Участието в Украйна в Африка и Близкия изток може да предизвика недоумение и дори възмущение. Например в полските дискусии преобладава аргументът, че Киев „не играе в собствената си лига“. Зад тези възгледи стои убеждението, че нашият съсед няма право да организира специални операции на други континенти или да провежда амбициозна търговска и хуманитарна политика, насочена към изграждане на украинска „мека сила“. Тези възгледи може да са резултат от презрение или протекционизъм към Украйна, но в действителност те са доказателство за васално отношение, което ни кара да разглеждаме страните от нашия регион, по-специално Полша, като пионки на голяма геополитическа шахматна дъска, която се играе само от страни, възприемани като суперсили. Украйна обаче не се интересува от подобни проблеми и използва всички средства, с които разполага, за да получи карти, които са полезни в отношенията с партньорите и конфронтацията с враговете.
По ирония на съдбата атаката на Тръмп и Ванс срещу Зеленски в Овалния кабинет и политиката на новата администрация на САЩ допринесоха за подобряване на имиджа в Украйна в очите на жителите на глобалния Юг. Досега те гледаха на Киев като на сателит на Съединените щати, които мразят, а на Русия като на страна, противопоставяща се на американския империализъм. Днес някои от тях се чувстват неудобно от американско-руското сближаване, което може да помогне за ограничаване на влиянието на Москва в глобалния Юг. Това предостави на Киев допълнителни възможности за ограничаване на руското влияние. Потенциално прекратяване на огъня или мирно споразумение едва ли ще повлияе на антируската активност в Украйна в Африка и Близкия изток.
Поражението на Путин в Сирия и украинската следа
В началото на декември 2024 г. в Сирия избухна въстание срещу диктатора Башар Асад, който дълго време имаше подкрепата на Русия и Иран. Във въстанието взеха участие различни политически и национални групи, от ислямистката ХТШ до демократичните СДС – християнски друзи и кюрди. По-малко от две седмици по-късно Асад беше свален – той бързо напусна страната и замина за Москва, където руските власти му дадоха убежище.
Поражението на сирийския деспот удари силно имиджа на Кремъл. Руснаците положиха много усилия да задържат Асад на власт и да победят демократичните сили, с които Западът можеше да се съгласи. Междувременно се оказа, че годините на военни действия с участието на руската армия са сведени на нула за по-малко от две седмици. Блицкригът на бунтовниците доказа слабостта на Русия, която не остана незабелязана от тогавашния изборен президент Доналд Тръмп. На страниците си в социалните мрежи той упрекна Русия, че поражението й в Сирия е причинено от слабост поради загубите във войната с Украйна. Реакцията на Тръмп не остана незабелязана от украинските власти и медиите.
В Русия, след шока от въстанието срещу Асад, бързо се появиха обвинения срещу Киев, че именно той е помогнал за подготовката на въстанието. Твърди се, че Главното разузнавателно управление (ГУР) на Министерството на отбраната в Украйна е обучило отряди от оператори на дронове с ХТШ (със сателитни комуникации – бел. ред.) и може да е предоставило и някои от своите дронове, включително FPV. Бунтовниците постигнаха най-голям успех благодарение на използването на дронове, които дори бяха използвани за директни атаки срещу военното командване на Асад. Обвинявайки украинските служби, Русия и нейните симпатизанти се опитаха да подкопаят имиджа в Украйна като държава, подкрепяща джихадистите.
Без значение колко истина има в тези твърдения, остава фактът, че Киев бързо установи отношения с новите сирийски власти и предложи сътрудничество и хуманитарна помощ. Министърът на външните работи в Украйна Андрий Сибиха се появи в Дамаск. Малко след това президентът Зеленски обяви инициативата „Зърно от Украйна“, която има за цел да доставя зърно и други хранителни продукти на страни като Сирия. По този начин Украйна помага на Турция и страните от ЕС да предотвратят нова потенциална вълна от бежанци от Близкия изток, която може да доведе до по-нататъшно нарастване на напрежението в Европа и увеличаване на популярността на деснорадикалните популистки сили. Последните са предимно проруски и антиукраински. По този начин Украйна формира своята „мека сила“, която работи едновременно в две посоки – в Близкия изток и в Европа.
