„Имах много добри разговори с Путин. Имах много добри разговори със Зеленски и преди четири седмици никой не разговаряше с никого. Дори не беше обмислено. Никой не мислеше, че може да се постигне мир… Ще направим всичко възможно, за да постигнем най-добрата сделка и за двете страни. Но за Украйна ще се постараем много да сключим добра сделка, за да могат да върнат колкото се може повече (територия – бел. ред.)“, похвали се президентът на САЩ Доналд Тръмп за пореден път с миротворческите и посредническите си умения на среща на американското правителство.
Трябва ли да се разбере, че ръководителят на Белия дом планира да помогне в Украйна в деокупацията на териториите, завзети от Русия? Едва. Това вече би било твърде добре и би било твърде в крак с тенденцията на Тръмп за умиротворяване на Владимир Путин. По-скоро американският лидер има предвид, че Украйна ще защити териториите, които вече контролира. И това, според него, вече е за щастие за Киев.
Въпреки че опитът да се отгатне по принцип какво е имал предвид Тръмп, какво е било в главата му, е напълно неблагодарна задача. Той може да направи няколко противоречиви изявления за една седмица и изобщо да не се притеснява за това. Следователно всяка теза, изразена от него само веднъж, изобщо не е за нищо и изграждането на каквито и да било предположения на нейна основа би било загуба на време и усилия.
Но във всеки случай мироопазващият процес, започнат от Тръмп, се движи. От една страна, това не може да не зарадва нас, украинците. От друга страна, мироопазващият процес изисква болезнени компромиси от страна в Украйна. Болезнено и досадно за жертва на агресия. Затова в петък, 28 февруари, украинският президент Володимир Зеленски трябва да пристигне във Вашингтон за среща с Тръмп, поне за да очертае по-ясно позицията в Украйна и границите на възможен компромис.
На този ден страните трябва да подпишат многострадално споразумение, което по инерция се нарича още „за редкоземните минерали“, въпреки че отдавна е придобило много по-широк обхват. Споразумението на страните беше предшествано от доста трудни преговори, които често бяха придружени от обиди, оплаквания и дори изнудване на контрагента. В по-голямата си част това се чуваше от американска страна, още по-точно от устата на Тръмп. Украйна, и по-специално Зеленски, отвръщаха на удара и контраатакуваха с половин сили само когато вербална атака от бивша съюзническа страна не можеше да бъде толерирана.
Но, слава Богу, този труден период отмина, постигнат е компромис. В крайна сметка Киев беше в много по-неизгодна ситуация тук, защото ставаше дума за съдбата на американската военна помощ, която е екзистенциално важна за Украйна.
Струва си да опишете същността на документа поне с няколко думи, както и процеса на трансформиране на съдържанието му. Припомнете си, че самият Зеленски беше първият, който говори за предстоящата „сделка за редкоземни елементи“ миналата година. По този начин той се опита да привлече потенциален американски инвеститор в Украйна за разработване на украински минерали. Е, защо не, бизнесът като бизнес. В същото време Украйна ще получи определени гаранции за сигурност.
Тръмп, след встъпването си в длъжност и влизането в процеса на руско-украинско умиротворяване, спомена това предложение и инструктира правителството си да разработи подходящо споразумение. Първата версия на този документ беше видяна в Киев на 12 февруари, когато министърът на финансите на САЩ Скот Бесенд дойде в Украйна, за да предаде лично проекта за „сделка за редкоземни елементи“ на Зеленски. Те го видяха и се ужасиха. Споразумението ни върна във времената на големи географски открития, когато испанските конкистадори принудиха американските аборигени (които бяха смятани за индианци) да се откажат от цялото си природно богатство за огледала и стъклени колиета. Не се знае по какво чудо се е появила лудата цифра в сделката – 500 милиарда долара, които Украйна уж дължи на САЩ за военна и финансова помощ, предоставена след пълномащабната руска инвазия. Нашето издание многократно е писало, че тази цифра няма нищо общо с реалността. Освен това помощта, която всъщност беше многократно по-скромна, беше предоставена на безвъзмездна основа, тоест по принцип не предвиждаше връщане или обезщетение. Вече дори не прибягваме до такива претенциозни неща, че Украйна вече е платила за това с кръвта на своите синове и дъщери…
Първоначалното предложение на администрацията на Тръмп също така призоваваше за създаването на инвестиционен фонд за възстановяване, в който САЩ разполагат със 100% финансов контрол. Украйна ще трябва да прехвърли 50% от приходите от добива на всички свои полезни изкопаеми, включително нефт, газ и свързаната с тях инфраструктура. Не е изненадващо, че украинските власти признаха подобни условия за неприемливи. И тя отказа на Вашингтон. Украинската страна уверява, че е отказала „нежно“, американската страна твърди, че е „грубо“. Да предположим, че истината е някъде по средата.
