Под прикритието на съобщения за трудна ситуация в някои участъци от фронта в украинския тил се случват доста необикновени събития. Един от тях беше рязък скок на средната заплата в централните власти: според Министерството на финансите в Украйна месец преди края на годината тя достигна 62 хиляди гривни. В сравнение с миналия януари, ръстът е 61%! Темпът на повишаване на благосъстоянието на служителите на държавния апарат е напълно достоен за Книгата на рекордите на Гинес.
Но не само такава бързина прави това събитие уникално по свой начин – със знак минус, разбира се. Рекордното увеличение на доходите на представителите на управляващия елит се случва на фона на унизително нищожен ръст на заплатите на лекари, учители и редица други жизненоважни категории работници, да не говорим за просяците пенсии на милиони възрастни хора.
Невъзможно е да не споменем маневрите, които се разгърнаха около заплатите на преподавателите през първата половина на настоящата учебна година. Както знаете, въпросът за тяхното увеличение е предвиден в член 61 от заключителните разпоредби на съответния закон. Това беше припомнено през октомври по време на час на въпроси към правителството във Върховната рада от ръководителя на Министерството на образованието и науката Оксен Лисовий. След като обяви това, министърът веднага заяви, че в страната няма пари за прилагане на тази законова разпоредба.
Всичко това не звучеше много уважително към учителите. През ноември ръководителят на кабинета на министрите Денис Шмихал говори с информация за техните заплати. Той каза, че от 1 януари 2025 г. правителството ще въведе месечна „учителска надбавка“ към заплатата в размер на 1000 гривни „на ръка“. И за да изглади по някакъв начин неудобството от такава „щедрост“, министър-председателят обеща: „От 1 септември 2025 г. ще увеличим това плащане до 2000 гривни „в ръцете“ на всеки учител“. Например, писнало ми е от обещания.
Би било възможно да се направи аритметика, да се изчисли процентът на „растеж“ на заплатите на учителите и да се сравни със скока в заплатите на служителите. Но нека не забравяме, че страната е в ситуация на отблъскване на най-тежката външна агресия в своята история. Всяка стотинка е от значение.
Възниква обаче разумен въпрос: колко етично е да се увеличават заплатите на служителите толкова силно във военно време? Особено като се има предвид, че войната далеч не е приключила, икономиката е в криза и много украинци са на ръба на оцеляването, неспособни да се справят с нарастващите цени на храните и услугите. При такива условия очевидно неадекватното увеличение на заплатите на държавните служители може да се възприеме като социална несправедливост. Освен това това е като подигравка с хората.
Ако погледнете от този ъгъл, ситуацията далеч надхвърля благоприличието. Нека да преминем през отделите. Например, според Министерството на финансите, служителите на Антимонополния комитет получават средно 118,7 хиляди гривни. В комитета работят повече от 260 души. Заплатата на ръководството е една от най-високите – 215 хиляди гривни на месец. И какво, извинете, чудо? Какво правят стюардите на този отдел, за да спечелят, така че да бъдат „нахранени“ по-добре от войниците на фронтовата линия?
Или ето го Министерството на правосъдието, същото, което наскоро разреши хакването на държавните регистри. Там служителите получават средно 100,5 хиляди гривни. В катедрата има 997 от тях. В някои по-проспериращи икономически страни няма много повече хора, работещи в цялото правителство. Този пример ясно показва, че държавният апарат в Украйна е невероятно раздут. Във военно време това е равносилно на саботаж.
Но, разбира се, венецът на абсурда на заплатите е Централната избирателна комисия в Украйна, чийто обем на работа рязко намаля по време на военното положение. Почти двеста и половина от неговите служители получават средно 97,2 хиляди гривни. А 18 висши служители на отдела имат средно 310 хиляди гривни на месец. Някой все още ли не разбира, че това е напълно неразумно разхищение на бюджетни пари по време на войната, когато изборите са невъзможни? Дори бих казал, че тя е не само неразумна, но и предизвикателно неуважителна към украинското общество.
