На 3 декември 2020 г., година преди Голямата война, документалният филм „Юки“ излезе в украинско разпространение. Този филм, режисиран от Володимир Мула, е посветен на канадските хокеисти, които имат украински корени. Имаше много от тях, а главният герой беше изключителен спортист, рекордьорът на Националната хокейна лига Уейн Грецки. Кой се казваше Иван Грецки във филма – така се твърди, че бащата на Уейн, син на емигранти от украинската Брестска област и Галиция, Уолтър Грецки, който се е наричал Володимир Грецки по рождение, се твърди, че е наричал Уейн в детството си.
Разбира се, тази лента не можеше да не докосне патриотично настроените украинци. Все пак звезда от световна класа, хокеист, чието име обикновено е синоним на този спорт, е украинец. Макар и да не е на 100 процента, той все още е син на украинец Владимир, той говори с баба си, която е родена в село близо до Подгайци, на украински и дори спомена няколко думи на нашия (и неговия език).
През 2021 г., на 82-годишна възраст, Уолтър Грецки почина. Година по-късно започна голяма война, в която Канада, нейното правителство (в което едно от водещите места беше заето от политик от украински произход Христя Фрийланд) и обществото подкрепиха нашата държава. Канада като цяло се превърна в един от най-верните съюзници в Украйна, започвайки да доставя смъртоносни оръжия още преди пълномащабното нахлуване на руските войски.
Междувременно един вид Александър Овечкин играе в Националната хокейна лига. Овечкин, който на 20-годишна възраст се премества от Русия в Съединените американски щати, където постига всичко, което може да постигне и за което дори не може да мечтае у дома. Овечкин, който през 2018 г. организира екипа на Путин в подкрепа на диктатора на следващите релсови избори за президент на Руската федерация. Овечкин, който след 24 февруари 2022 г. заяви, че „Путин е моят президент“.
В крайна сметка Овечкин, който през 2025 г. беше близо до това да подобри привидно вечния рекорд на Уейн Грецки за брой отбелязани голове в НХЛ. Разбира се, това не можеше да не предизвика проблясък на интерес не само у самия руснак, но и у канадец от украински произход, чието постижение беше на път да бъде победено. И какво каза „Иван Гръкът“, когато коментираше това събитие? Той каза, че се радва на това, защото, казват, дядо му е бил руснак, така че той, Уейн, е доволен, че рекордът му също ще бъде счупен от руснак.
Можете дълго време да спорите за „руския дядо“, да докажете правилността на думите на Грецки в смисъл, че дядото на хокеиста Терентий Грецки от село Огдемер се е преместил в Канада от територията, която тогава е била Руската империя. (Да, и следователно баба Мария е австрийка, защото е родена и живяла в Цислейтания, австрийската част на Австро-Унгария.) Но ето какво е нещото.
Можете ли да си представите потомък на полски емигранти, много от които живеят в Северна Америка (на последните президентски избори в САЩ този етнически фактор дори беше наречен ключ към победата в един от най-„разклатените“ щати – Пенсилвания), така че да го вземе и да каже – е, казват, дядо ми е руснак, защото е избягал в чужбина близо до Новогрудок? Така че и аз не мога. Между другото, Новогрудок се споменава тук с причина – недалеч от този град някога е роден някой си Адам Мицкевич. Очевидно можете да запишете и руски поети, а? И така, какво написахте на полски? Той също пише на френски – така че защо да го записвате на френски сега?
Разбира се, всичко това е ирония. Сега нека бъдем сериозни. Разбира се, много потомци на украински имигранти живеят в Канада. Много хора помнят корените си, някои дори сега са „практикуващи украинци“, съжалявам за подобна фраза. Като същата Кристия Фрийланд, например. И за Украйна този фактор може да стане важен в процеса на формиране на отношението на световната общност към нас като цяло и към нашата война с руските окупатори в частност. Освен това в определен момент ситуацията започна да се развива по такъв начин, че дори тези, които не споменаха своя украински (макар и етнически, но чисто теоретичен) произход, изведнъж изровиха акт за раждане в Черновци. Да, става дума за Мила Кунис, която още на 4 март на първата година от пълномащабното кино записа видеоклип, призоваващ за подкрепа в Украйна и украинците. Разбира се, за Кунис, която преди това не се беше свързвала с отвъдморската си родина, това беше просто още една причина да се рекламира (ако не, ако наистина си спомняше украинското си детство и чувстваше нещо подобно – съжалявам, мила госпожице, само ще се радваме). Нека бъдем честни обаче – не ни ли интересуват мотивите? Основното за нас е следствието от тези твърдения.
И за да има повече от тях, за да звучат по-силно, по-мощно, за това самата държава Украйна трябваше да работи в тази посока. Дори преди 2022 г. И дори до 2014 г. (Е, добре, до 2010 г. – ясно е, че Янукович не се нуждаеше от Украйна в Украйна, камо ли от украинските диаспори.)
Само ако украинското посолство в Канада се занимаваше с тази тема активно, систематично, на ниво известни личности като ВеГрецки – тогава последствията щяха да бъдат различни. Не, разбира се, хокейната легенда ще трябва да коментира счупването на рекорда си по един или друг начин. Но може би щеше да звучи съвсем различно – някъде в стила на „Е, виждам, Овечкин е продукт на нашия, северноамерикански хокей, човекът играе в НХЛ от двадесет години, така че научи нещо“. Защото човек, който би осъзнал (може би дори донякъде насилствено и публично), че е украинец, дори не би си помислил да нарече дядо си „руснак“. На американците от полски произход, чиито дядовци са избягали в чужбина от контролираната от Русия част на първата Жечпосполита, разкъсани на парчета, не им хрумва да ги нарекат този отвратителен етноним.
За да не забравят потомците на украинците за корените си, само семейните фотоалбуми не са достатъчни. Ние не сме Ирландия, нямаме такава популярност или дори модерност в същите щати (какъв украински празник се празнува там поне в половината от обхвата на Деня на Свети Патрик? И така). Но какво да кажа – все още не сме се разграничили от руснаците, във време, когато ирландците винаги са били ирландци, а не англичани. Може би дори в ущърб на самите местни жители на Изумрудения остров, да – но те винаги са били възприемани като ирландци. При нас не беше така. И за да се промени ситуацията, нашата държава трябва да работи. Да напомняме, насърчаваме, насърчаваме. И за пари, да, и това, което си мислиш.
Междувременно имаме това, което имаме. Те обаче казват, че Грецки не е много харесван в Канада заради подкрепата си за Доналд Тръмп, същият, който вижда Канада като 51-ия щат на САЩ. Така че можете да се утешаете, че сме загубили малко. И най-накрая можете да започнете да популяризирате Украйна и украинството в света. Освен това нашите предци са направили нещо за това, така че просто трябва да изровим тези семейни фотоалбуми, а не да измисляме история изневиделица…