Киев обаче има свои цели и действията му са насочени към постигане на определени интереси. Украинците се надяват да получат от Сирия част от оборудването, заловено от бунтовниците в армията на Асад, руснаците и иранците. Друг въпрос, който тревожи Украйна, е ликвидирането на руските бази в Сирия (по-специално в Тартус и Хмеймим). Ако Москва ги загуби, ще й бъде по-трудно да упражнява влиянието си в Средиземноморието, Близкия изток и Северна Африка. Ето защо руснаците се пазарят с Дамаск за запазването на тези бази. Ако това не успее, те трябва да преговарят с либийския генерал Халифа Хафтар, който оглавява правителството в Тобрук. Това е просто Влиянието на Москва в Африка също е в полезрението на Киев.
Африкански приключения или добре обмислена стратегия?
Украинците са въвлечени в няколко африкански войни и конфликти с по-малка интензивност. Зад тези операции стои Главното управление на разузнаването (ГУР), чиято цел е физическо да се елиминират руските сили и влиянието на Москва. Представители на Главното разузнавателно управление присъстват, по-специално в Судан, където се води кървава гражданска война между военните, подкрепящи правителството, и бойците на Силите за бързо реагиране и други бунтовнически групировки. Смята се, че руските наемници на „Вагнер“ се бият на страната на бунтовниците, въпреки че Русия официално отрича това. Това накара Киев да подкрепи суданското правителство. За украинците е важна не толкова победата на една от страните в конфликта, колкото постепенното елиминиране на присъстващите там руснаци (по-специално наемниците на ЧВК „Вагнер“). Ето защо бойците на Главното разузнавателно управление могат дори да сменят фронта, само за да могат да продължат да се бият с главния враг на родината си. Както резултатът от войната в Судан, така и нейната продължителност са напълно безразлични за украинците.
Друго важно място, където Главното разузнавателно управление преследва руски наемници, е Мали. Украинците подкрепят берберския народ от туарегите. През 2012 г. те направиха успешен опит да създадат свой собствен щат Азауад в североизточната част на Мали. Успехът на въстанието обаче не означава мир – скоро в Азауад избухва гражданска война между привържениците на светския характер на държавата и ислямските радикали. Освен това, страхувайки се от разрастването на ислямисткия тероризъм в Северна Африка и разпространението му в Европа, беше сформирана многонационална коалиция в подкрепа на правителството в Мали. Франция беше на нейна страна до 2022 г., а сега Русия играе централна роля в подкрепата на интервенцията срещу Азауад. За да засилят влиянието си на континента, руснаците, както винаги, използваха вагнеровците. Това накара ГУР да изпрати подкрепа на берберския народ, който сега е между чука (коалицията, подкрепяща Мали) и наковалнята (радикални ислямисти, по-специално Боко Гарам).
Именно в Мали руснаците претърпяха сериозни военни поражения, при които войниците от Главното разузнавателно управление активно подкрепяха туарегите. Между 25 и 27 юли 2024 г. между 25 и 82 наемници на „Вагнер“ и 10 до 47 малийски войници бяха убити или загинали, предавайки се в засада близо до Тинзауатен. Руският пропагандист и шовинист Никита Федянин, който ръководеше популярния сред руснаците канал „Сива зона“ в Telegram, също беше убит в битката. Много бързо в интернет се появиха предположения, че туарегите са били подпомогнати от украинци или дори че украинските войски са били на място и са участвали в боевете на 29 юли 2024 г. Главното разузнавателно управление потвърди, че е предоставило разузнавателна подкрепа на берберските бунтовници, което принуди малийското правителство да прекъсне дипломатическите отношения с Киев.
В края на януари и февруари тази година отделни кораби на руския сенчест флот избухнаха в Средиземно море. На 15 февруари на танкера Seajewel избухнаха две експлозии. Експлозията на кораба Grace Ferrum край либийското крайбрежие доведе до сериозни щети и в резултат на това до необходимостта от спасителна операция от сушата. Някои анализатори смятат, че украинското военно разузнаване стои зад мистериозните експлозии, които имат за цел да отслабят сенчестия флот и логистичните способности на противника в Средиземно море.
