Старият нов президент на Съединените американски щати започна да действа веднага след встъпването си в длъжност. Разбира се, нищо не е останало от обещанието за спиране на войната в Украйна в рамките на 24 часа, но Доналд Тръмп направи някои много интересни изявления. Много интересно – и много по-голямо.
Като начало нека поговорим за Украйна. По-точно за Руската федерация, защото с Украйна, както обясни Тръмп, всичко е ясно и разбираемо – тя е готова за преговори, дори въпреки забраната за разговори с Путин, която е в сила от 2022 г. (въпреки че Володимир Зеленски по време на среща с молдовската си колежка Мая Санду вече се измъкна от нея и обясни, че е забранено да се преговаря, но е възможно).
Както се очакваше, американският бизнесмен президент, със своето предприемаческо поведение, реши да удари най-уязвимата точка в системата на „специалната военна операция“ на Путин – финансите. Тоест в петролната индустрия, която всъщност е единствената посока, която все още по някакъв начин запълва федералния бюджет на страната агресор и позволява воденето на война срещу Украйна.
Разбира се, след думите на Доналд Тръмп за възможни споразумения със Саудитска Арабия и страните от ОПЕК, всички веднага си спомниха легендарната история от средата на 80-те години на миналия век. По това време цената на петрола, която се търгуваше около 37 щатски долара за барел, падна повече от три пъти – което, както се смята, довърши необузданата планова икономика на Съветския съюз. Политическият апокриф казва, че този спад на цените се дължи на определени споразумения между тогавашния президент на САЩ Роналд Рейгън и саудитците.
Паралелите между тези събития и настоящето са повече от откровени. Например, сега говорят за вероятността цената да падне наполовина (от марката от 80 долара). И Тръмп, не само републиканец, като Рейгън, също избра леко модифициран лозунг на Рейгън като лозунг на кампанията си Нека направим Америка отново велика. С една дума, има място, където всеки може да се разхожда. Но факт е, че сегашната администрация на Белия дом не се ограничава само до Русия.
И това също не е нищо ново – още по време на първия президентски мандат на Тръмп ясно беше заявено, че основният стратегически враг на САЩ е Китай, а не Русия. Затова 45-тият/47-ият президент на САЩ, почти веднага след завръщането си на поста, обяви финансов удар за Китай – въвеждането на мита върху всички китайски стоки. Разбира се, не в толкова фантастична сума, колкото обеща преди изборите – тогава беше цели 60%, сега само около 10% – и това е напълно достатъчно, за да нанесе значителен удар на икономиката на най-голямата диктатура в света.
Удар, който всъщност ще засегне не само Китай, но и Русия, която е все по-обвързана с китайския пазар, превръщайки се от суровинен диктатор на Европа в суров придатък на КНР. И ако го погледнете в по-голям мащаб, целият свят. Преди всичко авторитарната му част. Разбира се, по един или друг начин всички ще пострадат от забавянето на китайската и американската икономика, но Европейският съюз след 24 февруари 2022 г. демонстрира невероятна скорост на преминаване от руски газ към други източници. Много експерти и анализатори тогава, през пролетта на първата година от руско-украинската пълномащабна война, уверено говореха за сериозни газови последици за Европа (и не всички, тези експерти, получиха пари от Кремъл). И се оказа, че те станаха сериозни преди всичко за самата Русия. Следователно страните на пазарния капитализъм ще се справят сами, но световните тирании…
И тук си струва да се спомене още един момент, който изглежда не е пряко свързан с историята на цените на (руския) петрол и митата върху китайските стоки. Това е решение за деблокиране на доставките на 2000-килограмови (900-килограмови) бомби MK-84 за Израел. Израелците не ги получиха поради забраната на демократическата администрация на Джо Байдън – казват, че те са твърде мощни за ивицата Газа, могат да причинят твърде много разрушения там.
Тук си струва да се отбележи следното. Първо, разрушенията там дори без MK-84 са наистина впечатляващи. Интернет е пълен със фото и видео доказателства за това, не можете да го гледате. Така че, както виждаме, Йерусалим се е справил без тези проби. И сега, сякаш е късно да ги прехвърлим, войната в Ивицата приключи, поне сегашната, Израел и Хамас (под натиска на САЩ, разбира се) са се споразумели за нещо, поне разменят заложници, заловени на 7 октомври 2023 г. (от една страна) и терористи, осъдени на различни срокове (от друга). Самият Тръмп като цяло предлага да се изсели цивилното население – условно цивилно, както разбираме, тоест тези, които не се виждат толкова открито в действията на Хамас – в арабски страни, като Египет или Йордания.
Изглеждаше, защо тогава тези мегабомби? И тук споменаваме „втория“. Не, не за Ливан, където Израел успешно победи Хизбула и, ако се наложи, ще я довърши. Или за Сирия, където израелската армия тихомълком се присъедини към контролаГоланските възвишения, друга част от територията с друзки селища. Тук споменаваме Ислямска република Иран. И за ядрената му програма. Всъщност не само за ядрената програма, но и за факта, че Иран е основният близкоизточен проблем на света, че именно от Техеран растат краката и текат финансови потоци в подкрепа на всички тези терористични организации – от хусите далеч на юг (които блокираха Червено море и всъщност многократно увеличиха разходите за транспортиране на стоки от Азия до Европа) до Хизбула и Хамас.
Идеята за израелски или по-скоро израелско-американски (поне на ниво мълчалива подкрепа, но не само) удар по иранските ядрени съоръжения, а в бъдеще – идеята за унищожаване на режима на аятоласите, изобщо не се появи на 20 януари 2025 г. Но точно сега, със завръщането на Тръмп, те придобиха нови, много реални форми. А това може да означава само едно.
Тръмп наистина започна планетарна война. Но не Третата световна война, за която като досадни мухи бръмчат от всички страни – а Втората студена война. С елементи на горещо, като у нас или в Близкия изток. И тук си струва да се спомене едно нещо. Че демократичният Запад, въпреки всички грешки и провали, въпреки брандовете и картерите, спечели Първата студена война. Той спечели, защото е икономически много по-силен от авторитарните режими. Разбира се, днешният Китай не е Съветският съюз на Хрушчов-Брежнев (и това е по вина на предишното поколение западни политици, които позволиха на Пекин да създаде мощна икономика, ориентирана по-специално към западните потребители). Но това означава само, че войната отново ще бъде трудна и продължителна. Е, или накратко – ако се увеличи интензивността на „студените военни действия“, за което сега намеква Тръмп с изявленията си.
С една дума, американският президент всъщност стартира римейк на този глобален конфликт, който унищожи, но не довърши световните тирании. Надяваме се, че този път Западът няма да допусне такава груба грешка, грешката на името на Бил Клинтън (който всъщност извади Русия на Елцин от пълно и окончателно унищожение).
