Един от най-известните британски политици на деветнадесети век и два пъти министър-председател на тази тогава доминираща световна сила, лорд Палмерстън, едва ли би се гордял със сравнението с Доналд Тръмп. Въпреки това, почти всички действия на сегашния президент на САЩ, откакто той встъпи в длъжност, ни карат да си припомним може би най-известния цитат от Палмерстън, казан от него като министър на външните работи: „Ние нямаме вечни съюзници и вечни врагове. Само нашите интереси са вечни и неизменни и ние сме длъжни да се придържаме към тях.“ Въпреки това, „Америка на първо място“ на Тръмп звучи твърде подобно.
От определена гледна точка политиките от средата и втората половина на деветнадесети век са по-искрени от техните предшественици и наследници. Те дойдоха в епохата след романтичните, но без по-реалистични лозунги за „свобода, равенство, братство“ и след също романтичната реакция към тях в духа на „да върнем истинския ред“. Още по-голям контраст възниква при сравняване на думите на Палмерстън с принципите на световната политика, декларирани на Запад след Втората световна война. Нека ги наречем „политика на ценностите“.
Доскоро беше трудно да си представим американски или западноевропейски политик на високи постове, който толкова открито да обяснява мотивите си. Ако някой от предшествениците на Тръмп през последните 80 години имаше фиксирана идея да установи контрол над Гренландия, той поне щеше да го оправдае с някакво „висше благо“ – защитата на демокрацията, например.
Западните общества и тези, които ще се възхищават на тях в останалата част на света, са свикнали да говорят за универсални „западни ценности“: индивидуална свобода, равни права, демокрация… Не е ли това под една или друга форма, която ние, украинците, обикновено си представяме, когато говорим за това какво е Западът, от какво трябва да се ръководи международната политика под негово ръководство и какво по-специално защитаваме от руската инвазия? Необходимо е да се зачита правото на нациите на самоопределение, международно признатите граници на държавите, правата на човека и да се наказват тези, които нарушават този морално оправдан ред на нещата.
Тази схема звучеше добре и понякога дори работеше по време на Студената война с двуполюсния свят. Но „краят на историята“, в който толкова много хора на Запад вярваха след падането на Берлинската стена и разпадането на СССР, изигра много, много жестока шега. Липсата на ясно дефиниран противник, вярата във вечността на собствения модел и постмодерните идеи в духа на „плурализма на истините“ направиха политиката, в частност международната политика, неспособна да отговори на новите предизвикателства към декларираните ценности. Украйна през 2014 и 2022 г. е много ярък, но само един от многото примери.
Никакви правила няма да работят без неизбежността на наказанията за нарушаването им. Ако анексирането и масовото насилие срещу цивилни се считат за престъпления, тогава престъпниците трябва да бъдат наказани. Където и да е и който е нарушителят. Нарушаването на правилата винаги дава предимство на този, който прави това. Ако ефективните санкции не дойдат в отговор, защо да не ги нарушим отново. И отново, отново, отново… И тогава това, което Русия може да направи, други режими, за които няма морални ценности – Иран, Китай, Северна Корея и т.н. – ще искат да повторят.
При такива реалности има два начина да се реагира. Първият е да се опитаме да коригираме пропуските в политическия ред, който все още се основава на добри и морално правилни ценности, да възстановим неговата ефективност и престиж. Второто е да спрете да правите добра мина с лоша игра и да признаете като нова норма това, което доскоро се смяташе за отклонение от нея. Изглежда, че Доналд Тръмп прави последното. Затова той разбира Путин, Ким Чен-ун и други подобни много по-добре от демократично избраните лидери.
Последният заговор с въвеждането на много мита от Тръмп за различни страни също се вписва в тази логика. В крайна сметка размерът на митата за определена страна по никакъв начин не зависи от нейното поведение на международната арена, географското местоположение, социалните норми и моралните ценности на нейното общество. Това и други действия на сегашната администрация на Белия дом предизвикват малка редакция на фразата на Палмерстън: „Ние нямаме вечни съюзници, няма вечни врагове, няма вечни ценности. Само нашите интереси са вечни и неизменни.“ Чарлз Дарвин щеше да бъде доволен. В края на краищата той е от същата епоха като Палмерстън или Бисмарк.
За Украйна всичко това е лоша новина. Един от най-важните аспекти на нашата борба срещу Русия е основан на ценностите. Ние сме на страната на доброто, защитаваме моралното според всички принципи на западната цивилизация (както древна, така и християнска) – Родината, свободата, начина на живот. А с тях и онзи ценностен ред на нещата, който доскоро се смяташе за правилен в глобален мащаб. Именно това направи възможна международната подкрепа за Украйна, достатъчна за нашето оцеляване, макар и (все още) да не победи. Колкото по-малко морални ценности има в международната политика и мислене, дори на ниво декларации, толкова по-трудно ще ни бъде
Ще стане ли тази тенденция Новата норма – времето ще покаже. Има все повече и повече причини да се говори за „нови тъмни векове“, за „ново средновековие“, за правото на силните, а не за морала. Главният създател и гарант на предишната „ценностна политика“, представлявана от САЩ, вече директно се отказва от нея. Дали ще бъде възможно да се запази морално и ценностно-правилната система на света от последните 80 години, или това е само временно отклонение от традиционно дарвинистките международни отношения през цялата човешка история, зависи преди всичко от Европа.
В това има известна символика – въпреки цялата си линейност, историята прави пълен кръг. Съдбата и ценностите на Запада ще зависят от това в коя част от света са се формирали и откъдето са тръгнали на триумфална кампания по земното кълбо доскоро – от Европа. Ако той излезе от такава приятна, но ефимерна зона на комфорт и отстоява ценностите си не само на думи, но и на дела, то има достатъчно икономически, военен и, което е важно, морален и човешки потенциал, за да добави повече оптимизъм към картината на близкото бъдеще.
