В много отношения САЩ и Украйна се различават максимално: първата е сравнително стара федерална демокрация с голямо население и икономика, докато втората е млада унитарна демокрация с население и икономика, която е само малка част от американската. Украинската партийна система трябва да се оцени като изключително нестабилна, докато американската се състои от две основни партии, които доминират политиката повече от 150 години. Могат да се цитират и много други разлики.
Въпреки това Съединените щати от 2025 г. с новоизбрания президент Доналд Тръмп и Украйна от 2010 г. с новоизбрания президент Виктор Янукович изглеждат поразително сходни в някои отношения. Преди девет години американската и украинската политика бяха странно преплетени заради скандалния политик Пол Манафорт. Тази плодовита фигура и манипулатор на авторитарни управници по света беше видна фигура в Киев между 2004 и 2010 г., а шест години по-късно се озова в светлината на прожекторите във Вашингтон. Участва в изборите на най-противоречивите президенти в Украйна и САЩ: Виктор Янукович и Доналд Тръмп. Сътрудничеството на Манафорт с Янукович (което продължи няколко години) и Тръмп (което продължи няколко месеца) предшества впечатляващите им победи на президентските избори съответно през 2010 и 2016 г.
Освен това Янукович и Тръмп постигнаха подобен политически напредък, тъй като и двамата получиха подкрепа от Русия по време на интензивни предизборни кампании. Разбира се, намесата на Москва в електоралната политика в Украйна и Съединените щати е интензивна в различна степен и има различни резултати. В Украйна Кремъл винаги е бил ключов играч във вътрешните работи до 2014 г., а Москва е използвала много тайни и не толкова тайни агенти и инструменти. Постоянната намеса на Кремъл в украинската политика обаче не беше достатъчна, за да осигури победата на проруския Янукович на президентските избори през 2004 г., в които Москва участва активно.
От друга страна, в Съединените щати това беше номинацията на Доналд Тръмп за президент през 2015-2016 г. и публичният му призив към Русия да „намери 30 000 липсващи имейла [його суперниці від Демократичної партії Гілларі Клінтон]“ подтикна Кремъл да се намеси в битката между Тръмп и Клинтън. Докато Кремъл се намесваше пряко и открито във вътрешните работи в Украйна, участието му в кампанията на Тръмп беше по-прикрито и косвено. Доколкото ни е известно, това не означаваше пълна политическа конспирация между кампанията на Тръмп и Кремъл, тъй като имаше многобройни случаи на сътрудничество между Москва и проруски украински политици.
Интригуващо съвпадение на политически биографии
Въпреки това намесата на руските разузнавателни служби в предизборната кампания през 2016 г. в САЩ беше мащабна, както е документирано в петтомен доклад на Специалната комисия на Сената на САЩ за активни кампании и руска намеса в изборите в САЩ през 2016 г., публикуван през 2019-2020 г. Никога няма да разберем със сигурност дали действията на Русия през 2016 г. са повлияли на минималния резултат от тазгодишните президентски избори и дали Тръмп дължи политическия си успех на Москва. Няма съмнение обаче, че предизборната кампания през 2016 г. в САЩ щеше да завърши по различен начин, ако не беше намесата на Русия. Нещо подобно може да се каже и за цялата история на украинската вътрешна политика до 2022 г.
Има и други интригуващи паралели в биографиите на Янукович и Тръмп. Подходът на двамата мъже към политиката е транзакционен, циничен, патриархален и необременен от ограниченията на ценностите, нормите и идеологиите. По време на избирането им за президент през 2010 и 2014 г. и Янукович, и Тръмп бяха осъдени за престъпници. Въпреки това широкомащабното разпространение на информация за нарушения на закона не попречи – както би било в повечето други демократични страни – техните политически организации, т.е. Украинската партия на регионите и Американската републиканска партия, да ги номинират за поста държавен глава. Освен това има някои прилики в начина, по който Янукович и Тръмп се опитаха да спечелят и задържат властта.
