Американската делегация на Мюнхенската конференция по сигурността предизвика такава буря, че европейските лидери веднага се събраха на извънредна среща на върха в Париж. Самото това събитие вече предизвика интерес – не толкова често лидерите на европейските страни вземат толкова бързи и драстични решения, освен това, по един или друг начин, това, което каза вицепрезидентът на САЩ Джей Дий Ванс в Мюнхен, засяга Украйна, така че срещата на върха в Париж имаше нещо общо с нашата ситуация. И след това има Джорджа Мелони, една от най-ярките политически личности на нашето време, толкова хладнокръвно описа срещата на върха, свикана от френския президент Еманюел Макрон с една фраза…
Като начало отбелязваме, че италианската премиера пристигна на събитието в Париж последна, в момента, в който вече беше продължила повече от час. Което вече е показателно, поне в личното й отношение към срещата на върха. (Тук си струва да припомним, че за разлика от лидерите на основните други ключови страни от ЕС – Германия, Франция, Полша, като лидери на Източна Европа и Обединеното кралство – Мелони представлява открито дясната част от политическия спектър и това не можеше да не се отрази на нейното отношение и думи. Въпреки това през последните години синьора Георги демонстрира съзнателна и балансирана реакция на определени политически събития на континента, затова си струва да се вслушаме в думите й.) И тогава ръководителят на италианското правителство директно нарече срещата на върха „анти-Тръмп“. Не антируски, не проукраински, не среща на върха за мир в Украйна и Европа, а „анти-Тръмп“. И тази фраза на Джорджа Мелони концентрира цялата същност на събитието в Париж, есенцията, която някои европейски лидери биха предпочели да скрият.
Защото например, когато Русия нахлу на територията в Украйна, лидерите на ЕС не проведоха никакви извънредни срещи на върха. Въпреки че тази война, както видяхме по-късно, засягаше не само нашата страна, но и Европа като цяло. В същото време европейските лидери не бързаха да се събират в Париж или другаде, дори не искаха да помогнат в Украйна. Как да не си спомним още веднъж думите на тогавашния посланик в Украйна в Германия Андрий Мелник, който говори за първата непублична реакция на германската коалиция на началото на пълномащабна руско-украинска война. И тя, тази реакция, беше такава, че някои от тях (и ние много добре знаем коя, а и канцлерът Олаф Шолц също го знае добре) вече се готвеха да установят отношения с новите, марионетни проруски власти в Киев.
По-късно, разбира се, Европа все още беше принудена да подкрепи Украйна. Налагане на санкции, предоставяне на финансова и военна помощ. Но, между другото, същата Германия все още не е започнала да доставя в Украйна ракети с голям обсег TAURUS – и това вече не може да се обясни с някакъв страх от ескалация и т.н., защото същите Франция и Великобритания отдавна успешно прехвърлят ракетите си на Въоръжените сили в Украйна (за Въоръжените сили в Украйна, разбира се) и нищо, нито една „ескалация“, от която канцлерът Шолц толкова се страхува, не се е случило.
И ето спешна, спешна среща на върха. Това е мигновената реакция. И за какво? Само думите на представителя на Съединените щати. (Как да не си спомним, че думите на друг политик, руския президент Владимир Путин, на същата конференция в Мюнхен през 2007 г. не предизвикаха никаква спешна реакция – въпреки че на всички, които искаха да чуят и видят, беше ясно, че в прословутата си реч кремълският диктатор всъщност обяви война на демократичния Запад.) И така, къде е болната точка на днешна Европа – острите изявления на американските съюзници. Само това може да я изведе от състояние на приятна спряна анимация.
