В близко бъдеще вероятно ще се сблъскаме със сериозни дипломатически битки, в които ще бъде решена съдбата в Украйна и конфигурацията за сигурност на европейския континент. Въпреки географската близост на европейските държави, все още изглежда, че Съединените щати ще имат решаващата дума по този въпрос. Официалният Брюксел ще играе поддържаща роля. Както и да е, новата администрация на Доналд Тръмп периодично излъчва сигнали, че сега е моментът Европа да понесе основната тежест на противодействието на руския империализъм. Но способен ли е Старият свят да се справи с такава отговорна мисия?
На 9 февруари съветникът по националната сигурност на президента на САЩ Доналд Тръмп Майк Волц заяви, че Европа трябва да поеме гаранциите за сигурност за Украйна след войната. А Съединените щати трябва да възстановят разходите за военна помощ за Украйна, като получат достъп до редкоземни метали.
„Основният принцип тук е, че европейците трябва да се заемат с този конфликт. Президентът Тръмп ще сложи край на това и тогава, по отношение на гаранциите за сигурност, определено ще зависи от европейците“, каза Майк Волц в интервю за NBC News. Но има няколко добри причини, поради които съвременна Европа може да не е в състояние да се справи с такава амбициозна задача.
След края на Студената война европейските страни до известна степен повториха пътя в Украйна и масово намалиха армиите и разходите си за отбрана. Като част от този курс повечето страни на континента също преминаха към професионална армия и се отказаха от практиката на национална наборна служба. Професионалната армия със сигурност има своите предимства. Но той е белязан от значително по-малък брой военни. Освен това, както показва европейският опит, е лесно да се премахне универсалната военна служба. Но е много трудно да го възстановите в случай на екстремни ситуации.
Всички европейски армии след разпадането на СССР претърпяха сериозно съкращение. По данни на Международния институт за стратегически изследвания числеността на въоръжените сили на Руската федерация сега е около 1,1 милиона войници. Франция има най-голямата армия сред страните от ЕС – около 270 хиляди. Следват Германия – 183 хиляди, Италия – 165 хиляди, Великобритания – 144 хиляди, Гърция – 142 хиляди, Испания – 120 хиляди и Полша – 114 хиляди войници. Такива сили не са достатъчни, за да се говори за ефективно възпиране срещу потенциална агресия или надеждно да се гарантира сигурността. За сравнение, през 1990-те години германският Бундесвер имаше 534 хиляди войници, френските въоръжени сили – 499 хиляди души, британската армия – повече от 300 хиляди войници.
В допълнение към намаляването на броя на военнослужещите, от началото на 90-те години се наблюдава постоянно намаляване на количеството военна техника, притежавана от европейски страни. Според Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) военноморската мощ на континента е намаляла наполовина от 1990 г. насам. През 1990 г. европейските страни имаха 200 големи надводни бойни кораба и 129 подводници, а през 2021 г. – съответно 116 и 66. Ако въздушната мощ на водещите военни държави в Европа все още се поддържа на относително високо ниво, тогава броят на единиците сухопътна военна техника е твърде скромен, за да представлява сериозна сила. Например Великобритания Е 213 танка, 71 самоходни оръдия, Италия – 200 танка и 64 самоходни оръдия, Франция – 222 танка и 96 самоходни оръдия, а Германия – 295 танка и 134 самоходни оръдия.
По инерция сме свикнали да считаме Европа за икономически център на планетата с най-висок стандарт на живот. До известна степен това все още е вярно. Но има и нещо друго, което е вярно. Икономическата мощ на ЕС в глобално измерение непрекъснато намалява от началото на XXI век. Ако страните от бившия социалистически лагер все още демонстрират осезаеми темпове на растеж на БВП, то икономиките на Западна Европа се развиват твърде бавно поне през последните две десетилетия. Освен това растежът на БВП на Европа е най-ниският на планетата сред другите региони на света от много години. През 2024 г. икономиката на ЕС нарасна с 0,8%. За сравнение, БВП на САЩ нарасна с 2,8% миналата година, Китай – с 5%, Индия – с почти 7%. През 2008 г. икономиките на еврозоната и САЩ бяха почти идентични и възлизат на повече от 14 трилиона долара. През 2024 г. БВП на Европейския съюз се оценява на 18,98 трилиона долара. Докато икономиката на САЩ е един и половина пъти по-голяма – около 29 трилиона долара. Икономическата сила на Китай е на път да надмине европейската През 2024 г. нейният БВП надхвърли границата от 18,2 трилиона долара.