През 2004 г., докато тогава беше министър-председател в Украйна, Янукович се опита да стане президент чрез мащабни измами на втория тур на четвъртите президентски избори в Украйна от 1991 г. насам. Този опит за незаконно завземане на властта беше осуетен от Върховния съд в Украйна. Той обяви резултатите от изборите за невалидни и свика второ гласуване, което Янукович очаквано загуби. В началото на 2021 г. Доналд Тръмп, като 45-ият президент на САЩ, се опита да отмени резултатите от президентските избори през 2020 г., включително подстрекателство на тълпата да щурмува сградата на Капитолия във Вашингтон и попречи на Конгреса да официализира победата на Джо Байдън. Опитът за преврат беше спрян от полицията във Вашингтон и Конгреса, които одобриха резултатите от изборите. След това Москва публично подкрепи Янукович и Тръмп да не признаят поражението си на изборите през 2004 и 2004 г020 години.
През пролетта на 2010 г. бившият премиер Янукович в крайна сметка спечели президентските избори в Украйна срещу тогавашния премиер Юлия Тимошенко, като получи по-малко от 50% от гласовете – 49,33%, докато Юлия Тимошенко получи 46,03%. Четиринадесет години и половина по-късно бившият президент Доналд Тръмп спечели президентските избори в САЩ през 2024 г. срещу действащия вицепрезидент, като също получи по-малко от 50% от гласовете (49,8%), докато Камала Харис получи 48,3%.
Освен това победите на Янукович и Тръмп през 2010 и 2024 г. бяха по-малко подкрепени от Манафорт или Русия в тези моменти. Вместо това те до голяма степен са резултат от тромавостта на украинските и американските стратези и активисти на демократичните избори. Тези два съдбоносни гласа вероятно щяха да бъдат спечелени от двамата кандидати на демократите, ако техните политически съюзници и мениджъри се бяха държали по-хармонично.
По-специално, двама действащи президенти по време на изборите – Виктор Юшченко и Джо Байдън – не оказаха достатъчно помощ на Тимошенко и Харис. Юшченко отказа да подкрепи Тимошенко на втория тур на президентските избори през 2010 г., а Байдън със закъснение оттегли кандидатурата си от президентската надпревара в САЩ през 2024 г. Следователно и Юшченко, и Байдън станаха частично съучастници в катастрофалната изборна победа на антидемократите Янукович и Тръмп.
В лапите на олигархията
Най-големите прилики между Янукович и Тръмп са тесните им връзки с най-големите олигарси в техните страни, както и готовността им да нарушат вътрешния ред и външните отношения. Янукович през 2010 г. и Тръмп през 2024 г. имаха както открита, така и прикрита подкрепа съответно на най-богатите хора в своите страни – Ринат Ахметов и Илон Мъск, както и на много други свръхбогати „олигарси“. През 2010-2013 г. Янукович се опита да пресъздаде украинската плутокрация, възникнала през 90-те години след разпадането на Съветския съюз. За разлика от това, Тръмп сега се опитва да установи изолационистка олигархия, която изглежда напълно нова за съвременните Съединени щати (или в някои отношения я връща към деветнадесети век). Между 2010 и 2013 г. Янукович подкопа зараждащата се демокрация в Украйна, интеграцията със Запада и излизането на Русия от опека чрез поредица от политически обрати. Наред с други неща, през 2010 г. той инициира промени в Конституцията в своя полза и премахна целта за членство в Украйна в НАТО от члена за основите на националната сигурност, а в края на 2013 г. отказа да подпише вече парафираното споразумение за асоцииране с Европейския съюз.
Както знаете, това забавяне на началото на европейската интеграция в Украйна предизвика протест на площада „Независимост“ в Киев, който стана известен като Евромайдан. Янукович се опита насилствено да потуши тази съпротива и по този начин превърна малък протест в общонационално въстание с милиони участници. Евромайданът ескалира в кървав сблъсък и в крайна сметка в историческа Революция на достойнството, която доведе до бягството на Янукович от Киев, отстраняването му от поста президент от украинския парламент, възстановяването на Конституцията, променена при Янукович, и подписването на Споразумението за асоцииране с ЕС. Отделно трябва да се добави, че окупацията на Крим и войната на Русия срещу Украйна започнаха на 20 февруари 2014 г. Така военното нападение на Москва срещу Украйна с участието на редовни руски войски започна преди всички горепосочени събития, а не, както обикновено се смята, като реакция на тях.
