Договорът за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО) от 1968 г. е един от най-важните и всеобхватни договори на човечеството, подписан от 191 държави. Заедно с подобни конвенции за химическите и биологичните оръжия той формира глобалния режим за неразпространение на оръжия за масово унищожение (ОМУ). От 2014 г. обаче режимът на неразпространение на ядрено оръжие придоби странна нова интерпретация поради анексирането на украински територии от Русия и геноцидната политика на Москва в Украйна.
Договорът за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО) позволява на Русия, като официална ядрена сила, да създава и купува ядрени бойни глави. В същото време ДНЯО директно забранява в Украйна, като официална неядрена държава, да прави същото. Неядрените съюзници в Украйна – от Канада на запад до Япония на изток – също са обвързани от ДНЯО, както и от Конвенцията за химическите и биологичните оръжия, които имат статут на чисто конвенционални военни държави. Договорът за неразпространение на ядреното оръжие не позволяваше в Украйна в миналото да възпира, а днес да се защитава от официалната ядрена държава Русия.
Меморандумът от Будапеща от 1994 г. като приложение към ДНЯО
Още по-изненадващо е, че в началото на 90-те години младата постсъветска украинска държава притежаваше третия по големина арсенал от ядрени бойни глави в света – наследството на Съветския съюз, който се разпадна през август-декември 1991 г. Непосредствено след независимостта в Украйна броят на ядрените ѝ оръжия за кратко надхвърли сбора на оръжията за масово унищожение на Китай, Франция и Обединеното кралство взети заедно. На последната среща на върха на Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа, преди тя да стане ОССЕ, в унгарската столица през декември 1994 г. Руската федерация (Русия), Съединените американски щати (САЩ) и Обединеното кралство (Великобритания) подписаха с Украйна съдбоносния „Меморандум за гарантиране на сигурността във връзка с присъединяването в Украйна към Договора за неразпространение на ядреното оръжие“. Краткият документ, станал известен като Будапещенски меморандум, дублира две подобни декларации, специално предназначени за постсъветските страни, които притежават част от ядрения арсенал на бившия СССР – Украйна, Беларус и Казахстан. Като така наречените „депозитарни правителства“ на ДНЯО, Москва, Вашингтон и Лондон станаха гаранти на границите на тези три бивши руски колонии и съветски републики през 1994 г. и остават такива и до днес. Историята на решението в Украйна да се откаже от съветското ядрено наследство наскоро беше майсторски описана от харвардския политолог, специализиран в ядрените въпроси, Мариана Буджерин, в книгата й „Наследяване на бомбата: Разпадането на СССР и ядреното разоръжаване в Украйна“ (Johns Hopkins University Press 2022), която беше отличена с много награди.
Русия започна да нарушава Будапещенския меморандум и логиката на ДНЯО още преди началото на войната с Украйна и окупацията на Крим през февруари 2014 г. Например през 2003 г. тя се опита да наруши територията и границата в Украйна, като реализира едностранен и в крайна сметка неуспешен инфраструктурен проект с опит за превземане на украинския остров Тузла в Керченския проток в Черно море. Десет години по-късно Москва се опита да попречи на Киев да сключи вече парафираното споразумение за асоцииране с Европейския съюз. През 2013 г. тя упражни силен икономически и политически натиск върху Киев – поведение, което е изрично забранено от член 3 от Меморандума от Будапеща.
От февруари 2014 г. насам Русия все по-безмилостно атакува Украйна с военни и невоенни средства, както и с редовни и нередовни войски. В същото време той безсрамно и демонстративно нарушава гаранциите за сигурност, предоставени на Киев от Будапещенския меморандум от 1994 г. Затова действията на Москва все повече противоречат и дори зачеркват логиката на режима на неразпространение, който е в сила от 1970 г. насам.
Как Москва обърна ДНЯО с главата надолу
ДНЯО днес, заедно с подобни конвенции за биологичните и химическите оръжия, е централен елемент от режима на глобална сигурност, установен от ООН след 1945 г. Като наследник на СССР, държава-основател и депозитар на ДНЯО, както и пряк гарант за неприкосновеността на границите в Украйна в Меморандума от Будапеща, Русия постави целта на режима за неразпространение с главата надолу, тъй като разрешението на ДНЯО за притежаване на ядрено оръжие помогна на Москва да отприщи експанзионистична и геноцидна война срещу Украйна. Забраната на ДНЯО за притежаване на ядрени оръжия от страна в Украйна от своя страна попречи на Киев ефективно да се възпира и защитава срещу нападението на Русия от 2014 г. насам.
