Преди три години започна пълномащабната агресия на Русия срещу Украйна – последиците от нея са многоизмерни и безпрецедентни. Тя ни кара да се замислим за социалните, политическите, икономическите последици не само за участниците в конфликта, но и за всички участници в международните отношения.
Струва си да се отбележи, че нито една предишна война или конфликт не е имала толкова тежки последици. Причините за това са няколко. Първо, военните действия се водят на географски значима територия. Второ, техните участници са големи играчи на международната арена. Трето, светът е във фаза на глобализация, която повдига въпроси за реалната цена, ползите от либерализацията и опита от проникването на икономическите структури в най-голям мащаб и с по-голяма интензивност от всякога. И накрая, динамиката на политическата промяна, очакванията на международната общност и политическата конфронтация подчертават натрупаното напрежение и конфликти на фона на тази война.
Една от страните, която пострада и продължава да страда от високите разходи от войната в Украйна, е Полша. Въпреки че е трудно да се приоритизират разходите според различни аспекти, различните видове разходи показват сложността на проблема и множеството последствия.
Първо трябва да се признаят социалните последици. От 24 февруари 2022 г. до 25 февруари 2023 г. броят на влизанията в Полша достигна 10 милиона 77 хиляди, а броят на заминаващите – 8 милиона 170 хиляди. Като съседна държава Полша предостави убежище на бежанци във форма и мащаб, които преди това бяха безпрецедентни. Въпреки трудната обща история и големия опит, поляците отвориха вратите на домовете си, за да приемат украински граждани, бягащи от войната. Солидарността на действията на обществото, организациите и правителството направи възможно оказването на помощ на почти 1,5 милиона бежанци, а повече от 400 хиляди използваха услугите на пунктове за колективна подкрепа. Първоначално помощта под формата на жилищна, финансова и хранителна подкрепа беше временна. С течение на времето обхватът и обхватът на помощта се разшириха, за да включат правителствени инициативи, посочени в Закона „За държавната помощ за гражданите в Украйна“. В резултат на предприетите мерки броят на украинските бежанци, избягали от войната и получили статут на временна закрила, е почти 1 милион (953,3 хиляди). Освен Полша, Германия и Чехия приеха най-голям брой граждани от Украйна, като общо страните от ЕС приеха под грижите си 4,3 милиона души. Следователно Полша е една от онези страни от ЕС, където броят на украинските граждани след 2022 г. не само значително променя дела на мигрантите в населението, но и влияе върху промяната в размера на пазара на труда, нивото на заетост и неговата структура. Официално 750 хиляди. Украинците намериха работа в Полша, което потвърждава способността на полския пазар на труда да поеме значителен брой допълнителни работници, адекватността на търсенето, предлагането и в крайна сметка нарастващата нужда от работници, особено в третия сектор на икономиката.
През първата половина на 2022 г. равнището на заетост на украинците в Полша все още беше 28%, а в края на 2022 г. достигна 65%, а с висок дял на платената работа в доходите – около 80% от тях. Това потвърждава забележимите промени в структурата на доходите на домакинствата и въздействието върху потреблението и инвестиционните решения, както и в по-широк план върху размера на полския БВП. Поради ръста на потреблението потребителската рецесия в Полша не беше продължителна и процесът на възстановяване беше стабилен. Това е главно следствие от демографската структура на новопристигналите украинци и значителна част от децата. Около половината от тях са хора в ранна трудоспособна възраст (27-44 години), добре образовани (48% от бежанците имат висше образование).
Според анализа приносът на бежанците към БВП на Полша през 2023 г. варира от 0,7 до 1,1%. В дългосрочен план този ефект може да се увеличи до 0,9-1,35%, което означава да се вземе предвид не само шокът, причинен от вълната на притока на украинци и последиците от него за икономиката, но и въздействието на промените в нуждите на потребителите, решенията за закупуване на жилище или образование на деца. Важно е също така да се отбележат допълнителните данъчни приходи, притокът на капитали от чужбина, по-високите заплати и в резултат на това по-високите нива на потребление, които надвишават обема на държавните разходи, свързани с бежанците.
Сред социалните последици заслужава да се отбележи промяната в структурата на пола. Тъй като емигрират предимно жени (мъжете на възраст 18-60 години нямат право да напускат родината си), това се отразява на нивото на феминизация и изостря дисбаланса между половете. Притокът на бежанци намали средната възраст и допълнително повлия на броя на браковете, като подчерта разликите в отношението към официалните съюзи. Досега Полша представляваше настоящата тенденция за намаляване на броя на браковете всяка година. А през последните три години броят на браковете с граждани в Украйна (т.нар. двунационален) се е увеличил 2,5 пъти – от 400 до почти 1000.
Войната в Украйна създаде историческа възможност за Полша не само да си възвърне позициите на международната сцена, но и да постигне резултатипри изпълнението на стратегията за укрепване на сигурността и развитие на геополитическото влияние в Европа. Бяха възложени и надежди за подобряване на отношенията с Украйна и увеличаване на значението на Полша като посланик в Украйна по пътя към ЕС. Очакваше се да се обърне повече внимание на ролята на държавите от Централна и Източна Европа в оформянето на отношенията на континента. В началния етап имаше и перспективи за разширяване на сътрудничеството за сметка на Беларус. За Полша това означаваше да поеме водеща роля в региона не само в динамизирането на процеса на икономическо и геополитическо отслабване на Руската федерация, но и в реорганизацията на политическия ред. Решението на Руската федерация да се конфронтира с НАТО и САЩ стана фактор за ускоряване на очакваните промени и направи перспективата за дълбока икономическа и политическа криза в Русия по-реалистична.
