Основното световно събитие миналата седмица беше падането на режима на Асад, който десет дни преди това се смяташе за почти вечен. Това често се случва – диктаторът днес говори от сградата на парламента, а четири дни по-късно лежи застрелян някъде в провинцията. Башар Асад в тази ситуация изглежда е завършил тиранията си доста добре. Но сега няма да говорим за това, тъй като след 2016 г. той не се различаваше много от „ДНР“ и „ЛНР“, създадени няколко години по-рано. В интерес на истината, както показа бунтовническата офанзива, без подкрепата и защитата на руските войски режимът на сирийския диктатор се оказа безполезен.
Затова сега ще говорим за главния губещ от миналата седмица в Сирия – Владимир Путин, който според нас претърпя три сериозни поражения между Алепо и Дамаск наведнъж. Нека започнем с не най-очевидните, но не по-малко важни. След като Кремъл реши да подкрепи Башар Асад, след като руски самолети бомбардираха Алепо и спряха гражданската война при повече или по-малко приемливи условия за сирийския си слуга, Русия всъщност пое отговорност за състоянието на сирийската проправителствена армия. Поне Министерството на отбраната на Руската федерация редовно парадира с различни съвместни военни учения, процеса на обучение и обучение на войските на Асад, демонстрирайки по всякакъв възможен начин, че „нашата броня е здрава и нашите танкове са бързи“.
И буквално десетина изминали дни показаха, че всички тези усилия, които бяха толкова активно насърчавани от руската страна, се оказаха истински потьомкински села. Белетристика. Имитация. Сапунен мехур, който се спуква при най-малкото докосване. Сирийската армия практически не се съпротивлява на бунтовническите части, демонстрирайки пълната си неспособност. Между другото, руските войски, които останаха на територията на Сирия, също – въпреки че именно от тях, от тяхната авиация, се очакваха важни, ако не и ключови и решителни действия. Но нищо от това не се случи. Светът видя, че руските въоръжени сили, и като защитник, и като „по-голям брат“, учител и наставник, са безполезни.
Вторият провал е най-очевидният и разбираем за всички. Това е геополитическо поражение на Русия и засяга не само региона, в който се случи, Близкия изток, но и глобалната ситуация като цяло. Точно като изход или по-скоро бягството на Съединените американски щати от Афганистан се превърна в проблеми за САЩ не в Централна Азия, а в света като цяло. Не напразно се смята, че една от причините, които подтикнаха Кремъл да започне пълномащабна война в Украйна, беше именно афганистанският случай с Белия дом – казват, че САЩ са слаби, предават „своите“, така че няма да се застъпват много за Украйна.
Сега ситуацията е обратната. Русия вече демонстрира своята слабост, ако не и слабост. Освен това САЩ напуснаха Афганистан съзнателно (въпреки че това беше геополитическа грешка, но американските власти направиха тази грешка сами), а Руската федерация всъщност е изгонена от Сирия. И тя, която в началото на 2022 г. се смяташе за почти втория център на двуполюсния свят, не можеше да направи нищо по въпроса. Не исках – което всъщност е още по-лошо за репутацията на самата Русия. В крайна сметка великите сили, както знаете, „воюват по целия свят“, тоест имат или поне трябва да имат свои собствени интереси в различни региони на света. А Средиземно море, Близкият изток е един от регионите на вечния конфликт, където геополитическите топ играчи просто трябва да бъдат представени.
И Русия направи това през последното десетилетие. Спасяването на режима на Асад, създаването на военни бази по сирийското крайбрежие бяха сериозен успех на режима на Путин. Дори символично – ако си спомняте, че и руските императори, и съветските генерални секретари се стремяха да получат своите опорни точки в Средиземно море – и само той, Владимир Путин, го направи. И сега тази идея-поправка, тази вечна мечта на руските имперци (без значение под какви знамена маршируват) се разпадна като къща от карти. И Кремъл не успя да направи нищо в тази ситуация. Политическото убежище на Асад в Москва се превърна в абсурден максимум. Всички вече бяха събрани от тази субимперия на злото – и грузинските бунтовници от 90-те години, и първият президент на Киргизстан Аскар Акаев, и нашият Виктор Янукович, а също така можем да си припомним друг азиатски марионетен диктатор Бабрак Кармал, който беше лишен от всякаква власт в Афганистан и изпратен в изгнание в Москва, където почина в постсъветско време. (А последният комунистически лидер на Източна Германия Ерих Хонекер, който беше близък до кадет Путин, не остана в Москва само защото имаше семейство в Чили – иначе щеше да прави компания и на Кармал.) Сега бившият сирийски диктатор ще се присъедини към тази хмелова компания. Един вид клуб от тирани-губещи, на които Русия не помогна да задържи властта дори – въпреки всичките й геостратегически маниери.
Така че има две поражения – военно и политическо. Кое е третото? И третото е украинското поражение. Какво общо има Украйна с това, от коя страна нашата война срещу сирийския граждански конфликт, в който Русия беше само една от страните? До факта, че в Сирия Путин и компания, неволно, показаха, че могат да загубят това, което смятат за свое. Те могат да се откажат от това, което са получили (взели) завинаги. И това не е просто загубата на Херсон, по улиците на който през лятото на 2022 г. висяха плакати „Русия е тук завинаги“, тя е много повече. Това е загубата на всичко, което е спечелено от престъпни действия.
Разбира се, интересите и участието на Русия в украинската тема са много по-големи, по-дълбоки, отколкото в Сирия – въпреки че също изглеждаше, че „Русия е тук завинаги“, Кремъл организираше концерти, водеше експерти от „Какво?Къде?Кога?“, накратко, тя се успокои като у дома. Но натискът върху агресора също може да бъде различен. За да изгонят Русия от Сирия, бяха достатъчни няколко десетки бунтовнически отряди (дори и да изоставаха от Турция, Турция и САЩ). А за да се принуди Русия да се откаже от Украйна, са необходими много повече усилия, това е очевидно. Но сирийският случай показа, че ако се положат усилията, съответстващи на целта, Русия ще предаде своите, тя няма да отиде никъде.
Затова именно през призмата на бъдещото поражение на Русия в Украйна – чиито контури могат да започнат да се виждат след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп – трябва да се разглежда падането на режима на Башар Асад. Давайки „своето“ на едно място, вие вече показвате слабостта си на всички. Така че бъдете сигурни, че ще трябва да се отдадете на нещо друго. Дори ако това „собствено“ за вас е триста пъти свещено и дори записано в Конституцията. Между другото, всички съюзни републики също са вписани в Конституцията на СССР – и къде е Конституцията сега? И традициите на пренаписване на законите, по-специално основните, са толкова развити в Русия…
