Светът продължава да се тресе и бушува както на Изток, така и на Запад. Доналд Тръмп и Владимир Путин изглежда се състезават кой ще направи по-сензационно изявление – единият искаше Гренландия и Панамския канал, другият се „стабилизира“ и „на практика процъфтява“. Въпреки това, както каза класикът, думите са плява. Нека разгледаме по-отблизо какво всъщност се случва от двете страни на Атлантическия океан.
Така миналата седмица медиите съобщиха, че новоизбраният президент на САЩ е изпратил ясно послание към европейските партньори – САЩ няма да изоставят Украйна, кръстена на Тръмп. Разбира се, имаше допълнително условие за Стария свят – да се повиши нивото на финансирането на отбраната, защото руският проблем е преди всичко ваш, а ние сме генният ген в чужбина. Но основното беше чуто от всички: няма да има отказ да се помогне на държавата, която е във война с Русия, колкото и много хора в Русия да го искат.
„Същият“ не само защото е споменат в предишния абзац в контекста на войната, но и защото ще бъде за руската история по-нататък. Историята за това как ръководителят на Централната банка на страната агресор Елвира Набиулина изведнъж промени собствената си многомесечна реторика и отказа да повиши основния лихвен процент, спирайки на 21% (при вече високото ниво от 21% – така би било по-правилно).
Разбира се, няма да повярваме на думата на Елвира Сахипзадовна, която, както вече знаем, не е нищо повече от плява – но ще говорим за случилото се. И с Набиулина, и с Тръмп. И като цяло какво се случва в света. И ето какво се случва.
Ако следите отблизо световната политика, слушате и четете различни експерти, политолози и анализатори, ще срещнете една фраза, която се отнася до близкото бъдеще на Съединените щати. Тази фраза звучи така, ако я съкратите до максимум: Тръмп е непредсказуем. Редовно се сервира в различни версии, но същността на това не се променя. Следователно е невъзможно да се изчислят действията на 47-ия президент на САЩ. И тогава изведнъж виждаме, че той съвсем предсказуемо и логично сигнализира на Европа – няма да изоставим Украйна, но трябва да помислите и там. Какво се случи с г-н Доналд Дж. Тръмп?
И всъщност нищо особено. Той тъкмо наближава началото на втория си мандат. Когато ще е необходимо не само и не толкова да се правят гръмки изявления, но и да се работи. И тогава се оказа (всъщност не – стана ясно не днес, но нека бъде така за красотата на играта), че в света, в геополитическия свят, на първо място, ситуацията е малко по-сложна от „Искам го така“ или „Не искам така“ на Тръмп.
Просто казано, има определени схеми, определени механизми, които управляват геополитическата вселена, върху която дори президентът на САЩ има доста ограничено влияние. По-точно, той може да взема и да върви срещу тези механизми – но това ще бъде подобно на това как някои украински шофьори се опитват да нарушат законите на физиката. Със сигурност сте виждали последствията от подобни решения отстрани на нашите пътища? Така.
В геополитиката ситуацията всъщност е дяволски подобна. Сравнете две азиатски войни – Корейската война и войната във Виетнам. В единия Съединените щати направиха това, което трябваше да направят като лидер на свободния свят – защитиха демокрацията. В другия случай ще наречем нещата с истинските им имена, ние се отказахме от тази демокрация. В резултат на това комунистическата орда спря в Далечния изток и Република Корея сега е един от азиатските тигри и една от крепостите на свободния свят. А в Югоизточна Азия не само беше унищожен несъвършеният и корумпиран, но и бъдещият остров на свободния свят, не, там и световният комунизъм спечели много важна победа за укрепване на собственото си влияние не само в региона, но и на цялата планета. А Съединените щати изпаднаха в кризисна ивица, която само уникален президент през последните 60 години Роналд Рейгън успя да преодолее. (Между другото, в случай, че не знаете, тогава най-известният лозунг на кампанията му е същият: „Да направим Америка отново велика“, Тръмп заимства от Рейгън.)
Защото, когато се противопоставяте на тези глобални геополитически закони и механизми, вие си създавате проблеми. И колкото по-радикално е вашето противопоставяне на тези закони, толкова по-сериозни проблеми ще имате. А позицията „спрете да подкрепяте Украйна“ – тук, извинете за неволния патриотизъм, няма къде по-радикално възможно. Защото именно в Украйна (както и в Израел) се решава бъдещето на свободния демократичен свят. А да предадеш тези страни ще означава да се предадеш бъдещето на този свят. И неговата собствена.
