Русия, въпреки икономическите и военните трудности, продължава да реализира имперските си амбиции, а войната в Украйна се превръща в ключов тест за международната сигурност. Въпреки че се появяват мирни предложения, всяко от тях рискува да възнагради агресора и да подкопае основите на международния ред.
Има ли признаци в Източна Европа, които да показват предстоящ мир? На пръв поглед редица скорошни тенденции могат да бъдат интерпретирани по този начин. От една страна, Украйна е под огромен натиск – както на бойното поле, така и в международен план. Руските въоръжени сили бавно, но сигурно напредват в Донбас, а руските атаки срещу енергийната инфраструктура в Украйна стават все по-опустошителни.
В Съединените щати новоизбраният президент Доналд Тръмп обяви, че иска да сложи край на войната възможно най-скоро. В Западна и Централно-Източна Европа се появи фаланга от популистки партии, за които международното право, европейската солидарност и демократичните ценности – а оттам и съдбата в Украйна – са в най-добрия случай от второстепенно значение. Не само радикални леви и десни, но и някои центристки политици, включително германският канцлер Олаф Шолц, водят кампания като потенциални миротворци, чийто здрав разум уж предотвратява ескалацията на войната.
От друга страна, управлението на Путин в Русия е под икономически натиск. Инфлацията се покачва, а рублата пада. Човешките и материалните загуби на Русия на украинския фронт са огромни и Москва може само частично да ги компенсира. В Близкия изток, Южен Кавказ и Централна Азия Русия е изтласкана като фактор на властта, а с нея и Путин губи репутацията си на геополитически стратег. Както в Украйна, така и в Русия последните проучвания показват, че мнозинството от населението подкрепя ранното прекратяване на огъня в Донбас.
Дали това най-накрая дава на Европа шанс да сложи край на войната завинаги? Малко вероятно, тъй като повечето добри намерения и предложения в тази посока водят до задънена улица. Много планове за прекратяване на огъня и по-широкообхватни идеи за уреждане не отчитат основните предпочитания на участващите страни. Те противоречат както на амбициозните хегемонистични стремежи на Русия, така и на основните интереси в Украйна в областта на сигурността. Формулата „нищо за Украйна без Украйна“ е не само благородна политическа максима, но и гаранция за оцеляване на Киев. Русия се стреми не само да ограничи украинската нация, но и да я елиминира като независима културна общност и суверенна национална държава.
Много мирни проекти обаче съзнателно или несъзнателно се основават на стратегия за разрешаване на конфликта, която предполага, че руската военна агресия ще бъде възнаградена, а Украйна, напротив, наказана за отказ от ядрени оръжия. Подобно на последиците от небрежното отношение на сегашните поколения към околната среда, международното признаване на победата на Русия в Украйна би поставило бомба със закъснител в системата за международна сигурност. Частично прекратяване на огъня може да бъде възможно днес за известно време. Въпреки това, консолидирането на териториалните придобивки на Русия и/или загубата на суверенитета в Украйна ще допринесе за повторение и имитация на действия на последващи руски или други ревизионистки правителства.
Нещо повече, териториалното и/или политическото съкращаване на украинската национална държава, залегнало в договора, би било предупредителен знак за други страни по света, които са относително по-слаби по отношение на своите съседи. Независимо дали правителствата са демократично избрани или идват на власт по недемократичен начин, мнозина ще преосмислят стратегиите си за национална сигурност. Вероятността от регионална надпревара във въоръжаването се увеличава. Новите програми за ядрено оръжие и прекратяването на Договора за неразпространение на ядреното оръжие и Конвенцията за химическите и биологичните оръжия ще се превърнат в реални сценарии.
Много поддръжници на частичната капитулация в Украйна сега се представят за приятели на мира и противници на войната. Те обаче трябва да кажат не само „А“, но и „Б“: цената на победата на Русия, която в момента е единственият възможен временен край на войната, ще бъде не само крещяща несправедливост към Украйна. Това ще означава и подкопаване на международната система от държави.