Тук се сещам за известната поговорка на „Желязната лейди“ Маргарет Тачър, че няма бюджетни пари, а само пари на данъкоплатците. Проблемът е, че Украйна сега оцелява не само за сметка на труда на своите граждани, но преди всичко благодарение на чуждестранна помощ. Добре е, че цивилизованият свят не обърна гръб в Украйна в трудно военно време. Лошото е, че получавайки милиард след милиард от западни партньори, украинският управляващ елит очевидно си въобразяваше себе си като икономически гений и допуска безразборно отношение както към своите, така и към чуждите пари.
Не мислете, че информацията за странни за войната в Украйна явления, включително бюрократична и вакханалия на заплатите, не достига до очите, ушите и чувствата на гражданите на западните страни. Не е случайно например, че известният милиардер Илон Мъск наскоро разкритикува новата американска партия военноВ същото време нарече президента Зеленски „шампион-разбойник“. „Шампион на всички времена. Зеленски извърши един от най-големите парични грабежи (на Съединените щати – бел. ред.) на всички времена“, написа Мъск в Туитър Социални медии X. Разбира се, ние правим отстъпки за ексцентричността на най-богатия човек в света и безкритичния характер на неговото възприемане на кремълската пропаганда. Но в този случай фокусът на вниманието не трябва да се фокусира върху това. В крайна сметка не мисля, че американецът е имал предвид някакви конкретни факти за присвояването на средства лично от Владимир Александрович. Най-вероятно това е емоционалната реакция на Мъск на информацията за не най-разумното изразходване на международна финансова помощ от страна на украинските власти. И въпросът тук, разбира се, не е само в заплатите – малцина от високопоставените служители в Украйна живеят с една официална заплата.
Изглежда, че Мъск, който не е много сдържан в изявленията си, в този случай против волята си е изиграл ролята на „лакмусов тест“. Малко по малко общественото мнение в редица западни страни започва да се охлажда по въпроса за помощта за Украйна. Засега не е толкова поразително. Засега всичко изглежда доста поносимо. Но все още не се вижда краят на войната. Според бившия командир на Обединените сили на въоръжените сили в Украйна Сергей Наев, цитиран от батальонния канал на Монако, Русия на Путин има достатъчно ресурси, за да продължи войната в Украйна в продължение на 8-10 години. Това не означава, че войната непременно ще продължи толкова дълго. Но все още нищо не предвещава бърз мир. Затова украинското общество и най-вече украинските власти трябва да направят всичко възможно, за да не се уморят данъкоплатците на западните страни да предоставят помощ в Украйна. В крайна сметка всеки има достатъчно от собствените си притеснения.
Но изглежда, че украинските власти не се притесняват от общественото мнение в западните страни, иначе нямаше да похарчат оскъдния държавен бюджет по такъв джентълменски начин. Е, тогава нека се погрижи поне за общественото мнение в родната си страна. В такава трудна ситуация, когато Украйна преживява не само външна агресия, но и дълбока вътрешна икономическа криза, е изключително важно да се запази единството на обществото. Войната обединява страната около идеята за победа, но социалното неравенство, което става все по-очевидно на фона на значителните разлики в доходите, може сериозно да подкопае този вътрешен съюз. Той вече подкопава, което се изразява например в десетки хиляди опити да избегнат мобилизация, за да защитят родната си страна, по стотици начини да надуят изкупните цени за това, от което се нуждаят частите на въоръжените сили в Украйна. Да не говорим за банални кражби по време на различни ремонтни и строителни работи в тила.
И, разбира се, когато държавните служители, по-специално тези, чиито функции са ограничени поради военното положение, получават заплати в пъти по-високи от сънародниците, които се сблъскват с трудностите на войната всеки ден, това създава усещане за несправедливост и отчуждение. При такива условия способността на гражданите да се чувстват част от обща национална идея – идеята за победа над външен враг – е обект на изкуствена ерозия.
Нека украинските патриоти ми простят, но понякога ми се струва, че сегашният управляващ елит в Украйна със своите очевидно съмнителни решения понякога умишлено забива клин между различни слоеве от населението, както и между правителството и народа. Вероятно все още греша, но в такива моменти искам да извикам в посока на кабинета на президента и кабинета на министрите в Украйна: „Какво правите, господа? В крайна сметка вие играете в ръцете на агресора! Дойди на себе си, преди да е станало твърде късно!
