Американският мултимилиардер Илон Мъск, чиито изявления и действия многократно са генерирали скандали, се превърна в толкова близък съюзник на президента Доналд Тръмп, че възникват редица важни въпроси. Как това ще се отрази на спазването на принципите на демокрацията? Дали такова тясно сътрудничество между амбициозен бизнесмен и държавен глава ще потисне възпиращата им роля в разделението на властите и независимостта на държавните институции?
Подобни въпроси вероятно нямаше да възникнат, ако името на Илон Мъск се свързваше само с впечатляващи научни и технологични постижения, като въображението на SpaceX, Tesla и Neuralink, на които той е основният собственик. Въпреки статута си на култов предприемач, Илон Мъск успя да блесне в центъра на няколко скандала, които засенчиха постиженията му. Едно от тях бяха обвинения в сексуален тормоз, повдигнати срещу него от служител на една от неговите компании. Милиардерът не ги опроверга или потвърди, а предпочете да уреди въпроса чрез споразумение за неразкриване, което само по себе си води до определени мисли. Подобно поведение на пръв поглед може да изглежда като знак за желание за запазване на репутация, но възниква и въпросът: какво крие той и защо трябваше да прибегне до правен механизъм, за да избегне по-нататъшни разкрития?
Поведението на Мъск като бизнесмен също понякога надхвърля обичайната бизнес етика. Един виден пример беше скандалът, когато той написа в Туитър през 2018 г., че ще листне Tesla на фондовата борса на цена от 420 долара на акция, заявявайки, че има „финансиране за това“. Това изявление предизвика вълна от недоволство и разследвания, тъй като подобно набиване на информация може да манипулира пазара. В крайна сметка Мъск се съгласи да плати глоба от 20 милиона долара и поведението му привлече вниманието на регулаторите, поставяйки под въпрос способността му да извършва бизнес в съответствие със законите и разпоредбите.
Не по-малко обезпокоително е отношението му към служителите. Мъск многократно се е сблъсквал с обвинения, че компаниите му създават условия на труд, които нарушават правата на служителите. Например, Tesla отдавна масово уволнява служители, които се опитват да организират синдикат, което многократно предизвиква възмущение сред активистите за правата на човека. Мъск открито заяви, че не вярва в синдикатите и по всякакъв възможен начин предотвратява формирането им в своите компании, въпреки многобройните оплаквания на служителите относно условията на труд.
Не беше и без изразяване на възгледи по социални и политически въпроси, които не винаги отговарят на общоприетите морални стандарти. Достатъчно е да си припомним публичното изявление на Мъск в подкрепа на дясната радикална партия „Алтернатива за Германия“ (АзГ), което предизвика вълна от възмущение в германското общество. Мъск изрази съчувствие към позициите на десните радикали относно миграцията и националната идентичност, което предизвика силни критики не само от политици, но и от обикновени граждани, които виждат в това заплаха за демократичните ценности.
Следователно зад милиардера, който се стреми постоянно да бъде видим, има следа от миналото, която не се ограничава само до успеха му в бизнеса и науката. Поведението му в различни сфери на живота – от корпоративната етика до публичните изявления – повдига много въпроси, които остават без правилни отговори. Да имаш човек до американския президент, чието име се е превърнало в синоним на провокации, противоречия и болезнено самочувствие, може да бъде опасно както за националната, така и за глобалната демокрация.
Илон Мъск, може би без да го осъзнава, се превърна в ярък пример за това как амбициите и свръхвлиянието на индивида могат да застрашат основите на демократичните институции. Олицетворявайки съвременния капитализъм с неговите парадокси, г-н Мъск, намирайки се в непосредствена близост до държавния глава, се превръща в мощен инструмент, способен не само да оформя политиката, но и да манипулира общественото мнение, подкопавайки самите принципи на демокрацията. Нейното влияние, което надхвърля обикновените бизнес практики, е в състояние да разруши крехкия баланс, на който почива демократичната система.
Като велик предприемач, Мъск ясно възприема обществените и политическите институции като фон за своите амбициозни проекти. Изявите му в социалните медии, последвани от милиони, играят ролята на маркер за измерване на настроенията на социалните групи и масите. Но когато този човек е в непосредствена близост до президента, неговото поведение и изявления започват не само да формират мнения, но и да влияят на държавните решения. Демокрацията, в идеалния случай, включва политика, основана на социално съгласие и здрав разум. Но какво ще стане, ако се чуе глас от мястото, заето от Мъск, чиито изявления многократно са предизвиквали обществено възмущение и твърдения от правозащитни организации?
