Друг връх в популярността на украинския президент Володимир Зеленски беше времето след пълномащабното нахлуване на Руската федерация в Украйна. Лицето му беше на страниците на всички световни медии, а речите му бяха анализирани в цитати. Феновете сравниха Зеленски с премиера на Великобритания по време на Втората световна война Уинстън Чърчил. Това съвпадна с разочарованието на западните общества от техните политици. Поради възрастта на настоящите и вероятно следващите (вече действащи) президенти на САЩ, те дори започнаха да разпространяват „мемета“ за Зеленски като следващия президент на тази страна.
След това предизвика усмивка. Във всяка шега обаче има само малка част от шегата. С определени конвенции все още можем да се съгласим с тезата, че „Зеленски“ спечели последните президентски избори в САЩ.
Реторични танци на „несистемни“ шегаджии
Тръмп в навечерието на мандата си и Зеленски преди мандата му не бяха системни политици. И двамата, повече или по-малко, са известни като бизнесмени и актьори. Тяхното поведение е подходящо и предизборните кампании са изградени въз основа на това и, очевидно, отхвърлянето на елементи на стабилна система и методи на класическата политика. Володимир Зеленски нарече себе си „присъда“ на старата система, беше против всичко лошо и за всичко добро. Той „не дължи нищо на никого“, но политиката не работи по този начин. Доналд Тръмп говори за всичко и нищо. Трудно е да го възприемете, още по-трудно е да му се доверите. Сега той „прави Америка велика“, а утре ще покани американците да платят за митническата си война със света. На ниво реторика и подходи тези политици имат много общо.
Володимир Зеленски дойде на власт като мирен политик. Темата за прекратяване на войната е в основата на предизборните му обещания. Зеленски беше запомнен с наивни и нелепи фрази за мира, който искаше да види „в очите на Путин“ и „издигащ се по средата“. Това беше съпроводено с мръсна игра срещу конкурента и предшественик, петия президент в Украйна Петро Порошенко. Екипът на Зеленски директно и чрез съмнителни ресурси (като депутата от партията „Слуга на народа“ Александър Дубински) обвини Порошенко, че прави бизнес във войната. Това не се спори и Дубински е обрасъл със златни лози на корупция и антиукраинска дейност, но изпълнява функцията си.
По време на първия си мандат Тръмп беше запомнен само с противоконституционното си желание да запази властта на всяка цена. Затова той изгради новата си предизборна кампания върху утопичната и неразбираема идея за „Велика Америка“ (Зеленски имаше Украйна на мечтите си), дискредитирайки и дори очерняйки своя опонент – сегашния президент на САЩ Джо Байдън по онова време. Достатъчно е да се каже, че войната нямаше да започне по време на президентството на Тръмп. Въпреки че това са цветя – в репертоара на Тръмп има и по-лошо. И на път за планината Ръшмор всички лидери на демократите го получиха. Изявленията за Джо Байдън и Камала Харис бяха унизителни и обидни. Както в случая със Зеленски, критиката към опонентите не е без основание – Порошенко и Байдън имат за какво да се карат. И в двата случая обаче те преминаха границата, манипулираха. Критикувайки опонентите си, Зеленски и Тръмп не предложиха нищо в замяна. Само силни голи абстракции. Първият пееше за ефимерното величие на Америка. Вторият „промени Украйна с нас“. И двамата приключват войната незабавно. Никой не говори за механизми за постигане на целите. Само твърдения, които са в съзвучие с очакванията на избирателя, мед за ушите и душата на неспециалиста.
Само по решение на президента обаче „лекарите и учителите няма да получават реални заплати“. Неговата воля сама по себе си не е достатъчна, за да могат корумпираните служители да получат „реални условия“. Особено ако го няма. Карпатските гори са по-недокоснати от депутатите… Не пада от небето, но изисква систематична работа и разбиране на процесите. Не трябва да се споменават баби с „прилична пенсия, а не инфаркт от сметка за комунални услуги“. Особено на фона на инфлацията, ръста на комуналните апартаменти, ниските (с изключение на „инвалидите“ прокурори и високопоставени служители) заплати и пенсии и спад в платежоспособността на хората. „Украйна на близкото бъдеще“ на Володимир Зеленски се оказа напълно различна на практика, отколкото в предизборните популистки лозунги.
