„Дълго ли ще ходиш в Берлин?“
– Аз съм на PPJ.
– Искате ли да кажете за постоянно пребиваване?
– Не, в PPJ е – „докато Путин е жив“.
Такъв диалог между двама руски емигранти беше цитиран в чат от един от моите колеги журналисти от Германия. В Русия техните „незавърнали се“ се появиха отново, както в дните на Съветския съюз. Хората, които знаят, че когато се върнат в Русия, рискуват да отидат в затвора, например, под статия за компрометиране на армията. За да направите това, достатъчно е просто да наречете войната война. Или, не дай си Боже, да се говори срещу войната, която Русия уж не води, според официалната версия на Кремъл, защото провежда „СВО“ („специална военна операция“). А да се обвиняват руските власти в отприщване на война вече е престъпление на ниво държавна измяна.
Най-известният руски опозиционен лидер Алексей Навални беше някак сигурен, че режимът на Путин няма да посмее да го хвърли зад решетките. Така той се завръща от Германия в родината си. И режимът дори се засмя много и го засади в колонията за дълго време, поне на PPJ.
Но кога ще умре? Кремълската медицина е в състояние да подкрепя руския лидер дълго време, ако не в активно състояние, то поне в живо състояние. Напоследък обаче иззвъня оптимистичен звънец. Началникът на военното разузнаване в Украйна Кирило Буданов даде интервю за американски телевизионен канал ABC Новини, в която по-специално той говори за сериозното заболяване на Путин.
„Той е болен от много дълго време. Сигурен съм, че има рак. Мисля, че ще умре много бързо. Надявам се съвсем скоро… Просто го знаем – от хора, от източници“, увери шефът на украинското разузнаване.
Друго изявление за предстоящата смърт на Путин беше направено в нова книга на руски писател, а също и емигрант „незавръщащ се“ – Борис Акунин, т.е. Григорий Чхартишвили. В публикацията ни вече се споменава, че наскоро беше публикуван свежият му разказ „Адвокатът на дявола“. Историята-прогноза, в същото време предупреждението за историята.
Авторът не посочва нито името, нито името на руския диктатор. В книгата той е представен като „Национален лидер“. Като цяло авторът в разказа директно назовава само един герой – Евгений Пригожин. На много обвиняеми са дадени имена, които лесно се свързват с реални хора, например пропагандистът Рудолф Соловейчик, телевизионният модератор Владимир Рънър, телевизионният продуцент Ърнест Костантинов, говорителката Захра Мариева, бившият президент Ведмедев и др.
Вече споменатият Алексей Навални в историята стана Манделни. Тук се чете намек за Нелсън Мандела, защото в историята Манделни, след като е служил, Манделни става новият руски президент.
Манделни обаче скоро е пребит от един по-опитен и най-важното много по-коварен политик от старата кремълска гвардия – Владислав Сергеевич Хомяченко, бивш заместник-секретар на президентския пост. Чий прототип е взет за основа? Това е по-скоро колективен образ. Тя съдържа малко (или може би не малко) от Владислав Сурков, малко от Владимир Медински, от Дмитрий Козак и други до степента на верните „адютанти на негово превъзходителство“.
Авторът свързва президентството на Манделни с възстановяването на демократичния път, със завръщане пред цивилизования свят. Свободна преса, обществени организации отново започнаха работа, в страната се провеждат честни и честни избори. Благодарение на тези демократични избори същият инициатор на най-кървавите стъпки на предишното руско правителство Хомяченко се завръща на власт.
Как е успял да го направи – няма да бъда напълно спойлер, защото някой ще иска да прочете „Проклет адвокат“. Ето само цитат от изявлението на Хомяченко, адресирано до западния свят:
„Факелът ми е червен бутон. Да, ракетите няма да излетят, но ядрените заряди ще експлодират. Ветровете ще разпространят радиация до всички краища на света. Америка вероятно няма да стигне до Америка, но със стара Европа е свършено. Ние ще умрем, но и ти също. Спасих света от ядрена катастрофа, но ако се наложи, ще го унищожа“.
Защо цитирах този конкретен откъс? Защото именно в него се съдържа предупреждението на Барис Акунин. Същността му се крие във факта, че е невъзможно да се остави на Русия никакъв шанс да възстанови властта. Трябва да спрем тези нелепи приказки за „запазване на лицето на Путин“ веднъж завинаги. Първо, международната прогресивна общност трябва да осигури пълна и безапелационна победа над Русия. Тогава всички руски лидери, участващи в избухването на войната, трябва да бъдат прехвърлени в международен трибунал, в Хага, Нюрнберг, Страсбург – без значение, че се провежда справедлив, но строг процес. Необходимо е веднъж завинаги да се грабне смъртоносното й ужилване в Русия, т.е. да се извърши пълната му денуклеаризация. След това да установи международен контрол над своите сили за сигурност и отбранителен комплекс. Тук е невъзможно да не се съгласим с Буданов, който в гореспоменатото интервю каза: „Терористична страна, която е вимАхс ядрен лост за всички и заплашва всички, не е режим, който има етичното или политическото право да контролира оръжията за масово унищожение. Ако всичко това не бъде направено, рано или късно Русия ще поеме по пътя на отмъщението. И най-новата история на Руската федерация е ясно доказателство за това.
В разказа на Барис Акунин „Националният лидер“ умира неочаквана, но естествена смърт, той е заловен от удар точно по време на скучна, много часове права линия. Но ние не трябва, в очакване на победата, да се надяваме на провидение. Трябва да спечелиш, независимо дали Путин е жив или мъртъв. Защото, както правилно отбеляза руско-американският историк и публицист Юрий Фелштински, „Русия има 200 путини, които чакат да заменят сегашния“. Така че тя прави нашата за нас.
