В украинския сектор Фейсбук Цари апокалиптично настроение. Има постове и хленчене, казват: „Предадоха ни“, „Украйна изтече“, „Путин отново спечели“. Нека се опитаме да помислим колко оправдани са всички тези страхове.
Веднага ще започна с твърдението, че все още никой не е „изтекъл“ Украйна на никого. Да, такъв шанс съществува, но е много по-нисък от този, че това няма да се случи. В крайна сметка трябва преди всичко да осъзнаем за себе си какво означава да „слеем Украйна“ и какво да я защитаваме. Ако нашата държава запази по-голямата част от територията си (например плюс-минус тази, която сега е под контрола на Киев), боеспособна армия, суверенно ръководство и народ, готов да се противопостави на агресора, тогава вече можем да кажем, че сме оцелели. Те дори спечелиха, ако вземем предвид най-ужасния сценарий с пълна загуба на територии и субективност, в който повечето политици на Запад бяха почти сигурни в началото на пълномащабната инвазия.
Така в момента сценарият, който предвижда деокупация на окупираните земи и „кафе в Ялта“, не изглежда реалистичен. Увереността ни в „красивата победа“, родена от успехите на есенните офанзиви на 2022 г., се разсея като сутрешна мъгла. Сега вече знаем, че трябва да изоставим прекалено оптимистичния си поглед върху нещата, да оценим силните си страни по-реалистично и да бъдем по-скептични към обещанията на нашите партньори да „помагат колкото е необходимо“. Но в същото време не изпадайте в апатия. Защото ситуацията, макар и да не изглежда особено розова, също не е напълно мрачна.
И така, какво ни задейства толкова много през последните няколко дни, което почти ни доведе до социална депресия? На първо място, това са последните изявления на президента на САЩ Доналд Тръмп и хора от неговото обкръжение. Бяхме ужасно възмутени, че ръководителят на Белия дом разговаря сладко по телефона с руския диктатор Владимир Путин, каза му много комплименти и започна да решава вместо нас без нас как да сложим край на руско-украинската война. Разбира се, ние възприехме това като пълно предателство към нашия основен съюзник, като опит да разделим света на сфери на влияние, почти като „Ялта 2.0“.
Трябва ли това събитие наистина да се възприема по този начин? Съвсем не. Какво точно е било обсъдено в продължилия час и половина разговор между Тръмп и Путин, можем само да гадаем. По-специално, анализирайки публикацията на американския лидер, публикувана в собствената му социална мрежа Истина Социална. «Обсъдихме Украйна, Близкия изток, енергетиката, изкуствения интелект, силата на долара и много други теми. И двамата размишлявахме върху великата история на нашите народи и как се биехме заедно толкова успешно във Втората световна война, спомняйки си, че Русия загуби десетки милиони хора, а и ние загубихме толкова много! Всеки от нас говори за силните страни на нашите народи и за големите ползи, които един ден ще имаме от съвместната работа. Но първо, както и двамата се съгласихме, искаме да спрем милионите смъртни случаи, които се случват във войната между Русия и Украйна… Договорихме се да работим заедно, много тясно, включително да посещаваме страните си. Също така се съгласихме, че нашите екипи незабавно ще започнат преговори и ще започнем, като се обадим на украинския президент Зеленски, за да го информираме за разговора, което ще направя сега“, написа той.
Тръмп също така повтори, че тази война нямаше да се случи, ако той беше президент през 2022 г. Той благодари на Путин „за неговото време и усилия“. „Вярвам, че тези усилия ще доведат до успешен край, надявам се скоро!“ – така завършва Тръмп необичайно дългия си пост.
И така, какво ни възмути толкова много? На първо място, самият факт на разговор между най-влиятелния световен лидер и международен престъпник, чието място е на подсъдимата скамейка в Хага. Това, както и да е, даде сигнал на целия свят, че Путин вече не е инвалид, че международната изолация всъщност е приключила за него.
Второ, фактът, че Тръмп първо се обади на Путин, който е агресор и всъщност враг в Украйна, на Запада и самите САЩ, а не на съюзника на Зеленски. Да, добре е, че американският президент без забавяне се свърза с украинския президент, разказа му подробностите на преговорите с ръководителя на Кремъл. Но все пак това се случи постфактум.
Трето, ние просто сме отвърнати от флирта на Тръмп с Путин, обсипвайки го с комплименти и благодарности. И нито едно споменаване, че именно руският диктатор отприщи това кърваво клане в центъра на Европа, което почти доведе света до ръба на ядрена катастрофа.
Украинците бяха не по-малко възмутени от речта на новия шеф на Пентагона Пийт Хегсет на среща във формат Рамщайн, който обяви нереалистичната цел за достигане на международно признатите граници в Украйна. „Трябва да започнем с признанието, че връщането към границите в Украйна преди 2014 г. е нереалистична цел. Преследването на тази илюзорна цел само ще удължи войната и ще причини повече страдание“, предупреди Хегсет.
