Преди около година полските ми колеги ме помолиха да изразя прогнози за бъдещите украинско-руски мирни преговори. По някаква причина мнозина по света се надяваха, че войната на Путин трябва да приключи през 2024 г. Трябваше да разочаровам оптимистите, като ги уверя, че е безполезно да се надяваме не само на мир, но дори и на прекратяване на огъня през тази година. Дори временно.
Защо? Обяснението тук е изненадващо просто. Поради проблеми с доставките на оръжия и боеприпаси, причинени от спорове в Конгреса на САЩ, въоръжените сили в Украйна се оказаха на гладни военни дажби през доста напрегнат период на войната. Руската окупационна армия се възползва много добре от това и успя да превземе такава мощна точка на съпротива на въоръжените сили в Украйна като Авдеевка. Освен това окупаторите успяха да развият инициативата и да разширят офанзивната зона и по този начин да завземат още повече украинска територия. Руснаците нямаха причина да спират военните действия и да търсят примирие в такава ситуация.
Но имаше и надежда от украинска страна. Надеждата е, че американските конгресмени най-накрая ще постигнат споразумение, ще приемат безпрецедентен пакет от помощи за Украйна. Че най-накрая ще сбъднем мечтите си. F-16, американски ракети ATACMSНемски ТЕЛЕЦ. Надяваха се, че правителствата на страните партньори ще позволят на ракетите си да ударят дълбоко на руска територия, унищожавайки вражески щабове, складове и летища. И по този начин ще бъде възможно да се обърне хода на войната, да се премине в контраатака и да се освободят големи територии, до Азовско море. Затова украинската страна не бърза да започне преговори.
Не трябваше да бъда нито Ванга, нито Нострадамус, нито дори, Бог да ме прости, Глоба, за да прогнозирам липсата на напредък в мирните инициативи до началото на 2025 г. И всъщност, до встъпването в длъжност на новия президент на Съединените щати, който и да стане такъв. Защото ако някой успя да инициира процеса на помирение в сегашните условия, това беше само ръководителят на Белия дом. Но в никакъв случай дядо Байдън, който твърде се страхуваше от резки движения. И без острота този въпрос не може да бъде преместен.
Ако сега ме попитат за перспективите за помирение, бих казал, че шансовете са се увеличили значително. Макар и далеч от сто процента. Руската икономика е прегрята максимално и е на ръба на колапса. Инфлацията расте, обменният курс на рублата и платежоспособността на руското население падат. Благодарение на „месните атаки“ руснаците, въпреки че успяват да се придвижат напред, завладявайки украински територии, но изключително бавно и с цената на невероятни човешки загуби. Става все по-трудно да се набира ново „месо“ за войната и трябва да увеличим плащанията за новобранците неимоверно.
Ситуацията в Украйна също не е дъга. Досега не е било възможно да се стабилизира фронтът. Предполага се, че оръжията и боеприпасите все още са налични, но те ще издържат едва шест месеца, ако Америка на Тръмп не възобнови военните доставки. Мобилизацията изглежда се провежда, но е изключително трудна, никой не е отменил „бусификацията“.
И тогава се появи „изтичането“ от Буданов. Че началникът на Главното разузнавателно управление уж е казал: „Ако до лятото няма сериозни преговори, тогава могат да започнат още много опасни процеси за самото съществуване в Украйна“. След това дойде опровержение, но, както се казва, утайката остана.
Във всеки случай и двете воюващи страни са много по-съпричастни към някакъв вид помирение днес, отколкото преди година. А новият американски президент може да играе ролята на роял в храстите тук.
Тоест, Тръмп се превърна, както биха казали в математиката, необходимо условие, макар и недостатъчно. Всъщност екипът на новоизбрания президент започна да полага мостове за украинско-руските преговори в началото на януари, тоест още преди встъпването в длъжност. Всички очакваха, че Тръмп определено ще си спомни тази ужасна война в речта си при встъпването си в длъжност и най-важното – ще потвърди обещанията си да сложи край на конфликта. Тук обаче ни очакваше разочарование. Новият ръководител на Белия дом говори за всичко – за Канада, Гренландия и Панама – но по някаква причина избягва войната в Украйна.
И за това има логично обяснение: едно е да хвърляш бравурни обещания, докато все още си в свободно плаване, така да се каже, съвсем друго е да си на отговорна позиция. Тук е необходимо да се вземат предвид всички обстоятелства, всички детайли и нюанси. Очевидно, след като изслуша всичките си съветници, Тръмп най-накрая се убеди, че няма да е възможно да се уредят конфликтите в рамките на обещаните „24 часа“. В крайна сметка никой от трезвомислещите хора не се надяваше на това.
