Няколко дни след Мюнхенската конференция, когато повечето европейски политици и медии анализираха поредното шокиращо (от европейска гледна точка) решение на администрацията на САЩ, латвийският президент Едгарс Ринкевичс написа в социалните мрежи: „Никога не спирайте да се паникьосвате!“.
Коментарът на латвийския президент беше подхванат от Politico, чиито редактори смятат, че това е мрачен сигнал към европейците. Докато ръководителят на държава на границата с Русия изпада в паника, времето за спокойствие в Европа отмина. Всъщност публикацията на Ринкевичс беше шега, насочена към медиите и коментаторите, които всяваха паника, които превърнаха спекулациите и пропуските в факт за броени часове.
Изглежда изключително безотговорно да се подиграва на президента в интернет в такава сериозна ситуация. Трудно е обаче да се повярва, че Ринкевичс, който заема официални постове в областта на външната политика и политиката на сигурност от средата на 90-те години на миналия век (оглавяваше латвийската дипломация повече от десетилетие), би се държал като обикновен интернет трол. Естонският президент също се дистанцира от паниката, като каза в интервю след конференцията в Мюнхен, че понякога е по-добре да отидете на сауна и да вземете студена вана и едва след това да размишлявате върху политическите последици от последните събития.
Балансиране на тънък ръб
Подобен доста спокоен подход няма нищо общо с пренебрегването на промените в политиката на САЩ спрямо Европа и Русия. По-скоро това е опит да не се предизвиква ненужна социална и медийна паника в балтийските общества. Заслужава да се отбележи също, че Вилнюс, Рига и Талин се подготвят за „революцията на Тръмп“ от известно време. Това, което трябва да ги е изненадало, е мащабът на промените.
Разочарованието и изненадата от политиката на новия президент на САЩ, насочена към бързо прекратяване на войната дори за сметка в Украйна, е очевидна в балтийските страни. Литва, Латвия и Естония, с много ограничени ресурси, се опитват да балансират между принципната си позиция за подкрепа на Киев, намеренията на европейските партньори, страха да не бъдат изключени от европейския дебат и бързо променящата се позиция на САЩ. Разцеплението между великите сили на ЕС и САЩ е още по-проблематично за балтийските държави, тъй като именно върху тези два стълба Талин, Рига и Вилнюс градят своята сигурност от години. Освен американците, естонците гледат и към Лондон и Париж, латвийците залагат на канадците, а литовците засилиха сътрудничеството си с Германия през годините. От няколко седмици балтийските страни са изправени пред дилема: на кого да вярват повече – на европейската майка или на американския баща?
Изглежда, че Естония би искала да застане по-твърдо на европейския етап. Премиерът Кристен Михал и външният министър Маргус Цахкна категорично отхвърлиха инсинуациите на Тръмп, обвиняващи Украйна в отприщване на войната. В същото време в естонското правителство има признаци, че освен САЩ, Естония има и други традиционни съюзници, чиито въоръжени сили са разположени в страната – Франция и Великобритания. В другия край на спектъра е литовското правителство. Безполезно е да се търси дори такава мека и умерена критика на тръмпизма, както в Естония, от литовския президент, ръководителя на Министерството на отбраната или ръководителя на дипломацията. В публичните изявления на последния дори могат да се намерят опити за рационализиране на тезите на американския лидер. И трите столици подчертават уникалността на трансатлантическите отношения, независимо от потенциалните последици от настоящата политика на САЩ. По същия начин Латвия подчертава важността на отношенията си със САЩ, като се въздържа от коментари на противоречиви сигнали от чужбина.
Дни, пълни с тревоги
Повече от Мюнхенската конференция, размириците в Прибалтика бяха причинени от две събития, които се случиха в края на февруари и началото на март: спорът между Володимир Зеленски и Доналд Тръмп, излъчен от вашингтонските медии, и срещата на върха на европейските държави, свикана от британския премиер Киър Стармър. Ако първото събитие шокира общественото мнение не само в Литва, Латвия и Естония, то позицията на британския премиер сега изглежда по-голям политически проблем за балтийските страни.
Отказът да се покани Рига, Талин и Вилнюс в Лондон предизвиква възмущение във всяка от трите балтийски държави. Въпреки официалното извинение и телеконференцията между лидерите на тези страни и британския премиер в неделя, 2 март, изглежда, че горчивината все още продължава в балтийските държави.
Медиите обаче се паникьосват най-много. Латвийската държавна телевизия попита в един от текстовете си: „Време ли е да се откаже от трансатлантическото сътрудничество?“, предсказвайки края на света, както знаем. Междувременно в Естония най-острото острие на медийната критика, насочена срещу политиката на САЩ, се появи от неочаквана страна. Всекидневникът Postimees, който симпатизира на естонската десница, публикува статия, озаглавена „Маските паднаха“, в която коментира негативно политиката на САЩ.
