Несигурността на САЩ и западните страни по отношение на настоящите геополитически предизвикателства, тяхната нерешителност по отношение на окончателното решение на „руския въпрос“ напомнят за позицията на американската администрация по време на разпадането на СССР. Джордж У. Буш пристига в Киев през август 1991 г. Речта му пред Върховната рада и опитите му да убеди Украйна да не напуска застоялото и възстановено съветско пристанище. Леонид Кравчук обаче искаше да влезе в историята и да не бъде един от руските губернатори в Украйна. Не си струва да се преувеличават държавните намерения на Леонид Макарович и ролята в Украйна в разпадането на СССР, но също така трябва да се презира. По-широкият поглед върху тези събития дава разбиране, че САЩ не са имали визия за процеса на подреждане на постсъветския свят. Поради изолацията на мисленето на удобна картина на света, те не забелязват или не искат да видят промените, които се случват. В крайна сметка те разчитат на черна овца.
Сега заплахата за свободния свят е Руската федерация. Тя редовно демонстрира това. Ще имат ли демокрациите достатъчно решителност този път? Ще поемат ли инициативата и ще подкрепят ли Украйна, като отговори пропорционално/превантивно на престъпленията на Руската федерация? Или отново грешките от миналото, хаоса на днешния ден и още по-големите проблеми в бъдещето?
Задушете се с трупа на СССР. Наследяване на руски език
Разпадането на Съветския съюз Владимир Путин вярва… Вероятно всеки е чувал думите на руския тиранин, изречени по време на обръщението му към Федералното събрание през 2005 г. Нека не повтаряме тези предразсъдъци на болен човек. По-добре е да се съсредоточим върху това кой руснаците и Путин смятат за отговорен за разпадането на „империята на злото“. Освен САЩ и Михаил Горбачов, това е, разбира се, Украйна. Сякаш нежеланието в Украйна да остане в СССР и обявяването на независимостта на 24 август 1991 г. погребаха надеждата за спасение и трансформация на СССР.
Тази позиция може да бъде обяснена. За руснаците Украйна винаги е била прозорец към Запада. Враждебна и омразна, но толкова желана за съветската партийна номенклатура. Още повече за сегашното военно-политическо ръководство на Руската федерация. Украйна, със своя аграрен и военно-промишлен потенциал, висококачествени човешки ресурси, няма да бъде доброволно изоставена в Русия. Без Украйна в „обновения“ СССР Русия щеше да бъде огромно неразбиране на азиатско-мюсюлманското море от народи. Тоест нещо подобно на съвременната Руска федерация, но още по-жалко и безсмислено. Много безпътност, изостаналост, обезценяване на човешкия живот във всичките му проявления. Без идентичност, но с намерението да убеди бурятите или ичкерите, че са „рузки“. Гнил винегрет, осветен от самопровъзгласилите се „расоки“ (здравей 1448).
Нека обаче се върнем към основното. Обвинявайки всички за „смъртта“ на СССР, политически труп, който вече се разлагаше, Путин не споменава руснаците. Удивителен. „Могъщ“ народ с безкрайни блата, в които са заседнали войските на повече от един талантлив командир. „Велика“ култура, от която носи „водка“ империалистически и болезнен дух. „Непобедими“ спортисти, които редовно биват хващани с допинг. Също така „славни“ филми и песни, които почти 100% имат предшественик-аналог в културата на западните страни. Такова усилие не можеше да седи пред телевизора и да гледа разпадането на СССР. Затова руснаците свалиха и „комунистическия“ Франкенщайн.
Барис Елцин, първият президент на Руската федерация, беше и основният танкер на страната си. Твърде много събития в политическата му биография са свързани с тази машина на смъртта. Той стреля с танкове по руския парламент през октомври 1993 г., което беше елемент от погребването на демокрацията в Русия в нейния зародиш. Може би една от предпоставките, които направиха Путин възможен в съвременния му вид, е, че парламентът тогава загуби и правомощията на президента бяха разширени. Ако темата е развита, тогава Елцин почти попадна под „пиян“ танк по време на един от парадите. В крайна сметка той се качва на танка през август 1991 г., за да защити правото на Русия на независимост.
