В събота, 18 януари, близо до паметника на Тарас Шевченко в центъра на Лвов роднини на военнопленници и изчезнали лица проведоха митинг под лозунга „Върнете всички“. В събитието взеха участие няколкостотин души. В центъра на площада роднини на военните инсталираха празни столове, на ритъма на които висяха военни униформи, както и табели с надписи, призоваващи защитниците да се върнат у дома. Организатори на напомнящата акция бяха роднини на военните от 24-а и 63-а отделни механизирани бригади. Събитието се проведе под мотото „Върнете всички“.
„Всеки ден ние, роднините на изчезналите, чакаме обаждане, че синът или съпругът ни са живи, но телефонът е безшумен. Това продължава седмици, месеци и дори години. Най-лошото е, когато ти се обадят и кажат, че има ДНК изследване“, каза Халина, съпругата на изчезналия войник Игор Хвозд.
Акция-напомняне за военнопленниците в центъра на Лвов.
Галина Хвозд подчертава, че е дошла на събитието не само от името на съпруга си, но и от името на всички затворници и изчезнали войници. Тя призова да не се забравят за онези, които са загинали, защитавайки родната си земя.
„Искам да запомня тези, които дариха най-много – дариха живота си за Украйна. Моля всички да си спомнят за тези, които вече не са там, и да помогнат на тези, на които все още можем да помогнем. За да не се срамуват по-късно от факта, че не можахме да ги спасим: не можахме да ги върнем навреме, не можахме да ги намерим, не можахме да ги погребем достойно“, каза Галина Хвозд.
Олга Пастьор е съпруга на изчезнал войник от 46-та щурмова бригада. Тя не знае къде е съпругът й повече от две години.
„736 дни са две години и пет дни. Това е календарът на семейството ми, който работи от януари 2023 г. от момента, в който съпругът ми спря да се свързва. Такова изчисление се прави от всяко семейство, присъстващо тук. Да знаеш, че любимият ти човек е в плен, дори ако информацията не е потвърдена от Червения кръст, е голям лукс, след като живееш в неизвестното. Освен това погребването на любимия човек също е лукс. Преглеждаме всички възможни списъци на затворници и снимки на загиналите с надеждата да намерим поне някаква информация“, каза Олга Пастьор.
Жената подчерта, че подобни действия са необходими за запазване на паметта на защитниците, а също така призова гражданите да не се страхуват от сълзите на роднини на военнопленници и изчезнали лица. Според Олга Пастьор не трябва да се страхувате да покажете подкрепа и да се присъедините към действията.
Деца по време на акцията в събота, 18 януари 2025 г.
Дария Бондар, съпругата на изчезнал войник, също дойде на акцията. Тя отбеляза, че многобройните изчезвания на войници от съвместната щурмова бригада на Националната полиция „Лют“ в боевете за Богдановка, Курдюмовка, Клищьевка и Торецк остават извън общественото внимание.
„Принудени сме сами да се борим за внимание към съдбата на нашите близки. Тук сме, за да ви напомним: всеки изчезнал човек не е статистика или цифри в докладите. Това е нечие дете, баща, съпруг, брат. Не мълчите, озвучете имената им, пишете за съдбите им. Подкрепете семействата, които чакат дори най-малките новини всеки ден. Полицаите от щурмова бригада „Лют“ не изчезнаха за нас, защото помним всички. Всяка история трябва да бъде чута. Тя е необходима не само на мен като военна съпруга, не само на техните семейства, цялата страна трябва да има нужда от нея“, каза Дария Бондар.
Следва да се добави, че следващата възпоменателна акция за военнопленниците ще се проведе пред паметника на Шевченко в неделя, 19 януари, от 13:00 часа. Организира се от семействата на военните от мариуполския гарнизон.
Припомняме, че последната размяна на военнопленници се състоя на 15 януари 2025 г. Тогава 25 тежко болни и ранени войници се върнаха в Украйна, включително защитниците на Мариупол и бойците, които се биеха в Донецка, Харковска, Запорожка и Херсонска области. По-специално двама защитници от Лвовска област се завърнаха у дома – граничарят Васил Цишкевич и морският пехотинец Олег Хомич.
