Не беше необходимо да сте изключителен политически анализатор, за да прогнозирате в навечерието на изборите за Бундестага, че следващото правителство в Германия ще бъде сформирано съвместно от консервативния блок на Християндемократическия съюз (ХДС) и Християнсоциалния съюз (ХСС) заедно със Социалдемократическата партия на Германия (ГСДП). Това не е първият път, когато възниква такъв на пръв поглед неестествен съюз на ляво и дясно, „червено“ и „черно“ (според цвета на партийните знамена). Премиерата му се състоя през далечната 1966 година. Коалицията на християндемократите и социалдемократите тогава беше наречена „велика“, защото беше формирана от две така наречени народни партии, защото те бяха най-масовите. Тогавашният федерален канцлер Курт Георг Кизингер имаше трудната задача да управлява такава „неестествена единица“. Ето защо канцлерството му беше рекордно кратко – само три години.
След този неуспешен политически експеримент германците избягват да пресъздадат „червено-черна“ коалиция в продължение на почти четири десетилетия. И точно през 2005 г. Ангела Меркел трябваше да предприеме тази принудителна стъпка в първото си канцлерство. Тогава стана по-лесно да се комбинират две политически животни от различни видове в една сбруя, защото това почти се превърна в навик. „Голямата коалиция“ беше сформирана през 2013 г., след това през 2018 г. Водена от същата Меркел. Нещо повече, всеки път и едната, и другата коалиция се заклеха никога повече. Но съдбата имаше свои собствени планове за това и тя знае как да избере инструменти, за да се принуди да се подчини.
Този път, след предсрочните парламентарни избори на 23 февруари, старите „пламенни приятели“ нямаха друг избор, освен да сформират „голяма коалиция“. Въпреки че сега може да се нарече „велик“ много условно, по-скоро като почит към политическите традиции. Защото ГСДП очевидно вече не дърпа за „народната партия“, предвид електоралната подкрепа. И сега ХДС/ХСС също губи такъв почетен статут. Защото всички карти за добрите стари партии се прекъсват от новодошлите и на първо място от дясната популистка, прокремълска „Алтернатива за Германия“ (АзГ), която набира все по-голяма популярност в страната, което не може да не ни разстрои.
За щастие, по време на народния вот АзГ все още не беше достигнала пика на електоралната си популярност. Гласовете бяха разпределени по следния начин: ХДС/ХСС – 28,6% (блокът получи 208 от 630 места в Бундестага), АзГ – 20,8% (съответно 152 места). ГСДП – 16,4% (120 места), Алианс 90 / Зелени – 11,6% (85 места), Лява партия – 8,8% (64 места). Други политически сили, включително либералната Свободна демократическа партия (СвДП), както и лявопопулисткият Съюз на Сара Вагенкнехт (ССУ), не са преминали прага от 5%, така че няма да бъдат представени в новия Бундестаг.
Така Хадек, заедно със социалдемократите, спечелиха 328 места в парламента, което беше достатъчно, за да спечелят парламентарно мнозинство (316 места). Преговорите за формиране на коалиция официално започнаха на 13 март 2025 г., неофициално веднага след изборите. Интригата преди обявяването на окончателните резултати беше колко партии ще стигнат до Бундестага. Тъй като на либералите и левите популисти на Сара Вагенкнехт им липсваше по-малко от един процент, за да преодолеят електоралната бариера, техните евентуални места бяха разпределени между печелившите партии. Следователно две партии бяха достатъчни, за да сформират правителствена коалиция. А „зелените“, като потенциални участници, бяха изключени от коалицията.
Коалиционните консултации този път бяха доста бързи, продължиха по-малко от месец, въпреки че понякога процесът на формиране на германското правителство за избори се забавя с месеци – за шест месеца, а то и повече. Това обаче не означава, че този път преговорите бяха лесни. Вътрешни хора твърдят, че няколко пъти са били на ръба на срив. И само обстоятелствата в Германия, в Европейския съюз и в света принудиха потенциалните коалиции да бъдат отговорни, да смекчават прекомерните амбиции и да търсят начини за компромиси.