ДНЯО позволява на Москва да заплашва с ядрено унищожение не само Украйна, но и нейните съюзници (особено неядрени), ако те продължат да подкрепят украинската съпротива срещу безсрамната териториална експанзия на Русия и продължаващия терор срещу цивилните. Разрешението за ДНЯО за притежание на ядрено оръжие от страна на Русия е било в миналото (и ще има в обозримо бъдеще)Ефектът от възпирането на военната подкрепа за Украйна от страни, които се придържат към международното право. Това забавяне се отнася както за предоставянето на някои особено ефективни конвенционални военни технологии в Украйна, като германските крилати ракети TAURUS, така и за разполагането на съюзнически войски на украинска земя, независимо дали са подкрепени от НАТО, Европейския съюз или специална коалиция от приятелски настроени към Украйна държави.
Ако Киев притежаваше ядрено оръжие през 2014 г., Русия най-вероятно нямаше да нападне Украйна, рискувайки унищожаването на цели руски градове в резултат на украинския ядрен отговор – както се случи с Хирошима и Нагасаки през август 1945 г. От друга страна, ако Москва не беше притежавала ядрено оръжие през 2014 г., западните съюзници в Украйна вероятно бързо щяха да се притекат на помощ на Киев. Коалиция от желаещи хора вероятно ще освободи незаконно анексирания Кримски полуостров и окупираните части от Донбас през 2014-2015 г., точно както водената от САЩ коалиция освободи Кувейт през 1991 г., който беше окупиран и анексиран от Ирак година по-рано. По този начин принципите, установени в Договора за неразпространение на ядреното оръжие, допринесоха както за началото на руската териториална експанзия и геноцидна война през 2014 г., така и за последвалото нежелание на международната общност решително да спре първоначалното завземане на територии от Москва и да предотврати по-нататъшна руска експанзия и продължаващ геноцид в Украйна.
Заключения и препоръки за политиката
Режимът на неразпространение влиза в сила през 1970 г. Оттогава то придоби своята легитимност като мащабно споразумение, което помага да се ограничи появата и ескалацията на войни и да се предотврати използването на ядрени оръжия за експанзионистични цели. Днес обаче това води до много различни последици поради войната за унищожение, отприщена от Русия, и завземането на територията в Украйна, която е подписала Договора за неразпространение на ядреното оръжие. В резултат на това функционирането и бъдещето на ДНЯО са тясно свързани с хода, изхода и последиците от руско-украинската война. Като се има предвид огромното значение на запазването на режима на неразпространение за човечеството, следните шест области на политиката могат да бъдат препоръчани на тези, които се занимават с неговата защита:
1. Всички държави, подписали ДНЯО, които имат интерес от запазването на ДНЯО, трябва да предоставят на неядрев Украйна военна и невоенна подкрепа по най-добрия възможен начин, за да позволят на Киев да спечели убедителна победа на бойното поле и да освободи териториите, които понастоящем са незаконно окупирани от Русия.
2. Всички страни, подписали ДНЯО, които желаят да защитят неговите принципи, трябва да изискват от Москва незабавно да прекрати заплахите за ядрена ескалация и да предупредят Русия и нейните съюзници, че подобна ескалация ще предизвика силна военна и невоенна контрареакция от тяхна страна.
3. Всички държави, подписали ДНЯО, които се грижат за неговото запазване, трябва ефективно да санкционират и публично да осъдят ядрена Русия, докато тя продължава да води експанзионистична война на територията на неядрев Украйна.
4. Всички държави, подписали ДНЯО, които се интересуват от неговото запазване, трябва да настояват за справедлив мир за Украйна, включително пълно възстановяване на нейната териториална цялост, пълно запазване на нейния национален суверенитет, пълно връщане на всички военнопленници и депортирани цивилни лица, включително деца, и пълно обезщетение за унищожаването в Украйна чрез изплащане на руски репарации.
5. Всички неправителствени организации, компании и физически лица, които се застъпват за продължаване на режима за неразпространение на ядреното оръжие, трябва да подкрепят победата и възстановяването в Украйна с всички средства, с които разполагат, както и публично да се противопоставят и да налагат санкции срещу Русия, като използват всички инструменти, с които разполагат.
Вашингтон и Лондон, като страни депозитари на Договора за неразпространение на ядреното оръжие от 1968 г. и подписали Меморандума от Будапеща от 1994 г., носят специална отговорност пред Киев. Затова САЩ и Великобритания трябва да предложат да превърнат своите 30-годишни гаранции за сигурност към Украйна в пакт за взаимопомощ. Тристранният пълноценен военен съюз ще защитава Украйна, докато тя стане член на НАТО, както и ще позволи на международната общност да използва нарастващото военно ноу-хау и ресурси в Украйна. Всички останали страни, подписали ДНЯО, трябва да бъдат поканени да се присъединят към този тристранен договор за отбрана и по този начин да допринесат за поддържането на логиката на режима за неразпространение на ядреното оръжие.
Превод от полски
Текстът е публикуван като част от проект за сътрудничество между нас и полско списание Nowa Europa Wschodnia.
Оригинално заглавие на статията: Moskwa podkopuje reżim nierozprzestrzeniania broni jądrowej