Войната в Украйна разклати авторитета на Германия и Франция, както и увереността им в способността им да отговорят на предизвикателствата на геополитическата криза и следователно да ръководят интеграционните процеси в ЕС.
В геополитически план войната разкри последиците от зависимостта, произтичаща от международното разделение на труда и концентрацията на промишленото производство в страни не само географски отдалечени, но и с висок риск от политическа нестабилност. Зависимостта от доставките на компоненти и части, както и веригите за доставки с висока международна уязвимост, е друг елемент, който влияе върху картината на съвременния свят.
Държавите, по-специално Полша, са наясно с разходите, свързани с намирането на алтернативни доставчици, както и с възможността за създаване на нови транспортни коридори и играене на нова и важна роля в икономическите отношения. Пример за това е нарастващото значение на летището в Жешув, където броят на чартърните полети се е увеличил с повече от 30% и което играе ролята на основен транзитен център за чуждестранна военна помощ за Украйна. Следователно районът около Жешов е район на изключително интензивно икономическо развитие, включително развитие на инфраструктурата. Перспективите за използване на тази територия стават решаващи не само от гледна точка на Полша, но и от други европейски страни, които оказват подкрепа по време на военни действия и ще оказват помощ във възстановяването в Украйна в бъдеще. Войната се превръща в тласък за реорганизация на сегашния баланс на силите. Този импулс включва икономически аспекти и нови политически позиции на държавите. Единият сценарий е ново разделение на геополитически и икономически блокове на Изтока и Запада, с Русия и Китай от едната страна и ЕС и САЩ от друга.
Геополитиката, като обектив, фокусира икономическите промени, изострени от последиците от войната. Широкият спектър от санкции, наложени на Руската федерация, показа потенциала да окажат въздействие върху руската икономика и нейните граждани. Те също така разкриха мащаба на съществуващата зависимост от вноса на храни или енергия. Това доведе до ускоряване на инициативите за независимост и диверсификация.
Избухването на война и санкциите, наложени на Русия, оказаха силно въздействие върху макроикономическото положение в Европа и света, по-специално върху енергийния и селскостопанския пазар.
Цените на петрола се повишиха до близо 140 долара веднага след нахлуването на Русия в Украйна, достигайки най-високото си ниво от 13 години. В опит да намалят приходите в руския бюджет от търговията с тази стока Канада, САЩ и Обединеното кралство решиха да наложат ембарго върху руския петрол. Едно от доказателствата за важността на това решение е фактът, че Русия е третият по големина износител на петрол след САЩ и Саудитска Арабия. Той също така играе ключова роля за стабилизирането и дестабилизирането на световния енергиен пазар. Реакцията на пазара на инвазията беше толкова силна, че Международната агенция по енергетика реши да се намеси и да освободи 61 милиона барела от стратегическите резерви. В същото време започна търсенето на алтернативни източници на доставки на европейските и близкоизточните пазари.
На селскостопанския пазар войната породи опасения за нивото на продоволствена сигурност. В крайна сметка Украйна беше един от най-големите износители на зърно. След началото на конфликта производството намалява с 29%. Освен това ситуацията се усложни от затварянето на черноморските пристанища (повече от 90% от украинския износ се осъществява по море). Ограниченото предлагане на зърнени култури доведе до повишаване на цените на световния пазар и опасения от вълна от глад в страните от Северна Африка и Азия.
За Полша последствието от руската агресия срещу Украйна беше необходимостта да се присъедини към създаването на алтернативни транспортни маршрути и да увеличи дела си в търговията със зърно на световния пазар.
Отварянето на границите за транспортиране на украинско зърно предизвика конфликт в Полша поради трудности при изпълнението на процеса на приемане и по-нататъшен износ на украински селскостопански продукти. Времевите ограничения и обемите на претоварване създават риск от неправилен контрол върху транспорта. Част от украинското зърно остана в Полша, което се отрази на увеличаването на предлагането и ниво на цените. Протестите на полските производители и инспекциите показаха разлика в качеството на зърното. В крайна сметка Полша и други страни от ЕС наложиха ембарго върху доставките на украинско зърно, което предизвика протести от страна в Украйна, която търсеше нови пазари за своите продукти.
Войната подчерта неумолимото ниво на зависимост на страните от доставките не само на енергийни ресурси, но и на храна. Освен това тя демонстрира силна поляризация на политическите интереси в региона и дава възможност за реформиране на съществуващия световен ред. Продължителният конфликт удължава социалните, икономическите и политическите промени и все повече показва, че светът е на кръстопът. Предстои решение за това какво ще бъде бъдещето в икономическите отношения, тъй като сегашният ред не устройва развиващите се страни и особено тези, които са го оформили досега.
Превод от полски
Текстът е публикуван като част от проект за сътрудничество между нас и полско списание Nowa Europa Wschodnia.
Оригинално заглавие на статията: Wojna w Ukrainie to szansa dla Polski
Проектът е съфинансиран от правителствата на Чешката република, Унгария, Полша и Словакия чрез Вишеградския фонд по линия на Вишеградската субсидия. Мисията на фондацията е да популяризира идеята за устойчиво регионално сътрудничество в Централна Европа.