Това, което се случва сега и скоро може да се случи при президента Тръмп в САЩ, е различно от траекторията на развитие в Украйна при Янукович. Това не е изненадващо – политическите системи и общества на САЩ и Украйна в края на краищата са различни. Но на абстрактно ниво 47-ият президент на САЩ сега се опитва да промени посоката на вътрешната и външната политика на САЩ по начин, подобен на това, което четвъртият президент в Украйна се опита да направи в страната си през 2010-2013 г. Изглежда, че американските политически институции и международните отношения при Тръмп претърпяват трансформация, която може да се конкурира в дълбочина с украинската преориентация при Янукович.
Въпросът за милион долара, който става все по-актуален всяка седмица, е дали финалът на президентството на Тръмп може да се окаже като финала на президентството на Янукович. Разбира се, пълният импийчмънт на Тръмп – по аналогия с отстраняването на Янукович от поста президент в Украйна от украинския парламент в края на февруари 2014 г. – щеше да има политически различен резултат. Тръмп ще бъде заменен само от вицепрезидента Джей Ди Ванс, който е идеологически близък до Тръмп. Янукович пък беше заменен за три месеца от председателя на парламента Олександър Турчинов, който беше в опозиция на Янукович. Турчинов стана временен президент в Украйна, докато новоизбраният президент Петро Порошенко, също опозиционен политик на Янукович, не встъпи в длъжност през юни 2014 г.
АмериканскиМайдан
Въпреки тези и много други различия, бъдещата траектория на политическото развитие на САЩ може донякъде да напомня на тази в Украйна през 2010-2014 г. Все по-антидемократичната, разрушителна, плутократична и/или автократична и/или в крайна сметка непопулярна политика на администрацията на Тръмп може да доведе до масови демонстрации, напомнящи за украинското въстание срещу политиката и поведението на Янукович в края на 2013 г. В най-лошия случай конфликтът между администрацията на Тръмп и общонационалното протестно движение може да ескалира в насилие и да доведе до сблъсъци, не по-малко или дори много по-ужасни от тези, които се случиха в Украйна в началото на 2014 г.
Международните последици от подобна вътрешна ескалация в Съединените щати могат да бъдат по-далечни от трагичните последици от вътрешната дестабилизация в Украйна преди единадесет години. Въз основа на предварително подготвени планове Кремъл бързо се възползва от ограничената способност на Киев да отговори на руската военна експанзия през февруари 2014 г. През март 2014 г. Русия анексира украинския полуостров Крим в Черно море, а през април 2014 г. започна инвазия в Източв Украйна, както той го описва в книгата си „Неоткритата инвазия на Русия“ (Пренебрегваната инвазия на Русия) Д-р Якоб Гаутер.
Като най-мощната военна суперсила в света, САЩ не трябва да се страхуват от чужда инвазия, окупация и анексиране от чужда сила, докато САЩ не се разпаднат. Въпреки това, масовите протести в Съединените щати, като тези в Украйна в края на 2013 г. и ескалацията им в началото на 2014 г., ще имат последици далеч отвъд границите на Съединените щати. Ако сегашната администрация на Тръмп продължи да унищожава политическите институции, икономическите и външните отношения, гражданското общество на САЩ рано или късно може да реагира по същия начин, както украинците през 2013 г.
Дали това ще доведе и до дълбоки промени в правителството, конституцията и външната политика на САЩ, както се случи в Украйна през 2014 г., в момента е трудно да се предвиди. Вътрешните катаклизми в Съединените щати, дори и да са насилствени и насилствени, няма да направят страната толкова уязвима, колкото беше Украйна в началото на 2014 г. Въпреки това изглежда сигурно, че вътрешната дестабилизация в Съединените щати ще има далечни международни последици, които в крайна сметка могат да бъдат дори по-трагични от тези, които се случиха след украинската революция на достойнството преди единадесет години.
Превод от полски
Текстът е публикуван като част от проект за сътрудничество между нас и полско списание Nowa Europa Wschodnia.
Оригинално заглавие на статията: Czy Trump to drugi Janukowycz?