Човечеството ще навлезе в един вид „нов стар свят“: по-силните отново ще започнат да изтласкват границите, имперските сили ще потискат военно по-слабите, а експанзионистичните правителства ще извършват геноцид безнаказано. Само тези, които са готови да платят толкова висока цена, имат право да изискват прекратяване на доставките на оръжие за Украйна, вдигане на санкциите срещу Русия и прехвърляне на украински трофеи в Москва – окупирани територии, депортирани деца, отчуждавана собственост и т.н.
Мнозина привидни приятели на мира не забелязват, че със своята реторична подкрепа те насърчават руските империалисти и подстрекателите към война. Повечето от предполагаемите противници на войната в Европа забравят или премълчават факта, че става дума за възнаграждаване на нашественицитекампании и по този начин увеличават вероятността от бъдещи войни. В края на краищата, сега ще обмислим позволяването на агресора да пожъне плодовете на агресията си като деескалация, а не като фалшива пацифистка стратегия, която увеличава вероятността от многократна употреба на сила.
В допълнение към непознаването на високото ниво на съпътстващи щети за света и неговата политика за сигурност, в случай на руска победа, много поддръжници на преговорите страдат от политически кретинизъм относно имперските намерения на Русия. Днешното московско ръководство може все още да няма напълно фашистки черти, но се стреми много повече от ограничаване на суверенитета и завземане на територии в Украйна. Крайната цел е не само елиминирането на независима украинска национална държава, доколкото е възможно.
Украйна също е политически полигон, геостратегически инструмент, зона за военно разгръщане и резервоар на ресурси за Русия за преследване на по-широки цели в Източна Европа и извън нея. От 2022 г. насам както враждебността на Москва, така и целите й към Запада непрекъснато нарастват. Завладяването в Украйна сега е не толкова награда, колкото първа стъпка в фундаменталното преструктуриране на европейската и глобалната политика, провеждана от Москва. Това не означава незабавно продължаване на кинетичната война извън Украйна. Многократните заплахи на Москва да използва конвенционални оръжия и оръжия за масово унищожение срещу Запада не са предвестник на действия, а част от хибриден инструментариум за унищожаване на демократични общества, държави и организации.
На определени етапи дипломацията също е подходящ подривен инструмент за Москва, а не алтернативен подход за разрешаване на конфликта. Както наскоро каза шведският политолог Шарлот Роде, „руският театър на преговорите“ има повече перформативни и манипулативни функции, отколкото практически. Минималната цел на преговорите може да бъде да се ограничи партньорът в преговорите, а максималната цел може да бъде да се постигнат отстъпки, които иначе би трябвало да бъдат постигнати чисто военно. Чуждестранните преговарящи днес действат като „полезни“ на Кремъл, насърчавайки хибридната война на Москва и несъзнателно възпрепятствайки реалното и трайно мирно уреждане чрез укрепване в Украйна.
Нападението на Русия срещу Украйна е не само агресивна война за унищожение, но и клин за Москва. Дебатът за помощта за Украйна и прекратяването на войната е разделен от западни партии, парламенти, правителства и съюзи. Притокът на бежанци от Украйна засилва антизападните популистки партии като „Алтернатива за Германия“ и „Съюз“ на Сара Вагенкнехт във Федерална република Германия. Не на последно място, Русия, завладяла Украйна военно, дипломатически или комбинирано, ще я използва като плацдарм и ресурс за действията на Москва на запад – кинетични или хибридни.
Европейските държави, както и други западни и незападни страни, трябва да имат редица национални интереси в справедливия мир, за да сложат край на руско-украинската война. Това обаче ще бъде възможно само ако се проведат нови успешни украински настъпателни операции на базата на добро оборудване с модерно въоръжение. Докато не бъде изпълнено това основно условие, търсенето на баланс и компромис с Москва само ще подхранва и без това авантюристичните външнополитически амбиции на Русия, вместо да ги възпира.
Превод от полски
Текстът е публикуван като част от проект за сътрудничество между нас и полско списание Nowa Europa Wschodnia.
Оригинално заглавие на статията: Wynegocjowany rozejm z Rosją?