Също така, министърът на отбраната на САЩостави под съмнение възможността за присъединяване в Украйна към НАТО дори след окончателния край на войната. „Съединените щати не смятат членството в Украйна в НАТО за реалистичен резултат от дипломатическо уреждане“, каза той.
Нека се опитаме да успокоим емоциите и да анализираме всичко, казано от американците. Нека започнем със самия факт на разговора на Тръмп с Путин. Да, неприятно е, да, жалко е, но как би могло да бъде иначе, когато става въпрос за опит за прекратяване на войната. Тъй като вече признахме, че убедителната победа над Русия на Путин е нереалистична, тогава в крайна сметка ще трябва да преговаряме с диктатора, за да сложим край на смъртта на нашите момчета. Всеки ден в центъра на Лвов трябва да гледам погребален кортеж, над който се чува „Плаващата патица“. Сърцето се къса от тези тъжни, трогателни нотки. Повече от всичко друго на света бих искал да чуя друга музика. И колкото по-скоро, толкова по-добре.
Да, комплиментите, в които Тръмп се разпада пред Путин, са ужасно изнервящи. Но трябва ли да ги приемате сериозно. Представете си, че някой водач, измамник или просто „представител на канадска компания“ (ако някой друг си спомня за какво става въпрос) се стреми да спечели от вас, след което ви обсипва с комплименти. Тръмп е стар, опитен бизнесмен-преговарящ, който е подписал хиляди договори през живота си. Той вече има пълна ръка (език) по тези въпроси, знае как да съблазни клиент. Затова бих ви посъветвал да приемете комплиментите на американския президент в този дух.
Във всеки случай детайлите на бъдещото мирно споразумение ще бъдат разработени от компетентни преговарящи, които са добре запознати със ситуацията както на бойното поле, така и в руската икономика, в нейните социално-демографски реалности. Те ясно са наясно къде да окажат натиск върху противника, за какво да се пазарят, какво да очакват. А работата на Тръмп беше само да стартира процеса, което той и направи.
Сега за болезнените изявления на ръководителя на американското военно ведомство Пийт Хегсет. На първо място, за факта, че НАТО няма да блести за нас в близко бъдеще. Това изненада ли е? Съвсем не. Тръмп и представители на неговия екип направиха такива изявления още преди встъпването в длъжност на 20 януари. Но нека си припомним какво каза предишният президент, „голям приятел в Украйна“ Джо Байдън, за същото. Но всъщност същото, само по-меко, по-нежно. Но дали това ни улесни? Украинците, които вярваха, че нашата героична борба срещу руския агресор ни гарантира членство в Северноатлантическия алианс, очевидно възприемаха този жесток свят твърде наивно, твърде инфантилно. Да, вярвам, че един ден ще влезем в западния военен блок като пълноправни членове, но дори е трудно да си представим кога ще се случи това. Поне първо трябва да се справим с всички окупирани територии. Защото страна с териториални проблеми все още може да бъде приета в Европейския съюз, но шансът да стане член на НАТО е почти нулев.
И ще достигнем границите на 2014 г., о, как не скоро. Независимо дали харесваме Пийт Хегсет или не, трябва да признаем, че той е прав и, за съжаление, да се примирим с това. За известно време, докато ситуацията стане по-благоприятна. Азербайджан беше принуден да чака времето си почти три десетилетия. У нас ситуацията е много по-сложна.
Но тази седмица имаше и положителни новини за нас, те дойдоха от Париж, където се състоя среща на външните министри на водещите европейски страни (Франция, Германия, Полша, Италия, Испания и Обединеното кралство), както и на ръководителите на министерствата на външните работи и отбраната на Европейския съюз. На фона на несигурната позиция на САЩ участниците в срещата заявиха готовността си да увеличат помощта за Украйна и подкрепата за нейната териториална цялост. „Готови сме да увеличим помощта си за Украйна. Декларираме подкрепата си за нейната независимост, суверенитет и териториална цялост пред лицето на военната агресия на Русия. Нашата обща цел е да продължим да подкрепяме Украйна, докато не бъде постигнат справедлив, всеобхватен и траен мир“, се казва в съвместното изявление. Подписалите го страни също така подчертаха, че както Украйна, така и Европа трябва да участват в мирните преговори. Освен това те се застъпиха Киев да получи надеждни гаранции за сигурност.
Така че играта продължава. И победителят все още не е определен. Основното нещо е да се надявате на най-доброто, но бъдете готови за всяко развитие на събитията. Западна Европа е за нас и това вече е много. Ето защо в този контекст вътрешнополитическата ситуация в Украйна е много по-тревожна…
