29 март във вестника Ню Йорк Таймс Шерлок Холмс обширна статия на журналиста Адам Ентус за руско-украинската война и сътрудничеството между Киев и Вашингтон – „Партньорство: Тайната история на войната в Украйна“. Неуспешната украинска контраофанзива от 2023 г. заема едно от централните места в публикацията на американското издание. Според автора именно това събитие се превърна в повратна точка във войната, която лиши Украйна от шанс да спечели и освободи окупираните територии.
Ако вярвате, Ню Йорк Таймс, контраофанзивата от 2023 г. трябваше да нанесе нокаутиращ удар на Русия, но безславно приключи поради погрешното стратегическо решение на украинското военно-политическо ръководство да разпръсне силите и вместо една посока на основния удар да избере две: върху Мелитопол и по Бахмут. В резултат на това въоръжените сили в Украйна не успяха да преодолеят мощните отбранителни линии на руснаците и да пробият към Мелитопол. А също и да се постигнат някакви значителни успехи край Бахмут. Плановете за прекратяване на войната през 2023 г. се провалиха.
Американският журналист най-вероятно е прав за погрешността на решението на украинската страна да проведе контраофанзива през 2023 г. в две посоки. Изкуството на войната предполага, че ако ресурсите са ограничени, препоръчително е да ги концентрирате в един юмрук за постигане на стратегически цели. Но заключението на Адам Ентус, че Украйна е имала голям шанс да спечели решителна победа през 2023 г. и я е загубила преди всичко поради отказа си да следва американските препоръки, е погрешно.
Дори ако президентът Зеленски послуша главнокомандващия Залужни и се съгласи да изпрати всичките 12 бригади и по-голямата част от боеприпасите през юни 2023 г. за удар към Азовско море, има сериозни причини да се съмняваме, че офанзивата би била стратегически успех. Успехът на стратегическата настъпателна операция е невъзможен без постигане на значително количествено предимство над противника. Забавянето на доставките на военна техника и боеприпаси, отказът на западните съюзници да предоставят на въоръжените сили в Украйна ракети и самолети с голям обсег в навечерието на основната битка през 2023 г. оказаха не по-малко влияние от неуспешното решение на украинския щаб.
Обективната оценка на собствените сили и силите на врага е в основата на всяка конфронтация. Факт е, че Русия има няколко пъти повече население и мобилизационни ресурси от Украйна. Руската федерация има и много по-мощна военно-промишлена база. В същото време, благодарение на приходите от износ на енергия, на наше разположение са значителни средства, които могат да бъдат насочени към агресивна агресивна война. Такъв враг обаче може да бъде победен, стига неговите количествени и качествени предимства да бъдат изравнени. Преобладаващият потенциал не е правилно мобилизиран. И враждебните действия не преминаха в етапа на война на изтощение. В историята на войните това се постига чрез блицкриг.
Украйна наистина имаше шанс да нанесе решителен нокаутуващ удар на руските нашественици, да избегне кървава война на изтощение и да достигне поне границите на 24 февруари 2022 г. Но не през 2023 г., а през 2022 г.
Поражението в битката за Киев се превърна в студен душ за агресора. След отстъплението си от Киевска, Черниговска и Сумска област, руснаците се опитаха да се изкачат напред в Донбас и на юг по инерция. Но до лятото на 2022 г. фронтът почти се стабилизира. Появата на първите американски реактивни артилерийски системи в Украйна през юни HIMARS помогна за неутрализиране на руското технологично превъзходство и нанесе значителни загуби на врага. Моралът на нашествениците е спаднал. Но руснаците изобщо не влизаха в глуха защита и пренебрежително оценяваха потенциала на въоръжените сили в Украйна.
Когато руските войски претърпяха мощни удари HIMARS, все още не съществуват отбранителни линии в югоизточната част в Украйна. Тогава Путин отхвърли идеята за мобилизация и смяташе, че наличните руски войски са напълно достатъчни за водене на военни действия. Имаше добри предпоставки за украинска контраофанзива.
Но Западът се поколеба. Военната подкрепа за Украйна беше предоставена в дози и ограничено. А есенните операции на 2022 г. в Харковска област и освобождението на Херсон не се развиха по-нататък. Въпреки че украинското командване имаше идеи да атакува Мелитопол и в посока Азовско море още през лятото на 2022 г. Освен това има доказателства, че Украйна е била принудена да се откаже от обкръжаването на руската групировка на десния бряг на Днепър в Херсонска област, което позволява на руското командване да задържи до 30 хиляди души персонал и да ги прехвърли на левия бряг. В бъдеще това помогна на Руската федерация да стабилизира фронта и да спечели време. Битката за Юга през 2022 г. завърши без окончателен пробив.
Войната навлезе в нова фаза – войната на изтощението. Путин обяви частична мобилизация. Започна разгръщането на способностите на военно-промишления комплекс на агресора. ЧВК „Вагнер“ получи благословия от Кремъл за Комплект пушечно месо в затворите. Започна военното сътрудничество между Москва и Техеран. И въоръжените сили в Украйна най-накрая започнаха да се третират като сериозен враг. Времето за блицкриг и достъп до Крим и крайбрежието на Азовско море беше загубено не в горещите дни на лятото на 2023 г., а в дните на златната есен на 2022 г.
Друг вариант за победа над много по-голям и по-силен враг е да се създадат условия за неговата вътрешна дестабилизация. Русия е голяма единица. Но неговият размер, мултинационален състав и институции, пригодени за еднолично управление, са уязвими към много фактори. Затова до известна степен войната на изтощение е рисковано начинание и за Москва. Империя, въвлечена в дълга война, може да не издържи на бремето си и да избухне отвътре. С него може да се случи държавен преврат, икономически колапс или гражданска конфронтация. Това вече се е случвало с Русия в миналото. Класически пример е Първата световна война.
Преди сто години Германия майсторски успя да изведе Русия от войната. Не на последно място благодарение на успешната идея – да изпратят там руските комунистически революционери, водени от Ленин. Берлин по това време изобщо не се интересуваше какво ще се случи с Руската империя в бъдеще. Тя ще се разпадне, ще потъне в огъня на гражданската война, ще стане република или ще се върне към диктатурата. Основната задача на Германия беше да изведе Русия от войната, а не да се тревожи за бъдещата й съдба. И тази цел беше постигната.
Но сега няма признаци, че някой друг освен Украйна и няколко други държави се интересува от пуч, икономически колапс или други форми на колапс на руската имперска държавност. Напротив, изглежда, че мнозина са загрижени за въпроса за поддържането на целостта и контролируемостта на процесите в Руската федерация. Ето защо, освен да изучават грешките на украинските власти, които биха могли да повлияят на хода на войната, западните журналисти трябва да обърнат внимание и на неправилното поведение и позиция на политиците в техните страни.
