В началото на февруари в Украйна се случиха няколко събития, които предизвикаха вълна от злонамерено удоволствие в Москва. Не, този път не става дума за масирани ракетни удари по украинския енергиен сектор. Русия също не успя да пробие фронтовата линия и да влезе в оперативното пространство. Кремъл обаче успя да постигне известен успех в друга равнина – психическа, провокираща спорове между самите украинци.
На 1 февруари стана известно за убийството на служител на CCC в Полтавска област от цивилен мъж. Впоследствие експлозии прозвучаха в териториалните центрове за набиране на персонал в Ровно и Павлоград. А на 3 февруари медиите съобщиха, че в Ровно лица, вербувани от Руската федерация, планират да организират голяма терористична атака близо до местното полицейско управление.
Ако отхвърлим второстепенните детайли, тогава ясно се появяват опитите на външни сили да очертаят разделителна линия между цивилни и военни в Украйна. В началото на пълномащабната инвазия тези опити на Кремъл бяха неуспешни. Националното единство, взаимопомощта и ентусиазмът пред заплахата от руска агресия бяха ключът към успешния отпор на първия етап на войната. Военните заемат първите позиции по отношение на общественото доверие. Те имаха доверие и се гордеяха с тях. Имаше дълги опашки във военните регистратори. TCC, разбира се, съществуваха тогава. Но през 2022 г. те все още нямаха толкова двусмислена репутация, колкото сега. По това време никой не знаеше за „бусификацията“. Те се опитаха да проведат Военномедицинската комисия в рамките на закона. А на някои места дори не взеха напълно годни и без броня в армията. Но много неща се промениха оттогава. За съжаление, не в най-добрата посока за националното единство.
След като прочете коментарите в социалните мрежи и телеграм каналите след нашоналото убийство в Пирятин и експлозиите край КХК, човек остава с впечатлението, че Русия частично е успяла да посее семена на недоверие и раздор сред украинците. Разбира се, възможно е да се успокоите, че всички негативни коментари към служители на териториални центрове за набиране на персонал са дело на шпиони или руски ботове, вербувани изключително от Москва. Но изглежда, че това мнение е погрешно. И нищо повече от самодоволство. Мъдростта на държавниците е да възприемат реалността такава, каквато е. Но поне ще се отърве от ненужните илюзии.
За да победите врага или да се опитате да разрушите плановете му, трябва да можете да се поставите на мястото му. Разберете как мисли той. Не е тайна, че Русия разглежда вътрешната дестабилизация у нас като един от инструментите за постигане на своите военно-политически цели. Гражданската конфронтация в Украйна е розовата мечта на Путин. Дълго време Украйна успя да запази обществения консенсус и осъзнаването, че вътрешната конфронтация може да има фатални последици за запазването на държавността. Поучителният исторически опит, когато украинците загубиха независимостта си поради вътрешни разногласия, трябваше да бъде надеждна предпазна мярка срещу всякакви борби. Но дългата и трудна война на изтощение и незнанието на държавата за редица системни грешки в мобилизационните процеси създадоха опасна смесица. Появиха се разделени линии и болезнени точки. Социалното единство беше разклатено. Разбира се, не без помощта на врага. Но усилията на Кремъл биха били напразни, ако украинските власти и държавен апарат демонстрират по-голяма ефективност и професионализъм. И не дълго време те се оставили по течението, преструвайки се, че нищо подобно не се случва.
Веднага след нашумелите събития чухме редица остри изявления от официални лица и общественици. Михайло Драпати, командващ сухопътните войски на въоръжените сили в Украйна и ръководител на отряда за специални операции в Хортица, правилно нарече убийствата на военнослужещи от ТСС „червена линия, която не може да бъде прекрачена“. Според него нападенията срещу служители на TCC са част от „нарастваща вълна на презрение към защитниците в Украйна“, която преди това се проявяваше в унижение на военните и агресия срещу тях.
„Без справедливо наказание на убийците, насилниците и предателите, ще получим още повече братя, убити в тила. В други градове. В други квартали. На бензиностанции, в супермаркети, на входове, по улиците, които наричаме имената на Героите“, написа Драпати в Telegram. И призова за „светкавична и твърда реакция от страна на властите“.
Доброволката Мария Берлинска също беше много трудна. „Това е прецедент, който трябва да бъде наказан сурово, спешно, хирургически точно. Първият е съд, който иска най-тежкото наказание за убийците. Втората е обезщетение и пълна социална подкрепа за семейството на загиналия войник. Трето, и не по-малко важно, е наблюдението на всички разкази, които злорадстват по повод смъртта на нашия войник. Тези, които са в чужбина, се забраняват, обявяват се за подозрителни и постепенно се изтеглят чрез Интерпол и т.н. Тези, които са в Украйна, са приоритетно участие в отбранителната способност на страната“, изрази мнението си тя във Facebook.
Тонът на постовете на много войници беше подобен. От друга страна, представителите на гражданските власти не Те бяха много активни в коментирането на последните събития. Володимир Зеленски, например, не спомена директно убийството в Пирятин. Повечето украински политици също предпочетоха да запазят мълчание за последните събития. Да, властите правилно посочиха клиентите и основните бенефициенти от палежа на ССС и нападенията срещу техните служители, но все пак не чухме нищо друго от тях – признаването на грешките им и необходимостта от коригиране на подходите към мобилизацията. В тази област има проблеми и това не са само митове и измислици. В обществото има голямо търсене на справедливост и законност. По-специално това се отнася за мобилизацията, защитата на правата на обикновените военнослужещи и преминаването на военномедицинска комисия. Пренебрегването на това искане означава даване на сериозни карти на врага, които той определено ще се опита да използва, за да подкопае ситуацията вътре в Украйна.
Сега е необходимо на всяка цена да се въздържаме от подбуждане на взаимна и разпространяване на недоверие между цивилни и военни. И точно за това мечтае Кремъл, масово провеждайки своята подривна кампания срещу мобилизацията и работата на CCC. Изключително агресивната реторика както на част военни, така и на част цивилни към определени групи от населението е тревожна. При сегашните обстоятелства, в които се намира Украйна, няма прости решения или категорични отговори. Четенето на социални мрежи, пълни с гняв и етикети, е неприятно и тъжно.
Някои коментатори се отличават с едноизмерност и крайна поляризация на преценките, съзнателно или несъзнателно повишавайки степента на напрежение и недоверие. Най-лесният начин е да обявите някого за „враг на народа“, „военнозадължен“ или „предател“. Но ако се осмелим да тръгнем по този път и да се впуснем в безмилостно търсене на врагове, ще попаднем в капана на самоубийствения раздор. И това не трябва да се допуска в никакъв случай. В крайна сметка дори е възможно да се задържи фронтът, но поради вътрешни конфликти и колапс да се загуби войната.
