Новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп все още не е успял да се премести в Белия дом, но вече зашемети целия свят с изявленията си. Политикът обеща да намали данъците за жителите на Канада с 60%, ако тя стане 51-ият щат на САЩ. Няколко пъти той споменава Гренландия, която отчаяно се нуждае от присъединяване към Америка. Той също така заплашва да върне американския контрол над стратегически важния Панамски канал. В същото време Тръмп отказа да обещае, че ще се въздържа от използване на военна сила за осъществяване на геополитическите си фантазии.
Дори когато Доналд Тръмп беше кандидат за президент, бяха изразени сериозни опасения, че той ще поеме по пътя на изолационизма. Казват, че повечето американци са уморени от активното участие на Америка в световните дела. Затова някои бяха убедени, че при новия мандат на Тръмп САЩ радикално ще намалят присъствието си на международната арена и ще се оттеглят в себе си. Ако тези прогнози се сбъднат, това няма да има много добри последици за Украйна. Но дори и сега можем уверено да кажем: Америка по време на втория мандат на Тръмп няма да изповядва изолационизъм. Но външната му политика претърпява големи промени. И в момента не е известно как точно тези промени ще се отразят в Украйна.
Вероятно ще станем свидетели на ренесанс на панамериканизма и нова версия на доктрината Монро. През 1823 г. петият президент на САЩ Джеймс Монро формулира концепцията, според която целият Нов свят е зона на жизнените интереси на Съединените щати. Въз основа на това Вашингтон оправда специалната си роля в Западното полукълбо. Като предявява териториални претенции или претендира за специалното право на Америка да контролира стратегически важни региони, Тръмп следва политиката на доктрината Монро. Но това не означава, че утре четиридесет и седмият президент на Съединените щати ще нареди окупацията на Канада, Гренландия или ще изпрати войски за контрол над Панамския канал.
Териториалните амбиции на Тръмп имат определен скрит смисъл. И те трябва да се разглеждат в контекста на нарастващата глобална конкуренция за ресурси и изострящата се конфронтация с Китай и Русия. Панамският канал е стратегически важен. И има признаци за сериозно увеличаване на присъствието на Китай в региона. Въпреки че самият воден път сега е собственост на Панама, китайската компания контролира две пристанища там. Освен това през 2017 г. Панама скъса дипломатическите отношения с Тайван и официално обяви, че смята острова за китайска територия.
Проникването на Пекин в латиноамериканския регион напоследък сериозно се увеличи. Китай инвестира огромни средства в региона. И умело съчетава икономическата и инвестиционната експанзия с установяването на политическо влияние. Наскоро в Перу беше открит мегапортът Чанкай, който се контролира от китайска компания. Коментирайки това събитие, китайският лидер Си Дзинпин го нарече „успешен пример“ за сътрудничество между Китай и Перу под егидата на проекта „Един пояс, един път“. Според него това ще създаде морски коридор между Китай и Латинска Америка, свързващ „Голямата пътека на инките“ и „Морския път на коприната на XXI век“. Ако САЩ продължат да игнорират засилването на китайското влияние тук, то с течение на времето те просто ще бъдат изтласкани от региона.
Що се отнася до Гренландия, този най-голям остров на планетата е богат на природни ресурси и е от стратегическо значение за контрола на Арктическия регион. На острова има американската космическа база Питуфик, която предоставя възможност за откриване и наблюдение на ракети, изстреляни срещу Северна Америка. Като цяло обаче американското (и западното) присъствие в региона е застрашено. Съединените щати разполагат само с два ледоразбивача. Докато Русия има около четиридесет такива кораба. Изменението на климата отваря перспективата за използване на Северния ледовит океан като важен търговски път. Той също така осигурява достъп до минерални находища, някои от които са редки и много ценни.
Дания първоначално реагира изключително негативно на желанието на Тръмп да купи острова. Европейците също посрещнаха хладнокръвно изявленията на новоизбрания президент и започнаха да говорят за зачитане на границите. Но няколко дни по-късно реториката на Копенхаген леко се промени. Вече е известно, че Дания е изпратила предложения до екипа на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп за Гренландия. Копенхаген е готов да обсъди укрепването на сигурността на острова и увеличаването на военното присъствие на САЩ.
Ситуацията с острова не е толкова ясна. Факт е, че самите гренландци сега сериозно обмислят възможността за обявяване на независимост. Техният лидер, премиерът Мюте Егеде, каза на пресконференция в Копенхаген, че жителите на острова не искат да бъдат нито датчани, нито американци. Ако Гренландия поеме по пътя на независимостта, ще възникне въпросът: способни ли са 60-те хиляди жители на най-големия остров на планетата да се защитят? Независима Гренландия веднага ще стане обект на засилено внимание от страна на Русия и Китай. И, честно казано, той няма да може да се противопостави на нищо. Следователно, от гледна точка на интересите на Запада, би било разумно островът да бъде включен в колективната система Безопасност.
Канада може да представлява интерес за Тръмп и в контекста на достъпа до огромните природни ресурси и маршрути на Арктика. Но полушеговитите му заплахи да анексира съседен щат към САЩ и да го превърне в нов щат не трябва да се приемат буквално. Въпреки че те далеч надхвърлят дипломатическия етикет. И това не е тонът, който трябва да се допуска в комуникацията със съюзниците. Всъщност основната скрита цел на Тръмп е да постигне изгодни мита за САЩ в търговията с Канада и други преференции.
Проблемът с активното проникване на Русия и Китай в Арктика и Латинска Америка съществува. Лошото е, че реториката на Тръмп съдържа скрити имперски амбиции и частично оправдава промяната на границите и посегателството върху суверенитета на други държави. Подобен тон на комуникация може да развали отношенията в западния блок, да увеличи напрежението и недоверието между Европа и САЩ. И вместо да се обедини пред лицето на общите заплахи, западният свят ще се потопи в ера на взаимни борби и спорове. От друга страна, не може да се отрече, че вербалното равновесие на новия американски лидер е начин за постигане на определени цели. Цинично, скандално, политически некоректно, но често доста ефективно. Принципът на Тръмп да изисква невъзможното, за да получиш това, което искаш, може да работи и в световната политика.
Тези, които са по-оптимистично настроени за стратегическите амбиции на новия американски лидер, предполагат, че Тръмп се нуждае не толкова от нови територии, колкото от тяхната роля в бъдещата борба за световно господство. Затова Тръмп ще се опита да използва разпадането на световния ред, което Русия и Китай започнаха, в полза на Америка. Например, ако искате мир от позиция на сила, вземете го. Не трябва да забравяме, че не толкова отдавна, през 80-те и 90-те години на миналия век, Съединените щати извършиха военни нахлувания в Гренада, Панама и Хаити по причини, много по-малки от контрола над стратегически важна транспортна артерия.
За Украйна основният проблем с геополитическата реторика на Тръмп и териториалните му амбиции е дали той е в състояние да бъде толкова агресивен и напорист към истинските врагове на Запада и целия свободен свят. Като правилно критикува Европа за пренебрегнатото състояние на въоръжените си сили и изразява възмущение от проникването на Китай в Латинска Америка, ще успее ли тя да покаже своята твърдост към Русия и Путин? Всъщност няма сигурност за това. Поне в публичните си речи новият американски президент не си позволява да заплашва Кремъл. Напротив, той изпраща сигнали за готовност за разговор с руския диктатор. И говори доста неутрално и безпристрастно за руската агресия срещу Украйна. Остава да се надяваме, че поне в действията си срещу Русия Тръмп ще се покаже от позицията на силен лидер, а не на слаб наивен успокоител на агресора.