За какви обстоятелства говорим? На международно равнище това е преди всичко агресивната война на Русия в Украйна. След загубата на такъв мощен военен съюзник като САЩ, подкрепата на Германия, предимно въоръжена, стана жизненоважна за Украйна. Фридрих Мерц, докато все още беше в опозиция, винаги се застъпваше за засилване на военната подкрепа за Украйна, така че сега има карти в ръцете си, просто трябва да превърне хипотетичното си канцлерство в истинско. И за това беше необходимо коалиционните преговори да завършат възможно най-скоро, да се създаде кабинет и да бъде одобрен от Бундестага. Всеки ден на забавяне тук ще бъде отразен за украинците с кръв и сълзи.
Вторият външнополитически проблем е непредсказуемият Доналд Тръмп. Митническите войни, които той обяви, въвеждането и след това отлагането на високи митнически тарифи оказват изключително негативно въздействие върху световната икономика като цяло и върху германските, експортно ориентирани,Ма.
На ниво Европейски съюз Берлин също ще трябва да реши много проблеми, включително в областта на военната помощ за Украйна и удължаването на антируските санкции. Това е преди всичко прокремълската позиция на Сърбия и Унгария. Но не всичко е толкова гладко и с други страни. Красивите лозунги за „коалицията на желаещите“ вече са само лозунги. Германия трябва да покаже лидерството си, за да ги изпълни с истински смисъл. И не става въпрос само за грижа за Украйна, а за общоевропейската сигурност, в която украинците сега ще играят ключова роля. Ако, разбира се, те са въоръжени от европейците навреме и надеждно.
Но най-тежката борба очаква новото германско правителство на национално ниво. Християндемократите (и накрая ние, украинците) имахме изключителен късмет, че изборите се проведоха съвсем навреме. Защото по-късно, след общонационалното изразяване на волята, рейтингът на победителите започна да пада бързо, а „Алтернативата за Германия“ започна да расте не по-малко бързо.
На 9 април, когато ХДС/ХСС и ГСДП най-накрая обявиха създаването на правителствена коалиция, станаха известни шокиращите резултати от ново проучване на общественото мнение, проведено от института Ipsos. Според тях 25% от германските граждани са готови да гласуват за АзГ, докато само 24% са готови да гласуват за консервативния блок ХДС/ХСС. И това е най-ниският показател за популярността на тази политическа сила през цялата история на нейното съществуване. SPD е на трето място с резултат от 15%.
Ще успеят ли Фридрих Мерц и неговата партия да пречупят тази злощастна социологическа тенденция? Да се надяваме, че е така. Нека се утешим с мисълта, че такива настроения са само резултат от временни трудности в Германия, резултат от работата на скритата кремълска пропаганда. А също и терористични актове, провокирани от Кремъл в Германия.
Наскоро германският телевизионен канал за публично право ZDF говори за възможната връзка на Русия с вълната от ислямистки терористични атаки в Германия през 2024-2025 г. Програмата на Heute Journal показа история, озаглавена „Атаките в Германия: следите на Русия?“. (Anschläge in Deutschland: Spur nach Russland?), където разследващите журналисти ясно доказаха, че терористичните атаки в Манхайм, Ашафенбург и Мюнхен, които разтърсиха Германия в навечерието на федералните избори, не са случайни. И тези нови данни от изследванията сега сочат руска следа в тези атаки. „Русия води хибридна война срещу Европа, а Германия е приоритетна цел“, казват авторите на статията.
И Кремъл прави всичко това, за да смени правителството в Германия в полза на крайно леви и крайнодесни популисти, лоялни на Русия. Ето защо, когато отново искаме да критикуваме германското правителство, например за нерешителност във военните доставки, за забавянето им, за недостатъчната подкрепа за Украйна, за липсата на критика към Русия и т.н., си струва да си припомним, че в същото време германските власти водят трудна вътрешнополитическа борба за оцеляване. И ако тя го загуби, тогава на власт в Берлин могат да дойдат открити или скрити „приятели на Путин“. И тогава със сълзи на очи ще си спомним щастливите години на канцлерството на „предателя“ Меркел и „обидената наденица“ Шолц.