Ситуацията изглежда доста дива за Запада, където на моралните качества на влиятелните политически играчи се отдава особено значение. Обвиненията в сексуален тормоз, манипулиране на пазара, противопоставяне на профсъюзите, както и подкрепа за десни радикални групировки далеч не са безобидни. Всичко това подчертава опасността от присъствието му не само до главата на най-могъщата държава в света, но и в политическите кръгове като цяло. Човек, който е в състояние да използва позицията си, за да манипулира общественото мнение и пазара, не може да бъде напълно безвреден за система с разделение на властта. Колкото и да го отрича. Без значение какво мисли самият президент Тръмп по този въпрос, такава влиятелна страна като САЩ не може да живее с принципа „може би нищо лошо няма да се случи“.
Мащабът на влиянието на Мъск е особено тревожен. Той не е просто един от най-богатите хора на планетата – той е създал култура около своите проекти, превръщайки се в идеал за много последователи в бизнеса и политиката. Принципите, които той насърчава чрез своята технология, са преди всичко свобода и вяра в безкрайните възможности на човешкия гений. Звучи страхотно. На практика обаче тази свобода често е право само на тези, които притежават гигантски корпорации и капитал. Същият Илон Мъск често заявява, че не вярва в установените правила и предпочита да действа според собствените си закони – понякога с успех, а понякога със съмнителни последици.
Когато мнението на Мъск стане част от стратегията на президента, съществува риск, че макар идеите му да изглеждат примамливи, в една демократична система те могат да доведат до отслабване на проверките и балансите. Мъск, който се стреми да разруши старите парадигми, може да не забележи, че неговата „гъвкавост“ може да разруши сложни системи на публична администрация, където балансът на интересите и равенството са важни. Системата на проверки и баланси, толкова важна за демокрацията, неизбежно се подкопава, когато един човек или група хора придобият непропорционално голямо влияние и могат да манипулират политическите и икономическите процеси.
Мултимилиардерът Илон Мъск, благодарение на богатството и влиянието си, може да създаде условия, при които идеите му ще бъдат в центъра на политическите решения, което ще направи демокрацията по-малко отговорна пред хората. Когато бизнесмен, който нарича себе си реформатор и вижда политиката като инструмент за реализиране на амбициите си, стане част от политическите процеси, неговите интереси могат да излязат на преден план, което е в ущърб на обществото. Концентрацията на власт в ръцете на такива хора може да доведе до олигархична структура на властта. Свръхбогатите хора, с огромна власт, могат да манипулират информацията, пазара и общественото мнение, определяйки кои идеи и ценности ще станат мейнстрийм. Мъск, със стратегията си за абсолютен контрол, може да представлява заплаха за полифоничната политическа система, където всяко мнение е важно и има право да съществува.
Така че струва ли си да създавате ситуации, в които хората могат да използват възможностите си, за да влияят на властите в интерес на личните амбиции? Къде е границата между концентрацията на богатство и власт в едната ръка? Твърде голямата концентрация на ресурси в ръцете на един човек или малка група може да доведе до системни заплахи, когато дори демократичните механизми ще бъдат безпомощни пред заплахата от манипулация и натиск върху политическите процеси.
Всичко това е особено важно за Украйна. В края на краищата Мъск многократно публично се възхищава на руския диктатор Путин, наричайки го „много умен човек“. През 2014 г., след руската анексия на Крим, Мъск заяви на форуми и в интервюта, че според него действията на Руската федерация на украинския полуостров „имат историческа основа“, той „се срамува“ да ги нарече нарушение на международните норми. Освен това Мъск многократно е повдигал въпроса за компромисите с нашественика, избягвайки темата за териториалната цялост в Украйна. Това, очевидно, е неговото разбиране за справедливост и отговорността на големия бизнес за поддържане на мира и стабилността на планетата.
Пред лицето на такова явно противоречие Украйна трябва да проявява разумна предпазливост в отношенията си както с Мъск, така и с този, когото той усърдно „ласкае“ – собственика на Белия дом. Седемдесет и осем годишният Тръмп очевидно попадна под влиянието на милиардер с задатки на нарцисист и американците дори започнаха да се шегуват с това: „Ако Мъск не е президент, тогава кой изобщо управлява тази страна?“ Подобни шеги отразяват загрижеността на американската общественост, че свръхбогатите хора с дефектен морал могат да нанесат значителни щети на каузата на мира и демокрацията, а компромисът с тях по фундаментални въпроси е недалновиден и безотговорен. Украинците също не трябва да забравят за това.
