Посрещам третата годишнина от пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна със смесени чувства, предполагам, като повечето сънародници. Песимистичните настроения, провокирани от промените в характерите в Белия дом, които ни заплашват с ограничаване на военната подкрепа, а оттам и влошаване на ситуацията на бойното поле, се разтварят в благоуханното масло на надеждата за бърз край на кървавата война.
Малко хора преди три години очакваха, че войната ще продължи толкова дълго. Ще бъде ли възможно да го завършим в близко бъдеще? Малко вероятно е някой днес да се осмели да даде ясен, недвусмислен отговор на този въпрос. Има само надежда. Но тя съществуваше преди три години. Спомням си как на 24 февруари 2022 г., веднага щом имах първия шок от новините и ракетните атаки, написах наивен пост във Facebook, в който изразих надежда, но че има надежда, почти убеждение, че пълномащабното нашествие няма да може да продължи дълго. Дори и да не са „две-три седмици“ на Арестович, но все пак самата Русия, Путин и редовните войници на Кремъл не се нуждаят от дълга война. В крайна сметка мобилизираните по това време руски сили бяха изключително малко за извършване на пълноценна окупация. И как руснаците си представят тази окупация? Защо нахлуват в нашите територии, превземат някой украински град или село и какво следва? Те ще карат забавни коли с високоговорители и ще призовават онемелиите украински граждани да дойдат да се регистрират в комендантството. Поне такива зловещи картини бяха нарисувани от моето въображение, екстраполирайки към настоящите времеви рамки от съветски филми за Втората световна война. Е, пълна глупост през XXI век.
Но доста бързо дойде разбирането, че тази макабра, донесена от руските окупатори, сега се е превърнала в наша реалност. В окупираните територии се появиха не само комендантски служби, окупационни администрации, но и камери за изтезания и дори съвременен Бабин Ярс. Думата „Буча“ звучеше като страшно предупреждение към целия свят, което се превърна от името на град близо до Киев в общо определение за зверствата на руските окупатори.
И преди инвазията много хора по света като цяло и в Украйна в частност предполагаха, че наистина ще се стигне до истинска пълномащабна война. Искрено признавам, бях на 99 процента убеден, че това няма да се случи, че Русия няма да посмее да извърши този безумен акт. И изобщо не заради изявленията на нашия президент Володимир Зеленски, неговите уверения за „барбекю“. Не.
Просто се опитах да мисля логично. И логиката ми изобрази такава картина съвсем ясно. Сегашната система на Вселената с нейните глобалистки тенденции, силни икономически, политически и културни връзки е изключително полезна за Русия. Русия и Китай са двете основни бенефициенти на такава система, тя им носи трилиони долари печалби, позволява на държавните лидери да се обогатяват и в същото време да поддържат обществото на задоволително социално-икономическо ниво. Системата осигурява устойчивото развитие на двете държави, лоялността на елитите и подчинението на плебса. Тя ви позволява да реализирате най-фантастичните проекти и да развиете цялата необходима социална инфраструктура. Но въпреки здравия разум, Русия все пак реши да унищожи този просперитет, тази привлекателна световна система и Китай даде зелена светлина за това, като поиска само да не започва война до 20 февруари 2022 г., тоест до закриването на Олимпийските игри в Пекин.
Наскоро слушах интервю с един от най-титулуваните членове на популярния руски телевизионен клуб „Какво? Някъде? Кога?“ от Ровшан Аскеров, който навреме избяга от Русия и сега живее в една от западните страни, критикува режима на Путин и няма ни най-малко желание да се върне. Какво привлече вниманието ми в това интервю? Похвалите му към Москва: „Много обичах Москва. Мисля, че това беше най-добрият град на Земята някога. Това беше идеален град за живеене. Град за хората… И сега този град го няма. Държавата го унищожи.“ Може да се съгласи с твърденията на Аскеров за Москва (а аз съм чувал такова възхищение от „предвоенна“ Москва от не един човек, и то не само от руснаци), човек може да бъде скептичен към тях, но е безспорен факт, че в Русия, особено в големите й градове (не само в Москва и Санкт Петербург), е имало добре нахранен, комфортен живот на доста високо социално ниво. Факт е също, че „държавата го унищожи“.