„Няма да подпиша това, което ще трябва да дам на 10 поколения украинци“, обясни непримиримостта си Зеленски на последната пресконференция.
ПисПо време на неуспешния първи опит американската страна подхвърли в Украйна още няколко варианта за споразумения. Но всички те предполагаха, че Украйна всъщност губи контрол върху своите минерали, които според Конституцията принадлежат на целия украински народ. И не само над недрата, над цялата минна инфраструктура, включително транспорта. Администрацията на Тръмп цинично изнудва Украйна, която направи всичко възможно да овладее руската окупационна инвазия. Е, добре, времето ще дойде, ще им напомним за това. Сега трябва да се погрижим за оцеляването на държавата и нацията във времена на екзистенциална заплаха.
В крайна сметка Съединените щати, сблъсквайки се с желязна украинска съпротива, се отказаха от исканията си за тези митични 500 милиарда долара. И като цяло по отношение на всяка компенсация за помощ, предоставена от предишната администрация на САЩ на базата на безвъзмездни средства. Опитите да се сложи лапа на минната инфраструктура също бяха изоставени във Вашингтон.
Въпреки че Киев не успя да гарантира, че в текста на споразумението са включени ясни гаранции за сигурност за Украйна. Издание Политико позовавайки се на думите на американски служител, той твърди, че гаранциите за сигурност за Украйна все още са изписани, но „в много общи линии“. А Вашингтон твърди, че съществуването на споразумение само по себе си осигурява необходимите гаранции. Разбира се, можем да спорим с това, но няма да спорим, защото въпросът все още не е довършен.
На последния брифинг Доналд Тръмп, отговаряйки на въпросите на журналистите за това какво ще получи Украйна в замяна на споразумение за полезни изкопаеми, се позова на помощта, която вече е предоставена от САЩ, както и на „много… военно оборудване и право да продължи да се бие.“ Тоест, Тръмп ни позволи да „продължим да се борим“. За това сме му искрено благодарни, защото можеше да го забрани.
В крайна сметка текстът на споразумението, което е планирано да бъде подписано в Белия дом в петък, изобщо не съдържа строги задължения на страните. Той не включва минерални ресурси, които вече носят приходи в украинския бюджет, тоест няма да засегне текущата дейност на Нафтогаз или Укрнафта, най-големите производители на газ и петрол в страната. Текстът на документа вече е оповестен публично Ню Йорк Таймс, Файненшъл Таймс и „Икономическа истина». По-скоро може да се нарече рамково споразумение.
Страните, според документа, са поели единен ангажимент – да започнат междуправителствени преговори за ново споразумение за вече споменатия Инвестиционен фонд за възстановяване.
„Споразумението за минералните ресурси е само част от цялостната картина. Многократно сме чували от администрацията на САЩ, че това е част от по-голям план“, каза вицепремиерът по европейската и евроатлантическата интеграция и министър на правосъдието в Украйна Олга Стефанишина в интервю за Financial Times. Какъв е „по-големият план“ и дали изобщо ще бъде – можем само да гадаем. Сега имаме на масата това рамково споразумение, което някои остроумци вече нарекоха „Меморандум от Будапеща напротив“. Тоест документът, който Трмап и Зеленски ще подпишат в петък, ще има същата правна тежест като онзи скандален документ, подписан три десетилетия по-рано и който не се превърна в единна предпазна мярка срещу нахлуването в Украйна и един от подписалите меморандума. Сега новият документ няма да даде на американската страна никакви законни права върху украинските минерали или инфраструктура. Но поне това ще задоволи егото на Тръмп и ще му позволи да покаже уменията си на велик преговарящ пред американците. А в Украйна ще бъде дадена известна почивка и шанс новата американска администрация да възобнови военната помощ в Украйна, за да ни осигури финансово „правото на отбрана“.