Може би това, което беше озвучено, наистина е „не просто програма“ на президента Зеленски, а „неговите ценности“. Вероятно той все още иска „Украйна, от която нашите деца няма да напуснат“. И децата, и възрастните обаче напускат Украйна. Ситуацията не е лесна. Това не е следствие от действията на Зеленски и не е свързано само с него – в страната има война. Всичко обаче е много контрастиращо с рая на земята, чийто образ беше нарисуван от политически стратези преди изборите. Зеленски подкрепи тази картина и отиде да заблуди избирателя. Не е единственият по време на мандата му и винаги ще бъде отговорност на президента.
Как Америка стана от колене… и се качи на кораба Чипола-Тръмп
Володимир Зеленски преодоля бедността в Украйна. Владимир Путин превзе Киев за три дни. Чакаме Доналд Тръмп да върне величието на Америка. Една „мощна“ страна е „управлявана“ в продължение на три десетилетияТой „повдига от коленете“. Тръмп и неговият екип от „изключителни“ изобретатели искат да се присъединят към тях. Всички са забравили, че политиката е най-ефективните механизми за решаване на текущи проблеми, намиране на начини за постигане на практически цели. Сега, ако не строителството е голямо, тогава Америка.
Четенето на автобиографията на министър-председателя на Великобритания през 1997-2007 г. Тони Блеър доставя значително интелектуално удоволствие. Неговият „Път“ е доказателство за професионализъм, постоянна и упорита работа върху себе си, личен опит по всеки въпрос, с който му се е налагало да работи. Не можете да приемете политиката на Блеър или да не споделяте неговите ценности, но не можете да му откажете професионализма. Никакво решение на проблемите на момента или „за забавление“, не обещава да върне Британската империя и други подобни. Ръководителят на НБУ (1993-2000), министър-председателят (1999-2001) и президентът в Украйна (2005-2010) Виктор Юшченко също има спомени. Това е може би най-важната фигура в политическия живот в Украйна по време на независимостта, визионер, който утвърждава националната идея. Той е първият, който нанася удар по колониализма и русцизма в Украйна. „Недържавните тайни“ на Юшченко са различни от текста на Блеър. Те са по-малко изискани и много колоритни, но има и ясни намерения на този политик, дълбоко разбиране на процесите, визия накъде да се върви и каква държава да се изгради. Изграждайте, а не спекулирайте по дадена тема.
Сега това е в миналото. Политиката на XXI век е различен свят. Сега на върха не е този, който има подходящото образование, визия и предлага ефективни решения, а този, който красиво озвучава това, което избирателят иска да чуе. Умело и атрактивно артикулира очевидното. Чипола на Томас Ман, който очарова тълпата, забавлява хората с трикове. Той се подиграва и унижава, осмива, провокира и успокоява. Тя не създава и не изгражда нищо, не предлага нищо. Той просто взема харизма и умела игра, която е на ръба на реално и магическо, невъзможно, но желано. Никой нищо не разбира, мирянинът се лута в мрежата, а политикът имитира и паразитира.
Хапчето на популизма може да е сладко в началото, но в дългосрочен план води до отрезвяване и разочарование. Когато „краят на ерата на бедността“ не се вижда и величието на Америка не се е върнало, войната продължава и популисткият политик най-накрая е загубил нишките на играта си, дори най-големите привърженици на такава Чипола могат да получат прозрение. Особено след като няма много опции, където може да отведе своите зрители. „Целите“, които той изрази, нямат нищо общо с политиката и практиката на живота. Те са неосъществими. Ако Приднестровието е без газ и Додон обещае бързо да установи доставките му, ако Тръмп, поради натиск върху Украйна, обещае да сложи край на войната, започната от Русия, ако Зеленски обещае просперитет, а фискалите му убиват предприемачеството, зад това стои мръсна игра… Това ухо на глинени крака със сигурност ще се разпадне. Въпросът е кога и на каква цена.
Чипола изпълняваше номерата си, докато беше тъжен. Той разбираше, че изпълнението му няма да завърши с нищо. Накрая не страната на слънцето, а голям пшик. Виждаме това в последните публични речи на Путин. Той говори за „величие“ и „триумф“, поводи за гордост, но го казва не в тържествена празнична атмосфера, а в сериозна тишина. Изстисква думите от себе си с депресиран глас. Той разбира, че амбициозните му цели са непостижими и той е безполезен. С възможности и ресурси той никога не е построил нищо. Неговата страна, каквото и да казва пропагандата, е гробище на руснаци. Руската федерация носи смъртта, където и да дойде. Това е пример за всички политици популисти. За Тръмп, който се възхищава на Путин. Можете да опитате да спрете навреме или да стигнете до края и да стигнете до бреговете на Нарагония, страната на глупаците, за която Себастиан Брант е писал още през XV век. Путин вече е там. Времето ще покаже кой от политиците-популисти ще му прави компания.