Спряна анимация, която постепенно подкопава цяла Европа. Умереният евроестаблишмънт, който дори под дясноцентристкото знаме напомня повече на вечно притеснената и заета (защото вече не е способна на нищо) левица (нали, госпожа Меркел?), не усети, че е пропуснала няколко много тежки удара от самия десен край на политическия спектър. През ноември 2023 г. изборите в Холандия бяха спечелени от крайнодясната Партия на свободата, която за месец и половина, от 7 октомври до деня на гласуването, изключително с антиимигрантската си реторика („Видяхте ли какво се случва в Израел? И винаги сме ви предупреждавали за заплахата от мюсюлманските мигранти!“), скочи от четвърто на първо място със солидни 8% преднина за холандските реалности. И какво правеха десноцентристите и левите по това време? Въпросът, разбира се, е риторичен.
А сега се връщаме към Германия, чийто канцлер е толкова дълбоко загрижен за думите на вицепрезидента Ванс, че спешно замина за срещата на върха в Париж. През уикенда има предсрочни избори за Бундестага. А крайнодясната „Алтернатива за Германия“ вече има 20% от поддръжниците. Тоест всеки пети възрастен германец е готов да гласува за крайната десница, а на Изток, в бившата ГДР, „Алтернативата“ обикновено печели избори във всички Бундесци, с изключение може би на Берлин. И това, повтарям, е в сегашните условия.
Представете си какво би се случило, ако в тези последни седмици преди изборите се появи нещо катоТова е събитие, което ще играе в полза на крайната десница, която последователно се застъпва за прекратяване на подкрепата за Украйна и вдигане на санкциите срещу Русия. Например, някой украинец (и не непременно бежанец, а такъв, който живее в Германия от дълго време) би застрелял или по друг начин ранил/убил няколко местни жители и това би било представено „под правилния сос“ от местните медии. Няма ли рейтингът на „Алтернатива за Германия“ да скочи до небето, както се случи преди година и половина в Холандия? И как ще реагира сегашната проправителствена коалиция на това? Нищо. Те имат и други проблеми – негодувание срещу САЩ, толкова силно, че спешно трябва да се съберат за срещата на върха в Париж.
Ляволибералните европейски лидери загубиха усещането си за реалност в момента, когато добре нахраненият и спокоен Европейски съюз започна наистина да щурмува. И това не започна след втората победа на Тръмп или след речта на Ванс. Това започна през последното десетилетие с провокираната от Русия мигрантска криза в Сирия, която засегна Европа и в която крайнодесните партии започнаха да се разрастват, поне в частта на Европа на изток от Париж. (Въпреки това, дори в Пиренеите, които са далеч от Сирия, в Испания и Португалия, ултрадесницата вече е на трето място в рейтингите и на изборите.) Тогава уважавани европейски политици решиха, че всичко ще бъде решено отново, както преди, в режим на спряна анимация – и пропуснаха.
В началото на 2025 г. всички тези космически рейтинги на крайната десница във Великобритания и Австрия, Холандия и Германия показват, че истинската кравчукова идея на центристите, които бяха толкова възмутени от изявленията на американците в Мюнхен, да „се въртят между капчиците“ се проваля. Ако не се провали напълно. Светът е потопен в трудни времена, когато са необходими решителни действия и директни отговори на неудобни въпроси. И поглезени от спокойствието и богатството (особено заради руските енергийни ресурси) десетилетия след Студената война, политиците се оказаха неспособни да отговорят адекватно на геополитическите предизвикателства. Както можете да видите, единствената причина, поради която могат да направят нещо спешно – и дори тогава просто да се приготвят за разговор – е, когато са били инжектирани лично.
Европа се оправя, това е очевиден факт. И ще бъде много добре, ако тази корекция завърши с уважаваната и съзнателна Мелони или Мерц, която е на път да спечели изборите в Германия и най-накрая да стане канцлер – и да не доведе до триумфа на Марин льо Пен във Франция, Найджъл Фараж във Великобритания или Алис Вайдел в Германия. Представете си тази Европа на крайната десница. Не работи ли без сравнение с нацисткия Трети райх на Адолф Хитлер? Така че това е всичко. И никой от тези безкрайни политически импотенти като Шолц не признава отговорността си за този мощен крайнодесен ренесанс.