За какво? Ефимерно величие, „изправяне от коленете“, „така че всички да уважават (страхува)“, „да се съобразяват с нашите интереси“. Но всичко беше там. Русия беше в елитния клуб на най-влиятелните държави в света – Г-8. Руските лидери бяха посрещнати във всички столици на пет континента, световните лидери дойдоха в Москва без никакви проблеми, по-специално за парада на Червения площад на 9 май. Руснаците бяха поканени в глобални проекти: енергетика, сигурност, космос и др. И така, какво беше това, ако не глобално влияние и световно уважение? Какви други признаци на внимание ви липсваше?
Спомняте ли си разкаянието на германския президент Франк-Валтер Щайнмайер, изразено от него през март 2022 г. за“Моята оценка беше, че Владимир Путин не би искал да плати за пълната икономическа, политическа и морална разруха на страната си за своята имперска лудост. Подобно на другите, и аз сгреших.“
Щайнмайер, бившият германски канцлер Ангела Меркел, френският президент Еманюел Макрон и други западни политици от най-високата лига бяха убедени, че участието на Русия в европейската икономика, активната търговия с нея и движението на капитали абсолютно ще гарантират добросъседско съжителство. Че Москва ще се откаже от агресивната си политика, включително спрямо Украйна и други бивши съветски републики, дори и да са избрали западния вектор на развитие. Да, всички тези дарения на западната политика бяха погрешни. Оказа се, че най-неочакваните (съжалявам за тавтологията) действия могат да се очакват от Русия в нейните злощастни действия.
Но да се върнем към надеждата. Ако наблюдавате ситуацията на бойното поле, оставате с впечатлението, че мирише на мир, интензивността на обстрела и атаките само се увеличава. И така, откъде идва надеждата? Той беше генериран от миротворческата хиперактивност на американския президент Доналд Тръмп. Той все още не е бил в Овалния кабинет от месец, но вече е успял да се договори с Путин за започване на преговорите за прекратяване на руско-украинската война, да назначи отговорни за процеса, да изпрати делегация в Саудитска Арабия, която вече се е срещнала с представители на Кремъл, и дори да се споразумее за нещо. Американците и руснаците все още не са се споразумели за прекратяване на огъня в Украйна, а само за възстановяване на дипломатическите отношения, както обикновено. Що се отнася до Украйна, те се съгласиха само да преговарят. Но това вече е нещо.
Как ще продължи процесът на опазване на мира? Трудно е да се предвиди, защото новата американска администрация направи много грешки преди началото на преговорите. Белият дом всъщност отвори всичките си козове, оставяйки си минимално пространство за игра. И така, какво остава в резерв – украинският суверенитет, нашите територии, нашите животи? Руснаците, от друга страна, са категорично решени да не правят никакви компромиси. Въпреки че, може би просто не знаем, а междувременно Тръмп е скрил коз в ръкава си и като се е престорил на наивен, е накарал руснаците да загубят бдителността си. Да, аз съм този, който вдъхва оптимизъм. Но искам да вярвам, че „всичко е изчезнало“ – както каза един украински политик. Че тези нелепи и обидни изявления на Тръмп за Украйна, Зеленски, Путин и т.н. са просто мъгла, създаваща защитна завеса за извършване на хитър ход.
Във всеки случай Киев сега ще трябва да следи отблизо за това, че зад гърба му не се сключва коварно „споразумение“, което би игнорирало украинските интереси. В същото време ще бъде необходимо да се работи по-тясно с европейските партньори, които сега остават практически единствените съюзници, единствената надежда, че Украйна няма да бъде напълно погълната от Кремъл. Европейските столици все повече осъзнават, че ако Путин не бъде спрян в Украйна, той определено ще се придвижи по-на запад. И те вече не просто осъзнават, а обмислят реални предпазни мерки.