Слава Богу, новият президент на САЩ компенсира „украинското мълчание“ по време на встъпването в длъжност със следните изявления, демонстрирайки, че в никакъв случай не е студен по този въпрос. Още на следващия ден след встъпването си в длъжност Тръмп в Овалния кабинет, отговаряйки на журналистически въпроси за предстоящото мирно споразумение между Украйна и Русия, каза: „Зеленски иска сделка, Путин – не съм толкова сигурен. Той трябва да го завърши. Мисляче Русия ще има големи проблеми!“.
Впоследствие Тръмп очерта разсъжденията си малко по-широко в собствената си социална мрежа Truth Social. Ако отхвърлим реверансите към Русия и Путин в началото на статуса и започнем да четем с условно „но“, тогава какво ще стане? И фактът, че ръководителят на Белия дом всъщност поставя ултиматум на главата на Кремъл.
„Ще направя много голяма услуга на Русия, чиято икономика се проваля, и на президента Путин. Преговаряйте сега и спрете тази безсмислена война! В БЪДЕЩЕ САМО ЩЕ СЕ ВЛОШАВА. Ако скоро не сключим „сделка“, няма да имам друг избор, освен да наложа високи данъци, мита и санкции върху всичко, което Русия продава на САЩ и други участващи страни. Нека сложим край на тази война, която никога нямаше да започне, ако бях президент! Можем да го направим по лесния или трудния начин – и лесният начин винаги е по-добър. Време е да „СКЛЮЧИТЕ СДЕЛКА“. НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ГУБЯТ ПОВЕЧЕ ЖИВОТИ!,“, написа американският президент.
Е, изявлението е доста окуражаващо за украинците. Особено в контекста на това как Кремъл очакваше завръщането на Тръмп в Белия дом. Именно с новия президент на САЩ руският диктатор Путин планираше почти да подпише Ялта 2.0, разделяйки света на сфери на влияние. Изявленията на Тръмп в момента не дават никакъв повод на редовните посетители на Кремъл да се надяват на желаната „украинска жертва“. Вместо очаквания ултиматум към Зеленски, Тръмп намеква за предварителната координация на позициите с украинския си колега. А ултиматумът, както вече споменахме, е поставен от Путин.
Има ли Вашингтон лостове за влияние върху Москва? Повечето експерти са съгласни, че го прави. На първо място, в петролния и банковия сектор. Русия може да бъде притисната доста болезнено, но, за съжаление, не и удушена, както отново сочи експертно мнение.
В натиска върху Кремъл обаче има „две равни крила“: санкции и военна помощ за Украйна. Това е нашето „красиво и полезно“. Колкото и да оказва натиск целият свят върху Русия, тя все още ще може да се бори дълго време. И фактът, че социалното положение на руснаците ще се влоши, Кремъл никога не обръщаше особено внимание на това. Руското ръководство знае, че е малко вероятно да стигне до цветна революция.
Сега Тръмп, в своето разбиране за Русия, трябва да направи следващата стъпка, да се издигне още една стъпка. Той трябва да осъзнае една проста истина: повечето от световните геополитически проблеми са поне 50 процента създадени от Кремъл. Засилването на Хамас и Хизбула в Близкия изток, агресивността на Северна Корея, диктаторският режим на Мадуро във Венецуела, засилването на антидемократичния режим на „Грузинската мечта“, покритите рамене на Китай в посегателствата му върху Тайван, силата на режима на аятоласите в Иран, да не говорим за Беларус на Лукашенко. И много по-малки „горещи точки“, които от време на време могат да избухнат с досадни неприятности за световната общност, като ракетните атаки на хутите в Червено море. Всички те се подхранват в една или друга степен от „ръката на Москва“, тоест от ръката на Путин.
Следователно, докато Русия е под управлението на режима на Путин, решаването на тези проблеми ще бъде загуба на време и усилия. Най-много ще бъде възможно да се замрази проблемът за кратко време, като войната в Донбас.
Както самият лидер на Кремъл обича да повтаря, „трябва да премахнем първопричината“. А основната причина е в Кремъл. И Доналд Тръмп трябва да осъзнае това. Или по-скоро първо – компетентни хора в екипа му, които вече ще могат да убедят шефа си, че няма алтернатива на свалянето на сегашния руски режим. Тоест тя съществува – тъпче на място и се бори с последиците от провокациите на Кремъл – вечна борба. И докато трае, Тръмп не трябва да се надява на скъпата си Да направим Америка отново велика.
