На 20 август 2024 г. по време на конференция в Днепър президентът Володимир Зеленски благослови създаването на Министерството на националното единство. Това трябваше да реши два очевидни проблема: активността на руската пропаганда, която се опита да попречи на мобилизацията на украинското цивилно население, и необходимостта от насърчаване на украинските бежанци да се върнат в Украйна. Властите осъзнаха, че се нуждаят от нов, ефективен инструмент за комуникация с обществеността. Така нареченият единен маратон на украинските телевизионни новини предостави много предимства през първите месеци на инвазията, но по-късно беше използван от президентския лагер за разпространение на пропаганда, понякога откъсната от реалностите на войната.
Министерство на връщането на украинците
Украинските власти не толкова правилно диагностицираха проблема, колкото накрая изслушаха многобройните критични коментари от много активни членове на обществеността и военните. Въпреки че излъчването на обединителния маратон не беше изоставено, беше решено да се създаде институция, която да формира наратив, който отново да мобилизира обществото и да го направи имунизирано срещу вражеска пропаганда. Това обаче не е единствената цел на новото министерство. На 4 септември 2024 г. на среща с парламентарната фракция на пропрезидентската партия „Слуга на народа“ Зеленски обяви, че министърът на националното единство ще бъде в чужбина по-често, отколкото в страната.
Депутатът Евгения Кравчук предлага новото министерство да създаде специални клонове или клонове в чужбина. Предполага се, че те ще бъдат разположени там, където живеят най-голям брой украински бежанци и трудови мигранти. Затова целта на министерството може да бъде да организира кампания за убеждаване на украинците да се върнат в родината си. За тези, които останаха, ще има друг вариант – организирането на диаспората да влияе върху вътрешната политика на страната, в която се намират.
Последната възможна цел на Министерството на националното единство може да бъде много интересна за Киев. Досега украинските власти пренебрегваха нуждите на украинските мигранти, както и на диаспорите, които от поколения живеят извън родината на предците си. Игнорирането на такава група се обясняваше с остатъците от съветския подход в манталитета на политиците, невежеството, както и убеждението, че няма смисъл да се фокусира върху диаспората, тъй като тя няма право да гласува на избори. Едва след 2014 г. отношението на част от украинските политици започна да се променя, но истинският пробив дойде с руската инвазия и необходимостта подкрепящите Украйна страни да имат подходящ инструмент за натиск върху властите, които отлагат предоставянето на помощ на Киев. Пълномащабната война най-накрая принуди украинските власти да видят своите сънародници извън страната или по-скоро да видят украинците в хора, които преди са смятали само за поляци, чехи или американци.
Междувременно подкрепата на украинските диаспори дава плодове за властите в Киев. Те често имат разклонени структури и богат опит в културно-исторически дейности. Някои представители на украинските национални малцинства също са политически, самоуправляващи се и социално активни. Тяхната помощ за Украйна не трябва да се ограничава до участие в организирането на хуманитарна помощ и набиране на средства за въоръжените сили в Украйна. Тя включва и организацията на работници мигранти и бежанци, които са решили да останат в чужбина за постоянно. Това може не само да им попречи да се асимилират, но и да им помогне да се интегрират в новото общество.
Призракът на териториалните отстъпки
Създаването на Министерството на националното единство и предварителната ликвидация на Министерството за реинтеграция на временно окупираните територии породиха спекулации за възможни териториални отстъпки в Украйна в полза на Русия. Това обаче е погрешно тълкуване, тъй като дискусиите за ликвидацията на второто министерство продължават от много месеци.
Причините за плановете за разпускане или реформиране на Министерството на реинтеграцията бяха промяната на характера на военните действия към позиционна война и поемането на инициативата на бойното поле от Русия през октомври и ноември 2023 г. И двата фактора направиха невъзможно връщането дори на малки фрагменти от окупираната територия за дълъг период от време. Преходът на украинците към стратегическа отбрана дори означаваше, че руснаците ще решат къде да съсредоточат силите и ресурсите си, а след това ще започнат офанзива. С течение на времето окупаторите успяха, макар и с големи загуби, да изтласкат украинските защитници в онези райони, където можеха да съберат по-големи тактически и оперативни групи. До пролетта на 2024 г. украинските власти трябваше да признаят, че съществуването на министерството в сегашния му вид и с първоначалните му задачи е загубило смисъла си, но промените се проточиха до септември.
Смяташе се също, че министър Ирина Верещук не е силна страна на правителството на Денис Шмихал. Опозицията и експертите отправиха много обвинения срещу нея, както и постоянниБеше обсъдена темата за политическата му дейност, която намали отбранителната способност в Украйна на границата на Херсонска област и окупирания Крим в навечерието на инвазията. В края на 2021 г. и началото на 2022 г. Верещук участва в откриването на автобусен транспорт от контролираните от Киев територии до окупирания от Русия полуостров. Той официално обяви проекта на 23 ноември 2021 г. и го реализира на 14 февруари 2022 г., само 10 дни преди руската инвазия. Някои украинци смятат, че тогава мостовете, свързващи Крим с Херсонска област, са били разминирани. Те решиха да решат проблема с Верешчук, като я преместят в сянка – в кабинета на президента.