Местен Експертите по международна политика в коментарите си не предсказват колапса на досегашната политическа общност на Запада. Вместо това повечето от тях подчертават, че е време Европа да се събере, да демонстрира по-голяма сплотеност и да поеме отговорност за собствената си сигурност.
Доскоро критичните гласове за новата политическа линия на американското ръководство оставаха нещо рядко или маргинално в основния дебат за международната политика. Най-откровената критика може да се чуе в Естония. Гласовете на разочаровани и критични коментатори към САЩ най-често могат да бъдат намерени на страниците на гореспоменатите Postimees. Най-острите тези в естонската дискусия бяха представени от Меелис Оидсалу, експерт по сигурността и бивш дългогодишен служител на естонското министерство на отбраната, който написа в есето си за държавните медии за заплахата от „броманс“ между Путин и Тръмп. Гласове на критика към тръмпизма се чуват и в литовския мейнстрийм. Директорът на Центъра за геополитика и изследване на сигурността във Вилнюс Линас Кояла в есе, публикувано в местни медии, говори за вандализъм на външната политика на САЩ. Семинарът на латвийски експерти-коментатори изглежда е най-сдържан в преценките си. Безполезно е да се търси критика към сегашния американски истаблишмънт тук.
А какво ще стане, ако американският чадър изчезне?
Два въпроса остават най-важни за цялата Балтийска тройка. Първо, резултатът от преговорите за Украйна трябва да завърши с траен мир със запазване на украинската независимост. В този смисъл позицията на балтийските страни остава непроменена. Резултатът от войната в Украйна дори се възприема в балтийските страни като въпрос на собствена сигурност. От тази гледна точка неблагоприятно решение за Киев автоматично означава повишено напрежение на източния фланг. Затова не е изненадващо, че литовците, латвийците и естонците се стремят да засилят европейския потенциал за възпиране, като същевременно запазят американския чадър над региона.
Второ, въпросът за запазването на американското присъствие се превърна в обект на междурегионални дебати. Спекулациите и безпокойството нарастват дори за частично изтегляне на американските войски от Европа. Засега това са само слухове, които бързо се опровергават от Рига, Талин и Вилнюс, те твърдо стоят на позицията, че присъствието на САЩ остава непроменено. Подобен обрат на събитията – изтеглянето на САЩ от региона – изглежда малко вероятен, особено като се има предвид, че балтийските държави изпълняват съюзническите си задължения и са включени в кохортата от страни с високо ниво на инвестиции в отбраната. Балтийските държави се надяват, че президентът на САЩ и неговото обкръжение са разбрали, че основните принципи на тръмпизма са чути. Тези, които плащат, могат да разчитат на помощ, поради което балтийските държави обявиха малко след встъпването в длъжност на Тръмп, че ще отделят до 5% от БВП за отбрана.
Хаосът и нестабилността в комуникациите на Вашингтон пораждат несигурност и страх. Всъщност нито един сценарий, дори и най-мрачният, не може да бъде отхвърлен. По-специално този, под който сегашният американски чадър ще изчезне над Рига, Талин и Вилнюс. Вероятно при подходящо съвпадение на събитията латвийският президент ще се превърне в пропагандист на идеологията на будността за американския президент, литовският премиер ще стане диктатор, а естонският външен министър ще стане войнолюбив. Последователността и възможните изображения могат да бъдат случайни и не непременно свързани с реалността. Балтийските държави, разположени в периферията на това, което условно се нарича Запад, нямат друг избор, освен да се адаптират към променящата се реалност. Те могат само да се надяват, че американското присъствие и гаранции ще останат същите. Струва ли си да поемаме рискове и да разчитаме само на европейското възпиране?
Окончателният и реален колапс на сегашната архитектура на международния ред, чиито бенефициенти са балтийските държави, ще бъде може би най-голямата криза в региона след независимостта.
Прагматичният подход към тръмпизма, който вероятно ще бъде критикуван зад кулисите или, още по-лошо, тревожен, е нещо като стратегия. Ако черните облаци наистина започнат да се сгъстяват над региона, би било грешка да се паникьосваме. Това, което остава на балтийските държави, е да се борят за вниманието на американската администрация, да разчитат на нейната благосклонност и да поддържат красиво лице.
Превод от полски
Текстът е публикуван като част от проект за сътрудничество между нас и полско списание Nowa Europa Wschodnia.
Оригинално заглавие на статията: «Nigdy nie przestawaj panikować!».
