Доналд Тръмп започна да спира войната в Украйна. Тази фраза може да се използва, за да се опишат неговите дейности в наша посока след встъпването в длъжност. И тази фраза ще съдържа всичко – и истинското желание да го спрете, и реалното състояние на нещата с тази спирка, изразено в несъвършената, непълна, отворена форма на глагола – „започна“. Защото завършването на този процес все още е много далеч. Разбира се, не във времевото измерение и самият Тръмп разбра това, отдалечавайки се от предизборните си лозунги за „24 часа“ – сега той предпазливо говори за „психологическия срок“, защото само самият президент на САЩ може да знае кога ще дойде този срок. (Всъщност, – и ние разбираме това – такава формулировка е необходима само за да се обясни защо все още няма краен срок. Е, понеже крайният срок не е дошъл, какво е неразбираемо тук? И така.)
Последните изявления на Доналд Тръмп, последните му реакции, съобщени от медиите – по-специално гняв от факта, че Владимир Путин по някаква причина отново повдигна темата за „нелегитимността на Володимир Зеленски“ – показват, че психологически или непсихологически, крайният срок може да наближава. Защото е невъзможно да дразним могъщия свят на този свят завинаги без последствия. Тогава защо Путин реши да играе тази игра, от която всички по света са уморени, дори украинската опозиция (която също очевидно смята Зеленски за нелегитимен)?
Отговорът, от една страна, е очевиден. Забавяне на времето. Защото истинските… дори причините, те просто съществуват, а Кремъл няма реални възможности да се съгласи на примирие или да спре войната напълно. Тук има редица рискове. И техните елити няма да разберат. А „разгневените патриоти“ само ще критикуват по-силно и всички, следвайки примера на Гиркин, не могат да бъдат трансплантирани. И обществото, което, оказва се, е загубило осезаема част от себе си за душата на козата, няма да приветства. Освен това, когато се окаже, че ситуацията в икономиката само се влошава, че дори в предприятията на военно-промишления комплекс вече няма онези глупави пари, които вече не се плащат за мъртвите, с една дума, че всичко само се влошава без война, и дори Запорожие и Херсон, да не говорим за Харков, Киев, Одеса и още повече Лвов, „не наш“…)
Така че тук можете да разберете дядото на Кремъл. Но той, както винаги, избира някоя най-нелепа опция от наличните. Защото, както бе споменато по-горе, темата за легитимността на Зеленски вече не задейства никого, дори вътре в Украйна, където мнозина наистина биха искали да сменят правителството точно тук и сега, дори независимо дали е легитимно или не, а просто искат да го сменят на по-ефективно и адекватно. Какво можем да кажем за свят, в който никой не се интересува дали президентът на воюваща държава седи законно или нелегитимно на стола си. Самият Путин, между другото, също не е много легитимен, ако погледнете тези гласове в Крим и т.н. Но е добре, той се обаждаше редовно преди войната и дори след началото на пълномащабната кампания се опитаха да общуват по някакъв начин. Защото това е просто класическият случай на „шашки или тръгване“. Когато трябва да отидете, те не обръщат внимание на пуловете. И в нашия случай всеки наистина се нуждае. Защото войната все още удря по целия свят. На първо място, в Европа. А сега и за Тръмп, който се похвали с дипломатическите си умения във формат „24 часа“ до откровената слабост, която крие под различни редкоземни маски.
Разбира се, може да се предположи, че Путин или обкръжението му, които го съветват (ако го съветват) за определени ходове, наистина вярват във възможността потенциален капитулант да дойде на мястото на Зеленски. Но ние многократно сме били убеждавани, че Русия и руските елити не са разбрали нищо за Украйна и украинското общество. Най-яркият пример е идеята за „Киев за три дни“, но имаше и много други примери, вероятно започвайки с откритата подкрепа на Виктор Янукович на изборите през 2004 г. Затова ще отхвърлим тази опция като, извинете думата, нелегитимна.
И наистина има само забавяне на времето. Но тук руският президент прави стъпка, която потенциално ще го удари и то много болезнено. Не, дори не говорим за ядосан Тръмп, въпреки че и това е за него. Но темата за „нелегитимността на Зеленски“, повтаряме, в очите на световната общност (тази, която следва темата за нашата война, разбира се, и участва в този процес по един или друг начин), предизвиква само иронична усмивка. Най-просто казано, Путин, издърпвайки тази тема, не може да убеди нито опонентите, нито дори поддръжниците си с нея. Но какъв извод може да се получи в резултат на педалирането на тази или подобни теми, е заключението за неадекватността на претенциите на кремълския диктатор, както към Украйна в частност, така и към външнополитическата му дейност като цяло.
Виждате ли, руският аутсайдер в тази история прилича на момче, което крещи „Вълци! Вълци!“, което научи съселяните му, че на думите му не трябва да се вярва. И когато вълците наистина се появиха в тази история, знаете какво се случи след това. Не, всичко е свързано с Това не означава, че в нашата война ще се появят „вълци“, тоест реални причини. В крайна сметка имаше и не съществува реална причина за нападение срещу Украйна. Всички те живеят само в главата на стар луд офицер-кадет. Но във всички останали отношения историята много точно копира тази с момчето. Путин, като крещеше за „нелегитимността“ на Зеленски, която уж по някаква причина му пречи да преговаря, свикна света с факта, че всички останали негови претенции са със същото ниво на адекватност и реализъм.
Опитвайки се по някакъв начин да забави неизбежното, руският тиранин със собствените си ръце превръща всички възможни улики за поне някакви положителни резултати за себе си във фикция. Самият той довежда ситуацията до точката, в която всяко негово твърдение ще бъде възприето като тема за „нелегитимност“ сега е – съответният жест на показалеца в слепоочието.
И с изключение на това, че някои украински анализатори, възпитани от митове за всемогъществото и гениалността на кабинета, от който Владимир Путин влезе в политическия свят, ще реагират на всяко негово следващо изказване с текстове за това как този път определено е надиграл всички ни. Докато претенциите му не изгнили и мястото му ще бъде заето от следващия, толкова нелепо, колкото и предишният.