Победата на Доналд Тръмп на президентските избори и нарастващите спекулации в медиите за възможни териториални отстъпки от Украйна нямат нищо общо с оставката на Верешчук и плановете за реорганизация на нейното министерство. Това противоречи на хронологията на събитията. Освен това в изявление в началото на септември 2024 г. Евгения Кравчук не изключи, че Министерството на националното единство ще поеме отделите на Министерството за реинтеграция на временно окупираните територии. И така се случи, с едно изключение – говорим за отдел, който се занимава с вътрешно разселени лица или просто вътрешни бежанци. Техните дела трябва да се разглеждат от министерството, отговарящо за местното самоуправление.
Украинският народ се нуждае от консолидация
Новото министерство може да се окаже ценен инструмент в ръцете на украинските власти, при условие, разбира се, че се използва правилно. За по-малко от три години война Русия постигна много успехи в областта на пропагандата и дезинформацията. На първо място, Кремъл се възползва много от руската кампания, насочена срещу украинците, която ги убеждава да избягват военната служба и има за цел да отвлече вниманието на цивилното население от войниците, служещи в териториални центрове за попълване. Руснаците умело използваха и преувеличиха реалните проблеми на украинската армия и започнаха да създават правдоподобни фалшиви новини. Те също така използваха много ефективно факта, че много украински цивилни не са достатъчно критични и се обръщат към акаунтите в социалните медии като основни източници на информация за войната и геополитиката. Това беше достатъчно, за да могат руснаците много бързо да започнат да затоплят съответните теми в Telegram и TikTok.
Руската пропаганда и дезинформация засягат и украинците, живеещи извън страната. Те са еднакво податливи на вредното му въздействие, дори ако в момента живеят в западни страни като Полша. Проблемът се усложнява от факта, че част от западните медии се държат като синусоида: понякога те популяризират наратив за предстоящата смърт в Украйна или сключването на неизгоден за нея мирен договор, а понякога – както например по време на августовската атака срещу руската Курска област – преобладава проукраинска еуфория. Въпреки всички намерения обаче, от самото начало на инвазията през 2022 г. преобладава убеждението, че Украйна не може да спечели тази война. Подобен разказ със сигурност се отразява на настроението на мигрантите и бежанците и желанието им да се върнат.
Чернишов е изправен пред трудна задача с ограничен бюджет от 150 милиона гривни. Той ще трябва да създаде наративи, които да вдъхнат доверие на украинците у дома и в изгнание, и след това да ги приложи в други министерства, институции, местни власти и проправителствени медии. Няма да мине без опити за пробив със съответните тези в западните медии. Министерството на националното единство вероятно също ще има правомощия, които отчасти се припокриват със задачите на трансформираното Министерство на културата и стратегическите комуникации.
Министерство на предстоящите избори?
Новото министерство може да има и друга, скрита цел, която досега е убягвала от вниманието на медиите извън Украйна. Украинските политолози и анализатори също предимно не го споменават. Говорим за използването на Министерството на националното единство на следващите избори. Използвайки примера на Молдова, Киев беше убеден, че гласът на сънародниците си в чужбина може или да спаси сегашното правителство, или да го потопи и да доведе до падането му.
През последните седмици се появиха нови съобщения за политическа активност в Украйна. Например „Украинска правда“ писа за това в обширна статия. Лидерите на отделни политически групи посещават полевите клетки на своите партии. Като сигнал за влизането на политически партии в предизборния режим някои тълкуват неотдавнашната реч на Юрий Бойко, един от лидерите на проруските сили в Украйна, в която той се върна към отхвърлените преди две години наративи за „украински радикали“ и „преследване на рускоезичното население“.
Как сегашният управляващ лагер може да използва новото министерство? Известният украински политолог Микола Давидюк в интервю за журналиста на Радио НВ Власти Лазур отбеляза, че министерството може да събира информация за електорални предпочитаниябежанци и трудови мигранти в различни страни. След това, в сътрудничество с Министерството на външните работи, тя може да повлияе и на създаването на избирателни секции в чужбина. Така, поне теоретично, в страни, където мнозинството украинци с активно избирателно право ще бъдат враждебни към украинските власти, и двете министерства ще имат инструменти за ограничаване на участието на такива групи в избори. Например, достатъчно е да се ограничи броят на избирателните секции в голяма държава, където украинските граждани са разпръснати по цялата територия. Това ще попречи на много от тях да гласуват.
Разбира се, въпреки че горното описание на възможните действия е само хипотетично предположение, като се вземе предвид украинската политическа практика днес, по-специално например изборни измами, подкуп на гласоподаватели (украинският еквивалент на електорална наденица е елда) и наемането на мускулести млади хора за оказване на натиск върху опонентите и техните поддръжници, този сценарий не може да бъде напълно отхвърлен. Особено ако е украинец, а не чуждестранен експерт.
Създаването на Министерството на националното единство е може би правилното решение, въпреки че беше взето много късно. Олексий Чернишов е изправен пред огромно предизвикателство при постигането на няколко социални и комуникативни цели. Опитът му може да му помогне – той беше министър на развитието на общността повече от две години, а преди това оглавяваше Киевската областна държавна администрация. Времето ще покаже дали подозренията за евентуално използване на Министерството на националното единство за предизборни цели са били основателни.
Превод от полски
Текстът е публикуван като част от проект за сътрудничество между нас и полско списание Nowa Europa Wschodnia.
Оригинално заглавие на статията: Ministerstwo jedności czy ministerstwo ustępstw terytorialnych?