През септември миналата година бившият шеф на Европейската централна банка (ЕЦБ) и бивш премиер на Италия Марио Драги представи доклад за бъдещето на конкурентоспособността на Европа. Документът очертава разочароващи реалности, които показват опасна загуба на конкурентоспособност на Европейския съюз. Намаляването на икономическата мощ и научно-техническото изоставане от САЩ и Китай рано или късно ще се превърнат в отслабване на геополитическото влияние. Европа се нуждае от сериозни реформи, ако планира да остане световна сила в бъдеще. А също и вНаблюдава се забележимо увеличение на производителността на труда и премахване на ненужните елементи на бюрократичната регулация.
Европа също е в идеологическа криза и преминава през период на сложни социални трансформации. Преосмислянето на колониалното им минало води до формирането на болезнен култ към вината в много страни. Политиката на мултикултурализъм, която се прилага от водещи политически сили в продължение на няколко десетилетия, се оказа погрешна. Появата в Европа за кратък период от време на десетки милиони имигранти от други култури и цивилизации доведе до увеличаване на социалното напрежение, увеличаване на престъпността и появата на паралелни общности, които не бяха интегрирани в западното общество. Постепенно въпросът за миграцията излезе на преден план сред проблемите, които най-много вълнуват европейците. Класическите лявоцентристки и дясноцентристки партии отдавна предпочитат да не забелязват този проблем или да се отнасят към него лекомислено. Справедливото и разбираемо обществено недоволство от традиционните политически партии доведе до промяна в политическия пейзаж. Той също така отвори нови възможности за повишаване на рейтинга на популистите, по-специално на тези, които подкрепят Русия и подкрепят от нея.
Възможно е да се разбере желанието на Вашингтон да прехвърли цялата тежест на сигурността върху Европа. Въпреки че не отговаря на предизвикателствата на времето и не отчита глобалното ниво на заплаха от Русия за целия свободен свят. Проблемът е, че съвременна Европа може да не е в състояние да се справи с такава отговорна и трудна мисия. Не защото не иска (въпреки че този фактор също се случва). И най-вече, защото няма съответните военни, организационни и лидерски способности. В други исторически епохи и времена гаранциите за сигурност от водещите държави на европейския континент биха могли да бъдат напълно достатъчни за Украйна. Някога военната мощ на Великобритания, Франция и Германия дори надмина тази на Съединените щати. Но сега обстоятелствата са малко по-различни. Има основателни съмнения, че съвременна Европа сама ще може да гарантира в Украйна реална сигурност от повторното възникване на руската агресия.
Европейците отчасти са наясно със своята уязвимост и прекомерна зависимост от американската военна мощ. Те обаче правят твърде малко, за да поправят ситуацията. Дори в третата година от пълномащабната война в Европа все още има осем държави сред членовете на НАТО, които все още не са успели да достигнат нивото на разходите за отбрана от 2% от БВП. През 2014 г. само три страни от Северноатлантическия алианс са изразходвали повече от 2% от БВП за отбрана. Разговорите за формирането на европейските въоръжени сили започнаха веднага след анексирането на Крим от Русия. Но значителните реформи все още не са придобили реална форма. Съмнително е, че в близко бъдеще ще видим някаква съзнателна и ефективна алтернатива на НАТО.
Бъдещето на Европа изглежда несигурно. Страните от континента трябва да решат много проблеми от военен, икономически, социален и идеологически характер. Ако Европа не се промени или тези промени са твърде бавни и половинчати, тогава нейното влияние върху световните процеси ще продължи да намалява. В най-лошия случай след няколко години това може да доведе до колапс и фрагментация на ЕС. Европа със сигурност е нашият естествен съюзник в конфронтацията с руския империализъм. Но да се разчита на него като на гарант за сигурност би било рисковано решение.