На 18-19 август 1991 г. СССР се опитва да отстрани Михаил Горбачов. „Десните“ „комунисти“ не харесаха реформите. Те искаха да отидат до мавзолея, да подушат вечно „младия“ Ленин, да наблюдават разлагането на телата на Брежнев, Андропов и Черненко на партийни събрания. Опетнена физиотерапия… Репутацията на Горбачов им пречи. Той беше заключен в селската къща и обяви лишаването на Михаил Сергеевич от власт. Правомощията бяха поети от вицепрезидента на СССР Генадий Янаев. Тогава на сцената излезе Елцин, тоест танк. Той обяви, че пучистите опозоряват СССР, „комитетът“, който пое властта, е незаконен и призова армията да не подкрепя „преврата“, обяви „стачка“. Това беше победата на Русия над съюзния център и в известен смисъл беше пирон в родината на СССР.
Самият Елцин е типичен съветски политик, член на ЦК на КПСС (1981-1990). Той подкрепя Горбачов и реформите, но възниква конфликт между политиците. Елцин престава да се позиционира като съветска фигура и все повече и повече подчерта, че е руски политик. Декларацията за държавен суверенитет на Русия беше обявена по-рано (12.06.90 г.) от подобен документ в Украйна (16.07.90 г.). По време на преврата срещу Горбачов Елцин оглавява парламента на РСФСР и призовава да се вземе колкото може повече суверенитет. Зад това се виждаше ясен курс и амбиции. Ако Горбачов все още можеше да предотврати преврат, тогава той нямаше влияние върху центробежните процеси в републиките. Елцин поема контрола над армията и силите за сигурност в РСФСР, отървава се от хората на Горбачов и преустановява дейността на комунистическата партия в Русия. Горбачов е принуден да подаде оставка и през втората половина на август 1991 г. става ясно, че новата версия на СССР ще бъде още по-ориентирана към Русия и ще презира други републики.
Леонид Кравчук трябваше да оседлае политическия кон. Изкуството да „ходиш между капките“ му помогна да отблъсне Буш и да помогне в Украйна да стане независима. Пътят ни през 1989-1991 г. не беше твърде принципен и героичен. По-скоро балансирана, но тази стратегия доведе до независимост. „Въз основа на смъртната опасност, надвиснала над Украйна във връзка с държавния преврат в СССР на 19 август 1991 г.“ Актът за обявяване на независимост в Украйна се позовава на преврат, ръководен от Янаев. Може обаче да се предположи, че причината за обявяването на независимостта в Украйна всъщност е превратът, извършен от Елцин. Превратът от 19 август до 24 август 1991 г. вече не представлява заплаха. Завземането на властта от Елцин и нарастването на политическите му амбиции само набират скорост. Новият руско-ориентиран СССР не беше привлекателен политически проект за нашите елити по онова време.
Кървави танци на нищото на гроба на империята
Така нареченият президент на Руската федерация Владимир Путин, който си е предоставил президентски правомощия и необосновано право да коментира исторически събития, често обвинява Украйна за окончателното поражение и разпадане на Съветския съюз. Въпреки това, дори повърхностният преглед на събитията от 1989-1991 г. показва, че либерално-демократичните или национално съзнателните сили в Украинската ССР не са имали достатъчно влияние, за да осъществят този сценарий, а политическите елити са имали изчаквателна позиция. Действията на лидерите на RSFFR бяха амбициозни и агресивни. Това е грешен подход, но ако обвинявате някого за разпадането на СССР, тогава трябва да говорите и за ролята на руснаците.
Естествено е, че вчерашните комунистически елити на Украинската ССР, които щяха да водят диалог за това да бъдат част от стария СССР, сметнаха за неприемлив нов политически проект с по-широки правомощия на Москва. Киев се страхуваше, че след 1991 г. Москва ще се опита да изгради СССР, който в началото на ХХ век, по време на създаването на тази държава, беше отхвърлен от идеолога на комунизма и един от основателите на Съветския съюз Владимир Ленин. Възползвайки се от общата несигурност, Киев напусна Русия – не от СССР. Затова си струва да се говори за важната роля в Украйна, но не толкова в свалянето на стария СССР, колкото в блокирането на изграждането на новия СССР.
Сега нов тест. Ние сме принудени да блокираме руския империализъм и кретинизма на Путин под формата на болезнени заблуди за „великата страна“. Пълномащабната фаза на руската агресия срещу Украйна, която започна на 24 февруари 2022 г., беше придружена от разговори за намерението на Путин да съживи СССР. Твърди се, че той е планирал престъпленията си в Украйна за годишнината от създаването на Съветския съюз (30.12.1922 г.). Твърди се, че той възприе агресията срещу Украйна като последния си опит да направи нещо велико и да пренапише историята, да запише името си в историята. Той няма да възстанови СССР, но има толкова много скръб и смърт заради комплексите на един „проклет … и двете.“ Борбата обаче продължава. За разлика от август 1991 г., когато имаше избор – къде и как да отидем, сега имаме само един път.
