Основното геополитическо събитие на седмицата бяха, разбира се, преговорите между украинската и американската делегации в Саудитска Арабия. Преговорите, които според американците бяха доста конструктивни. В Украйна, поне на неофициално ниво, ситуацията е още по-оптимистична. И има причини за оптимизъм.
Първо, във фразата „Украйна е готова за мир“ няма и капка лъжа. Попитайте който и да е украинец и той ще ви каже същото. (Разбира се, отговорите на следните въпроси може да са различни, но всеки иска мир, това е факт.) Второ, в очите на световната общност всичко се върна към нормалното – агресори, които искат да се бият по-нататък, в Кремъл, а не на Банкова, както Тръмп и Мъск се опитаха да продадат преди няколко седмици. Трето, възобновено е военното сътрудничество със Съединените американски щати, което, както вече писах, е – за щастие или за съжаление – основният фактор за оцеляването на демократичните държави, граничещи със силите на злото.
Разбира се, ще има и песимисти, които в полуконспиративни размисли ще търсят в цялата тази саудитска история признаци на предстояща капитулация. Но ще бъде много трудно да ги намерите – и ето защо. Струва си да пренавиете часовника малко, само няколко часа преди началото на преговорите в Джеда. И ще се натъкнем на уникално събитие – най-големият удар на украински дронове по територията на Русия в историята на пълномащабната руско-украинска война. На първо място, в столичния регион. Дори руската страна призна този рекорден мащаб – разпозна го в свой собствен стил, заявявайки, че всички или почти всички БЛА са свалени. Но това не е важно, в края на краищата лъжите на руснаците вече не изненадват никого. Важен е броят на дроновете, изстреляни на територията на страната агресор. И съвпадението във времето с преговорите в Близкия изток.
Мач, който всъщност не е съвпадение. Ясно и предварително планирана операция. Но защо беше необходима тази мегаатака преди началото на мирните преговори? За да ви припомня основния постулат на Запада, който, между другото, не беше отхвърлен от Доналд Тръмп (въпреки всичките му неочаквани и често противоречиви изявления след завръщането си на президентския пост). Постулат, който звучи просто и неприятно за Русия, е „мир чрез сила“.
Тази идея за смиряване на агресора не се появи днес, но никой не я свали от дневния ред. Дори, повтарям, Тръмп. Защото като цяло това е единственият ефективен начин да се сложи край на войната, за да не се навреди нито в Украйна, нито на Европа в дългосрочен план. Това е спиране на войната, но такава, че Кремъл не иска да я продължи или да започне нова, някъде близо до Европейския съюз или дори срещу някоя от страните от Европейския съюз. Това е мирът чрез сила, за който говориха Г-7, Тръмп и Зеленски.
И атаката на огромен, наистина колосален брой украински дронове срещу Русия, преди всичко срещу Москва, е демонстрация на тази сила. Освен това обърнете внимание на момента, в който това е направено. В момента, в който помощта на САЩ за Украйна беше прекратена. Какво е това, ако не демонстрация, че въоръжените сили на нашата държава са способни да провеждат подобни операции дори без помощта на такъв важен, ключов партньор. Освен това, както казват „знаещите“, безпилотният компонент на украинската армия е може би най-малко зависим от помощта от чужбина. Като цяло това е противоположната ситуация на противовъздушната отбрана – там ще бъдем безсилни срещу руските ракети, ако Западът спре да ни доставя оръжие, а тук можем да направим всичко сами.
И още един важен момент. На преговорите, които започнаха в Саудитска Арабия, преговорите, посветени на бъдещето на мира, американците по никакъв начин не заекнаха за нощната атака на украинския дрон срещу Москва. Тоест, първо отбранителните сили в Украйна нанасят много сериозен удар на другата страна на военния конфликт, а след това делегацията на САЩ, сякаш нищо друго, заявява, че Украйна се стреми и е готова за мир. Какво може да означава това? Само едно нещо. Тази атака е част от мирния процес. Да, колкото и странно да звучи, най-голямото нападение на украински дронове на руска територия по време на цялата пълномащабна война е сигнал за прекратяване на войната. Защото в противен случай действията в Украйна и красноречивото мълчание на САЩ по отношение на тези действия повече от прозрачно намекват, може да бъде и по-лошо. И има какво да се направи „по-лошо“, защото Украйна сега е един от лидерите в световната област на военните дронове. Поражението на Русия в Черно море вече повече от уверено илюстрира това.
И така, връщайки се към преговорите между Украйна и САЩ, защо това не беше предговор към капитулацията на нашата държава. (Въпреки че трябва да признаем, че това в никакъв случай не е победата, която всички бихме искали – с граници поне на 23.02.22 или дори 1991 г.) Защото Украйна едновременно заяви желанието си за мир и нанесе най-мощния удар на територията на Русия. Демонстрирайки, че е готова за повече. Между другото, никой не знае дали наистина е готова – Но този геополитически покер с повишаване на залозите, както се оказа, може да се играе заедно. И за един Орешник имаше стотици дронове, щетите от които са много по-големи.
А след 11 март Русия се оказа в много интересна ситуация. От една страна, трябва да потвърдим блъфа си за желанието за мир, защото Украйна вече използва този коз в своя полза. От друга страна, имаме повече от прозрачен намек с дрон, че Украйна „може да повтори“. (И, между другото, ако руснаците близо до Киев и Харковска област успяха да повторят по време на сегашните пълномащабни само зверствата на Червената армия, извършени в окупираните територии на Западв Украйна, Полша и Източна Германия, то Украйна наистина може да повтори и дори да надмине тази своя атака с дронове.
И има, меко казано, критична ситуация в руската икономика, където през първите два месеца дефицитът на федералния бюджет достигна 2,7 трилиона За сравнение, за цялата 2024 г. (12 месеца, шест пъти по-дълга) този дефицит възлиза на 3,5 трилиона. Между другото, Кремъл постепенно започна да намалява или направо да отменя част от плащанията за военните. Чудя се защо? И също така, според слуховете, процесът на набиране на осъдени е спрял, а в някои региони дори тези, които вече са били вербувани, са били изпратени обратно в колониите.
Накратко, краткосрочната еуфория, която се появи в Русия след скандала в Белия дом, преговорите между Москва и Джеда (настоявам, че е правилно да се каже така, защото тези две събития са части от едно глобално цяло), изчезва като роса на слънцето. И има само недоразумение – и какво да правим по-нататък? Борба до последната рубла – какво става все по-реално всеки месец? Да получи нови санкции, обявени от Тръмп в случай на отказ от мир срещу петролната индустрия, единственото нещо, което по някакъв начин поддържа Русия на повърхността? И – да оцелеят след поредните масивни, рекордни атаки с дронове срещу Москва? Тук можем само да припомним, че противовъздушната отбрана на Руската федерация се осигурява от неразвити западни технологии. И като цяло голям брой системи за противовъздушна отбрана там някога бяха изпратени на фронта или в окупираните украински региони (където някои от тях, включително ултрамодерният С-400, вече са унищожени)…
