През 1904 г. научно-популярното приложение на списание „Учител“ публикува статия на Степан Рудницки „Нещо за Антарктида“. Това е една от първите публикации за Антарктида на украински език и веднага професионален текст, базиран на съвременни изследвания на чужди езици. Затова не по-малко интересна от гореспоменатия факт е фигурата на автора на този текст – Степан Рудницки. Роден е в Перемишл, израства в Тернопол и учи в Лвов, Виена и Берлин. Преподава в Лвов, Виена и Прага. Творбите му са публикувани на различни езици във Виена, Берлин, Краков и дори Ню Йорк. Ученият говореше няколко езика. Степан Рудницки работи и е репресиран в Харков, но е застрелян в Сандармох (Република Карелия, Руска федерация).
Рудницки се смята за основател на украинската физическа, политическа и военна география, основател на украинската картография. В Лвов посещава курсове на Михайло Грушевски и учи при Людвик Финкел и Антони Реман. Във Виена негов учител е Албрехт Пенк. Степан Рудницки живее доста труден живот. Той е свидетел на събитията от Първата световна война и Украинската революция от началото на ХХ век, става важна фигура за украинската и значима за световната наука. В биографията на учения има няколко повратни точки. По-специално, когато не може да продължи да работи в Лвовския университет, както и когато е изкушен от предложение да се премести в съветски Харков.
Неловко, защото съм верен на себе си.
Картината „Скитници“ (1948) на украинския и американски художник Яков Хниздовски изобразява герои, които нямат дом. Трудно е обаче да се каже нещо за липсата на цел в живота им. Подобна е ситуацията и с Рудницки. Биографията му и биографията на Хниздовски имат много общо. По-специално, липсата на стабилно място, което да се превърне в опорна точка. Художникът и ученият често се местят, но всеки се озовава благодарение на богат вътрешен свят и вярвания. В случая с Рудницки няма съмнение относно целите и съдържанието на работата му. Животът и работата на учения са обединени от идеята за създаване на украинския национален проект, държавата, умножаване на постиженията на образованието и науката.
Следователно не възниква въпросът защо след разпадането на Хабсбургската империя и установяването на Полша в Лвов вратите на университета „Ян Казимирж“ в Лвов бяха затворени за учения. Като се има предвид неговата дейност и естеството на междувоенна Полша, пътищата им не могат да се пресекат. Степан Рудницки, който създава карти в Украйна и защитава правото на украинския народ на национална държава, се оказва неприемлива фигура и за съветските функционери. Ето един цитат от предговора към неговата „Кратка география в Украйна“: „Ние, украинците, земята, в която живеем, се наричаме Украйна, независимо дали е под руската държава, или под австрийската държава, или под Унгария. Защото, въпреки че разделят границите му… но има само един народ, който го обитава, с един език, нрав и обичаи.“ Следователно наследството на Рудницки е не само за науката, но и за ценностите и мирогледа.
Цели, хора, институции
Личността на Степан Рудницки може да бъде разкрита чрез условната схема „цели-хора-институции“. Цялата му дейност е подчинена на разработването на оригинален украински проект. В същото време през целия му живот винаги е имало нужда от хора, които са имали влияние върху него и са го „заразили“ с професионализъм по добър начин. Рудницки е повлиян от курса на професор Грушевски, който посещава в Лвовския университет. Рудницки говореше за Грушевски с благоговение при всяка възможност. Това обаче не му попречи по-късно да не се съгласи с Михаил Сергеевич и да спори с него. От друга страна, научната дейност на Рудницки се определя от годините на сътрудничество с немския географ Албрехт Пенк във Виена. Той нарече украинеца един от най-добрите си ученици. Те поддържаха връзка редовно. След затварянето на украинския географ професор Пенк прави запитвания в СССР, за да намери Степан Рудницки. За съжаление това не помогна.
И въпреки че Степан Рудницки често сменя местоживеенето си, целият му живот е свързан с големи изследователски и учебни институции. Лвовски университет, Научно дружество „Шевченко“, Търговска академия във Виена, Украински изследователски институт по география и картография, Секция по география на Всеукраинската академия на науките, Музей по антропология и етнография на името на Хв. Вълк…
Заслужава да се спомене повече за поканата на учения в Харков. На Рудницки изглеждаше обещаващо и в началото всичко беше наистина наред. Той работеше и имаше постижения. По-късно обаче съветският режим показва истинското си лице. В случая на Рудницки това завършва с репресии и смърт. Може би решението да се върне от емиграция и да работи в Харков е най-голямата грешка на учения в живота му. В същото време може да се разбере защо се съгласи. Рудницки вижда в това възможност да работи за украинската идея. И накрая, през 1920-те години дори най-проницателните умове трудно предвиждат следващите репресивни десетилетия в историята на СССР и нечовешката природа на болшевишкия режим.
Самият Степан Рудницки пише за тази страница от биографията си по следния начин: „Харков ми хареса много повече от Москва. Типът на града е по-европейски, но има много зеленина. Къщите обикновено стоят в градини. Представете си предвоенен Лвов, само 3-4 пъти по-голям и два пъти по-претъпкан, с много трафик по улиците.“
Наследство и изгледи
Степан Рудницки беше един от първите, които въведоха географския термин „Украйна“. Той е автор на първите карти в Украйна, смятан е за основател на картографското направление в украинската география. Украйна като държава не съществуваше, а Рудницки вече чертаеше нейните карти и граници, защитавайки отделността на украинския народ и неговата самодостатъчност въз основа на факти и статистика. В определени моменти превишавах мярката, но времето не беше лесно, така че можете да разберете. Рудницки е автор на първата етнографска карта в Украйна. Той е написал няколко учебника по география, подготвил е десетки научни статии и е бил участник в изследователски експедиции. Той написа две книги в изгнание. Те са изгубени. Той е и автор на стенни карти, които са одобрени от австрийските власти и се използват в украинските галисийски училища.
Въпреки специализацията си по география, Степан Рудницки се интересува и от история: „Казашко-полската война от 1625 г.“, „Ново списание за история на Хмелницката област“, „Украински казаци през 1625-1630 г.“ и др. Неразделна част от историческите концепции на учения е утвърждаването на украинската национална идея. Цялата му дейност е подчинена на идеята за украинско държавно строителство: „В служба в Украйна, която е преди всичко за мен“. Рудницки служи в Украйна през целия си живот: по време на Първата световна война, когато изнася лекции по картография и топография на сечовите стрелци, през 1915 г., когато пише текста „Защо искаме независима Украйна?“.
През 1965 г. Степан Рудницки е реабилитиран „поради липса на състав на престъпление“. Стотици и хиляди други талантливи украинци, чийто живот беше престъпно съкратен от съветските власти, също не бяха виновни. 3 декември е рожденият ден на този изключителен учен и невероятен човек. Това е възможност да си спомним за него и наследството, което е оставил след себе си. Както често се случва, в трудовете на учения можете да намерите много не само интересна, но и подходяща информация. Например в Украйна и украинците Рудницки твърди, че държавите от Тройния съюз се нуждаят от независима Украйна като фактор и сила, която може да защити Европа от руската експанзия.