Френско-украински съюз
Когато на 4 и 5 март в медиите се появиха новини, че САЩ спират военните доставки за Украйна (по-специално по договори, сключени при президента Джо Байдън) и споделянето на разузнавателна информация с Киев, много европейски граждани и политици изразиха възмущението си. В техните очи доверието в Съединените щати рязко е спаднало. Речта на Тръмп пред Конгреса включваше похвали за търговската война с Канада и Мексико, както и друга заплаха за анексиране на Гренландия – „по един или друг начин“. Вечерта на 5 март президентът Еманюел Макрон нарече Русия основна заплаха за Европа, подкрепи справедливия мир за Украйна и подчерта ненадеждността на САЩ като съюзник. В същия ден неговият говорител заяви, че френският лидер няма да пътува до Вашингтон с британския премиер Киър Стармър и президента Зеленски, за да представи предложение за примирие с Русия, както поиска обкръжението на Тръмп. Френският министър на отбраната Себастиан Лекорню от своя страна обяви сътрудничество с Украйна в областта на разузнаването, за да запълни американската празнина. Французите изразиха възмущение от действията на руския изтребител Су-35, който се опита да наруши патрулирането на техния дрон над Средиземно море. Освен това решението на американските власти беше осъдено от министър-председателя на Франция и лидера на Националното движение Марин льо Пен, която е обвинена в сътрудничество с Русия.
Франция има много причини да подкрепи Украйна и това не е само заради типичната френска неприязън към Америка. Изглежда, че Париж също може да се интересува от това украинците да могат да действат там, където французите са изтласкани от руснацитеи китайците. Още през февруари украинското военно разузнаване се обърна към Франция с предложение за сътрудничество в Африка, предимно в региона на Сахел. Главното разузнавателно управление на Министерството на отбраната в Украйна иска да проведе редица специални операции там, за да свали проруските режими, но се нуждае от френска информационна подкрепа за това. Вероятно Франция няма да откаже да помогне на украинците, още повече, че сега може да го направи в сянката на предаването на ценна информация за подготовката на руснаците за въздушни удари срещу Украйна. Важно е и времето, когато на французите беше предложено сътрудничество – руснаците все още не са създали нов център за себе си в Средиземно море вместо бази в Сирия, чиято съдба все още изглежда несигурна.
Украйна е интересен партньор и за Франция заради суровите си ресурси. Оказва се, че още през октомври 2024 г. французите са преговаряли с украинците за планове за добив на ценни минерали, по-специално редкоземни метали, които са необходими, наред с други неща, за оръжейната индустрия. Това заяви на 25 февруари 2025 г. Стефан Сежурне, заместник-председател на Европейската комисия за развитие и промишлена стратегия: „Киев може да осигури 21 от 30-те критични суровини, от които Европа се нуждае, въз основа на взаимноизгодни споразумения“.
Франция може да предостави подкрепа в Украйна по друг начин. Нейната отбранителна индустрия е до голяма степен независима от Съединените щати. Френското въоръжение и оборудване или изобщо не съдържат американски компоненти, или техният брой и значение са незначителни. Това е особено вярно, ако администрацията на Тръмп се опита да блокира доставките на оборудване за Украйна, твърдейки, че има части, произведени в САЩ. Франция произвежда почти всичко, от което се нуждаят украинците и другите съюзници на НАТО в Европа: от многоцелеви самолети Dassault Rafale до зенитни и противоракетни системи SAMP/T (заедно с Италия, където премиерът Мелони, който симпатизира в Украйна), стволна артилерия (известните гаубици CAESAR), противотанкови пускови установки и кораби до боеприпаси и малки оръжия. Франция също предложи да замени системите Starlink, използвани в Украйна, със собствен продукт и то възможно най-скоро.
Действията в Украйна в Близкия изток и Африка значително подобряват позицията на Киев на международната сцена. От една страна, те отслабват имиджа на Москва и й нанасят очевидни материални щети, а от друга – значително засилват украинската „мека сила“. Както агресивните, така и хуманитарните действия на Киев са в интерес и на някои европейски страни, особено на Франция. Украинците могат да спечелят много от продължаването на тази политика в следвоенния период, тъй като в момента няма гаранции, че Русия ще се откаже от използването на сила срещу Украйна. Активните операции в Близкия изток и Африка ще могат допълнително да отслабят Москва и евентуално дори да я принудят да насочи силите и ресурсите си към други части на света.
Превод от полски
Текстът е публикуван като част от проект за сътрудничество между нас и полско списание Nowa Europa Wschodnia.
Оригинално заглавие на статията: Ukraina buduje wpływy w Afryce i na Bliskim Wschodzie
