Американската политическа буря, която започна след завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом, „зарадва“ украинците с поредния боклук сериал, изпълнен от Стивън Виткоф. Този герой, който всъщност е специален представител на президента на САЩ за Близкия изток, наскоро пътува до Москва за не много ясни преговори с президента там. И след това той роди интервю със скандалния блогър Тъкър Карлсън, където направи няколко изявления, които, честно казано, не идват на ум.
Тук има и „трудна ситуация“ – става дума за руско-украинската война – която лесно се чете като „не всичко е толкова просто“. И „Не смятам Путин за лош човек“. И „рускоезични региони“ с „референдум“. С една дума, Стивън Уиткоф каза седем торби елда вълна – и всички те бяха развалени. Разбира се, няма да обсъждаме сериозно какво каза този герой. Дори само защото в тази история има един много интересен аспект, който според мен може да ни обясни много, ако не и всичко, за специалния представител за Близкия изток Тръмп и неговия, нека бъдем честни, унизителен пред кремълския цар.
Малко нетипичен за класически американец (потомък, образно казано, на имигрантите от Мейфлауър), г-н Стивън има фамилно име, нали? И в същото време е разбираемо – поне на ниво морфология, тоест форма – за вас и мен. Виткоф… Когато четете на оригиналния език, можете да разберете малко. Точно както например един руски футболист има съвсем различно фамилно име „Миранчук“. Но ако си спомните, че този футболист е от Краснодарския край, спомнете си кой е живял там (и на някои места все още живее) – тогава веднага се досещате, че всъщност той изобщо не е Миранчук, а обикновен украинец на име Мирончук, потомък на кубанските казаци, които се преместиха там от Украйна. Просто трябва да погледнете това или онова нещо от правилния ъгъл.
Така е и с Виткоф. След като помислите малко, осъзнавате, че всъщност той е най-обикновеният Витков (или Витков). И когато разберете, че фамилията на дядо му, първият от Виткови на американска земя, се е казвала Дейвид, тоест Дейвид, а баба му се е казвала Роза Померанц преди брака, всичко си идва на мястото. По този начин Стивън Виткоф е потомък на евреи, които някога са напуснали Руската империя и са заминали за Съединените американски щати.
Продължаваме нашето пътуване през страниците на историята. Защо представители на еврейската общност напуснаха земите, които са били обитавани от векове, може би хилядолетия (баба Роза живееше в западната част на Беларус, в град Гродно, а първите документални споменавания за този народ на днешна беларуска територия датират от четиринадесети век) и напуснаха света заради очите си? Тук си струва да се спомене фразата, с която тези хора характеризират Ню Йорк, първият град в САЩ, който видяха и където мнозина останаха завинаги: „Одеса без цар и казаци“. Тоест, ние разбираме това много добре, евреите избягаха от Руската империя от границата на заселването, погромите, аферата Бейлис и всички други руски „прелестини“, които бяха подготвени за най-чуждите, а следователно и най-враждебните хора. Между другото, ако всички знаят за случая Бейлис, защото той се е случил още в началото на ХХ век в Киев, един от основните градове на Руската империя, тогава малко хора знаят за подобен случай в родния град на бабата на Виткоф, Гродно, случаят от 1816 г. И тя беше. За щастие гродненският кахал Шолом Лапин (и дъщеря му), както и киевският бюргер Мендел Бейлис, не бяха осъдени по напълно измислено обвинение.
Но не всички имаха такъв късмет. И не всички избягаха от антисемитска Русия. Така че Бейлис си тръгна. И дядото на Стивън Виткоф, Дейвид Виткоф, също. Той си тръгна – и вероятно плувайки до Статуята на свободата, въздъхна с облекчение. Без да знае, че собственият му внук, след като е посетил точно същата ксенофобска, мизантропска Русия, каквато е била преди 100 и 200 години, така открито ще възхвалява сегашния руски цар. По време на управлението на което, припомняме, вече имаше опит за еврейски погром в Махачкала.
Как е възможно това, казвате? Мога. Ако Стивън Уитков просто не знае не само историята на своя народ (може би не я смята за своя, кой знае; въпреки че може би не е случайно, че Тръмп го назначи за специален представител за Израел и целия Близък изток), но и историята на семейството си, историята на дядо си и баба си. Това е изненадващо, ако не приемете, че Стефан всъщност е Иван. Същият като Иван Безродний, „Иван, който не помни родство“…
И тук си струва да се спомене още един американец, друг потомък не само на емигранти, но и на представители на същия потиснат народ като евреите. Или украинци. Името на този американец е Джоузеф Байдън-младши. Когато бившият вицепрезидент на Съединените американски щати спечели президентските избори през 2020 г. и английският телевизионен канал BBC го помоли да коментира това събитие накратко, с една фраза за английската публика, Байдън каза фраза, която може да бъде записана с леко разтягане дори в крилата. Тази фраза звучеше така: „Аз съм irlАндец!“.
Виждате ли, Байдън, въпреки факта, че той, разбира се, е американец, представител на американската нация и още повече на американската политика, не забрави и фундаментално напомни кои са били неговите предци. И може би именно фактът, че той е потомък на ирландците, които страдаха много тежко от една империя (в някои аспекти, да кажем, лингвистично, много повече от вас и мен), именно този призив на предците му го принуди да помогне в Украйна.
Разбира се, можем и трябва да изразим много оплаквания относно количеството, качеството и бързината на тази помощ. Това е факт. Но в същото време Байдън, който си спомни кои са били предците му и защо са се озовали в Америка, никога не се е спускал до избелване на последния европейски император, никога не се е опитвал да обвини жертвата за нещо там, никога не е казвал, че „не всичко е толкова просто“. А Стефан Безродни, чийто дядо е избягал от тогавашните кремълски ксенофоби, от тогавашните „вагнеровци“ – очевидно е забравил. Може би затова е дал интервюто, което е дал. Защото за него думата погром вероятно не означава нищо, за разлика от фразата An Gorta Mór (Голям картофен глад), която е ужасна за всеки ирландец.
