Напоследък Китай упорито се облича в тогата на „миротворец“, призовавайки за преговори между Украйна и Русия, която го атакува. В края на миналата седмица представителят на външното министерство на страната Лин Дзиен отново заяви: „Според нас единственият възможен начин за разрешаване на „кризата“ е диалогът и преговорите, така че международната общност трябва да помогне за създаването на условия за възобновяване на преките преговори между двете страни в конфликта“.
Практическата стойност на подобни изявления е малка, тъй като ръководството на Поднебесната империя не нарича нещата с истинските им имена: не признава Руската федерация за агресор, не изисква от нея да изтегли войските си от Украйна и да спре атаките срещу гражданската инфраструктура на съседите си. Да не говорим, че Китай не трябва да пренебрегва международните санкции срещу нарушителя на Устава на ООН, какъвто е Русия на Путин.
Затова е напълно разбираемо защо в Украйна подобна позиция на китайските „другари“ предизвиква критика и недоволство. Михайло Подоляк, представител на кабинета на президента в Украйна, например, отбеляза в интервю: „Китай не трябва да се ограничава само до твърдението, че конфликтът може да бъде решен чрез преговори. За мира в Украйна е необходимо той да повлияе на Русия, като поиска изтегляне на войските и прекратяване на терора“.
За съжаление, украинските власти също не отиват по-далеч от подобни изявления. Очертава се доста статична картина: от Китай се чуват „миротворчески“ думи, Украйна отговаря на тях… също и с думи. Създадена е видимостта за разработване на едно от най-важните външнополитически направления.
Междувременно китайският фактор в световната политика трудно може да бъде надценен. Китай е една от водещите световни икономики и влиянието му се простира до ключови аспекти на световната икономика и сигурност. Също така не е тайна, че Китай поддържа стратегическо партньорство с Русия, което се засилва с ескалацията на войната в Украйна. С помощта на търговия, заеми и доставки на технологии Руската федерация успя частично да компенсира икономическите санкции, наложени й от Запада.
Да прекъснеш всичко това с друго твърдение е все едно да се опиташ да повлияеш на Слънцето с убеждаване, така че то да спре да „плюе“ потоци от гореща плазма към нашата планета.
Как Украйна може да намери подход към Китай, който да го стимулира да се намеси по-решително в конфликта? Историята на външната политика показва, че прагматизмът винаги играе ключова роля в отношенията с великите сили. Тук можем да си припомним как се разви взаимодействието в Украйна със САЩ, особено в навечерието на изборите, проведени през ноември.
По време на президентската надпревара, нека ви припомня, в световните и украинските медии се разпространиха съобщения, че Доналд Тръмп обмисля възможността за сближаване с Русия и сключване на споразумения с нея, които са изгодни за САЩ. В онези дни много експерти изразиха опасения, че Америка може да намали нивото на подкрепа за Украйна, особено ако Тръмп търси икономически ползи от сътрудничеството с Русия. Фактът, че тези страхове не са неоснователни, се доказва от изявленията на европейските политици: те призоваха страните от ЕС да могат самостоятелно, без американски средства, да предоставят в Украйна цялата необходима помощ, за да се защити от руската агресия.
Ситуацията, ако някой си спомня, изглеждаше доста разочароваща. Малко преди изборите в САЩ обаче станаха известни предложенията на президента Зеленски за мир. В допълнение към искането за покана за НАТО, те включваха клаузи за споделяне на ресурсите в Украйна и замяната на американските войски в Европа с украински военнослужещи. Според Financial Times последните две предложения са от особен интерес за Тръмп. Оттогава реториката на антуража на избрания глава на САЩ започна да смекчава неусетно, бавно. А самият Тръмп, намирайки се в Париж миналата седмица, макар и под натиска на френския лидер, се съгласи да се срещне със Зеленски. Такива контакти трудно могат да бъдат надценени.
Все още не е възможно да се каже еднозначно, че г-н Тръмп напълно се е отказал от идеята за прекратяване на войната „за 24 часа“, като принуди Украйна да постигне мир, който е неизгоден за нея. Но има и признаци, че той няма да го направи. Така след срещата в Париж новоизбраният президент на САЩ заяви: „Владимир Путин трябва да мисли, че е време да се сложи край на войната, защото той загуби. Когато загубите 700 хиляди души, е време. Няма да свърши, докато не дойде мирът.“
Доналд Тръмп каза още, че разработва цяла концепция „за това как да се сложи край на тази безсмислена война“. Уверен, като сериозен политик, той не може да пренебрегне факта, че нито президентът Зеленски, нито украинското общество като цяло ще се съгласят на несправедлив мир.
Както и да е, позицията на Тръмп за Украйна вече не изглежда толкова неприятелска, колкото преди, а още повече – „проруска“. Как да обясним тази промяна? Мисля, че прагматизмът, присъщ на политици като Тръмп, изигра роля. От страна в Украйна имаше предложения, които трудно могат да бъдат отхвърленикъдрица. Достатъчно е да споменем, че природните резерви в Украйна се оценяват на поне 1 трилион долара, а с преработката – на 10 трилиона! Такива цифри са дадени от експерти и ще накарат всеки световен лидер да се замисли.
И така си мисля: но ситуацията с Китай може да се развие по подобен сценарий. С какво Украйна е по-лоша от Русия в това отношение? Нищо. Китай няма особено приятелство с Руската федерация – само практически интерес. Украйна също трябва да предложи на Поднебесната империя интересни икономически инициативи, които ще бъдат от полза и за двете страни.
Но какво наистина може да предложи на Китай страна, изпаднала в икономическо затруднение, за да стимулира по-активното му участие в мирния процес? На първо място, не трябва да забравяме, че Украйна е земеделска държава с огромен потенциал за производство на храни. Китай е изправен пред предизвикателства пред продоволствената сигурност, особено в контекста на глобалното изменение на климата и нарастващото население. Сътрудничеството с Украйна в областта на агропромишленото производство може да се превърне в ключов елемент, който ще заинтересува Китай в по-тясното сътрудничество с Украйна.
Освен това Украйна може да предложи на Китай достъп до своите природни ресурси, като редкоземни метали, които играят важна роля в китайската индустрия. Важно е също така да се развиват проекти в областта на инфраструктурата и логистиката, особено като се има предвид стратегическото местоположение в Украйна на кръстовището на Европа и Азия.
По-конкретно, стъпките в тази посока трябва и могат да бъдат обмислени от украински специалисти, от които има много в страната. За съжаление, Кабинетът на президента в Украйна, който почти напълно пое юздите на властта, се превърна в своеобразно затворено „междуособно“, състоящо се от много тесен кръг от хора, които нямат необходимата квалификация и понякога имат съмнително минало. В резултат на това „стратегията“ на външната политика се оказа много „пропусклива“. Сложих думата стратегия в кавички, защото без да се взема предвид Китай, това не е стратегия, а мръсна буква.
Съвсем очевидно е, че Украйна трябва активно да търси партньори не само на Запад, но и на глобалния Юг, където Китай заема централно място. Украйна може и трябва да използва стратегическите си предимства, за да изгради ползотворни отношения с всички ключови световни играчи. Ако украинците успеят да убедят Китай, че подкрепата за страна, която се защитава от външна агресия, ще му донесе не само политически и морални, но и икономически ползи, Украйна ще получи още един силен партньор на международната арена.