Ето защо виждаме такава уж неочаквана трансформация на позициите на Тръмп. Просто изборите приключиха. И работата започва. Упорита работа – никой не може да спре войната за 24 часа. Дори и той. (И дори Путин, честно казано.) Ето защо, независимо дали ви харесва или не, ще вземете предвид законите на геополитиката, онези механизми, създадени и модифицирани от нашите предшественици, благодарение на които се поддържа нашият свят.
Между другото, за любителите на конспиративните теории именно тези неписани, но не по-малко влиятелни закони всъщност управляват света. Не някакви „рептили“, „евреи“ или някой друг – а механизми, създадени от хора от предишни поколения. Механизми, които позволяват на света да не умира в безкрайни войни, а да живее и дори да се премести някъде. В светло бъдеще, може би. Поне искам да вярвам в това.
А сега нека преминем от Тръмп към Путин. Защото, както може би се досещате и без моя подсказка, именно решението на ръководителя на Кремъл продиктува позицията на Набиулина да се откаже от очакваното повишаване на основния лихвен процент на Централната банка на Руската федерация. И тук руският диктатор, за разлика от американския президент, реши да тръгне срещу неписаните закони – законите на икономиката.
А причините за хода на Путин наистина са маловажни. Дали Чемезов и компания постигнаха целта си, или самият собственик на Кремъл реши да не наранява крепостните си селяни с неприятни новини преди новогодишните празници – всичко това е второстепенен въпрос. Основното тук е, че президентът-офицер от ФСБ реши да играе срещу естеството на парите.
Начинът, по който го направиха неговите умствени предци в съветско време, генералните секретари на ЦК на КПСС. Или като Виктор Янукович, който поддържаше курса на долара през цялото време по време на президентството си и вероятно смяташе, че всичко ще се изплъзне. Както знаете – както от съветското минало от края на 80-те години, така и от скорошното украинско – тя не се изплъзна. Просто не можеше да се изплъзне. Ако поддържате цените ниски, регулирани от държавата, ако не реагирате на ситуацията в икономиката по начина, по който трябва да се прави според тези много неписани закони, рано или късно ще стигнете до липсата на стоки, до купони за сапун и дори водка и накрая до призрака на глада. (Малко хора си спомнят сега, но аз съм толкова стар, че московските вестници от края на 1991 – началото на 1992 г. със статии, че Русия би била много тъжна без украински продукти – все още го имам пред очите си). Или, ако говорим за леката версия на името на „професора“ от Енакиев, изгарянето на държавни резерви и резерви при нисък обменен курс на долара спрямо гривната рано или късно ще се превърне в скок на украинската валута до цената, продиктувана от пазара. Въпреки че, разбира се, мнозина обвиняват демократите за кризата от началото на 90-те години и правителството на Арсений Яценюк за почти фалита в Украйна през 2014-15 г. Но законите на икономиката не се интересуват кой кого обвинява – точно както законите на Нютон не се интересуват, че 19-20-годишно дете на някой богат татко му е откраднало чисто нова немска кола от подходящата марка (за което вече се говори като за диагноза дори във филми и книги почти без шеги) и е решило да вкуси скоростта.
Така че за рублата цялата руска икономика скоро ще стане безразлична към това, което Владимир Путин искаше от тях с нелогичното си политическо решение. Защото тези неписани закони не се подчиняват на Путин. И неговите предшественици също не се подчиняваха. А историята на тези предшественици беше слабо проучена от сегашния кремълски диктатор – ако изобщо беше проучена.
Така че, ако не сте напълно неадекватни, рано или късно (за предпочитане рано – ще имате по-малко проблеми) ще започнете да действате така, както диктуват тези невидими, но мощни механизми. И ще подкрепите Украйна. И ще се съгласите с Европа. И можете да премахнете най-герои от вашата среда. Защото в противен случай много скоро ще се случи същото като в Русия на Путин. Или, ако не искате да чакате, отидете в библиотеката и прелистете вестниците за периода от 1989 до 1993 г. Там последиците от решението на настоящия диктатор на Руската федерация са пророчески описани в такива цветове, за които дори Netflix никога не е мечтал. Пълно потапяне в епохата. Потапяне, което очаква днешна Русия в близко бъдеще. Нека благодарят на своя цар за това, който реши, че е по-силен не само за Украйна или НАТО, но и за законите на вселената. Е, той не беше първият, който направи такава грешка, не той и последният…
