И така, каква е целта на „специалната военна операция“? Подобен въпрос измъчва душите на много руснаци, те се питат някъде в кухните, тихо, тайно, защото всъщност не вярват в задачите за „демилитаризация“ и „денацификация“ в Украйна, обявени от техния лидер Владимир Путин още през февруари 2022 г.
Завладяване на нови земи? И това е в момент, когато Русия дори частично не е в състояние да се справи с милионите си квадратни километри. Да пробие сухопътния коридор към Крим и да превърне Азовско море във вътрешно море на Русия? Може би, но Русия, за съжаление, постигна тази цел още през май 2022 г. с падането на отбраната на Мариупол. Ето защо, след като постигна целта си, Кремъл трябва да се успокои и да спре военните действия, да се опита да сключи мир или поне да укрепи „линията на Суровикин“, за да гарантира, че въоръжените сили в Украйна вече няма да могат да пробият до Азовското крайбрежие.
Така през последните шест месеца Путин декларира „ново“ желание: превземането на четири области – Запорожка, Херсонска, Луганска и Донецка – в рамките на техните административни граници. Но това е някаква пълна глупост. Как могат много условно очертаните административни граници на регионите да корелират с военните планове, с границите на анексията, с някакви квазиграници? Дали ако Украйна извърши административно-териториална реформа, чиито планове бяха обявени още през 2005 г., тогава Путин също ще трябва да коригира военните си апетити? Е, да приемем, че демократично-патриотичната Върховна рада, избрана през есента на 2014 г., преначертава всички граници на регионите или поне само на Луганск и Донецк. Харков, Днепър (тогава Днепропетровск) и Запорожие са подчинени на териториите на Донбас, контролирани от Киев, а неконтролираните територии са конституционно формализирани като Донбас.
Извинявам се, че прибягвам до такива зловещи, чисто хипотетични манипулации, просто се опитвам да обясня на себе си и на читателите абсурдността на териториалните претенции на Путин. Въпреки че е ясно, че нетериториалните придобивки са основната цел на руската инвазия в Украйна, поне те далеч не са на първо място в класацията на целите на „специалната военна операция“ на Путин.
Статия в руското бизнес списание „Профил“, озаглавена „Каква трябва да стане Украйна след края на руската специална операция“, може да ни помогне да разберем този въпрос. Обещаващо заглавие, нали? Авторът на този, може да се каже, програмен текст е Дмитрий Тренин. И преди да пристъпите към анализа на самите тези, изложени в статията, струва си да кажете поне няколко (или дори не няколко) думи за този човек, който е доста интересен.
В статията се посочва, че Дмитрий Тренин е професор, научен ръководител на Института за икономика и стратегия на Световната война на Висшето училище по икономика и водещ изследовател в Руската академия на науките. От биографията му знаем, че той е бил професионален войник, през 1977 г. завършва Военния институт на Министерството на отбраната на СССР в Москва. Той се радва на специалното доверие на военно-политическото ръководство на СССР, в противен случай нямаше да получи длъжността офицер за връзка в отдела за външни отношения на Групата на съветските сили в Германия. И какво означава това „използване на специално доверие“? Само че е бил агент на КГБ – няма опции. Ето защо по-късно става старши преподавател във Военния институт на Министерството на отбраната на СССР. Нещо повече, доверието в него в Кремъл беше толкова голямо, че той беше приет в делегацията на СССР, която през 1985-1991 г. проведе епохални (без преувеличение) преговори със САЩ за ядрени и космически оръжия в Женева.
Изглежда, че с лицето на Тринин всичко е ясно като бял ден. Но, както се оказа, не за всеки. Защото в крайна сметка Съветският съюз се разпада и се случват странни метаморфози. Не, не и с Тренин, защото, както знаете, няма бивши кадетски членове. Промените настъпват с възприятието му на Запад. Веднага щом направи няколко либерално-демократични изявления, преструвайки се малко на западняк, той веднага се влюби в западните експертни кръгове. Тренин е поканен да преподава първо във Военния колеж на НАТО в Рим, а след това в Свободния университет в Брюксел. Освен това Тринин е ангажиран от такава известна и влиятелна „фабрика за мисли“ по целия свят като Центъра Карнеги. Освен това през 2008 г. Тренин става директор на московския клон на Центъра и заема тази длъжност до пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна. Разбрах, нали? Кадет Тренин беше един от тези, които формираха мнението на Запада за Русия, оправдаха нейните имперски амбиции, правото да има свои собствени зони на влияние, които, разбира се, включваха и Украйна. И той направи всичко това със западни пари, доста добре, честно казано.
И той далеч не беше сам, имаше десетки, ако не и стотици, такива стажанти на различни експертни позиции, платени от западни грантове. Всички те изляха руска имперска отрова в ушите на западното общество. Затова няма нищо изненадващо във факта, че Западът реагира толкова слабо на всички заплашителни сигнали, идващи от Кремъл. За откриване на агресия в Молдова и Грузия, хибридни инвазии в балтийските държави, в крайна сметка директна намеса в Украйна.
Но нека най-накрая да преминем към самата статия. В самото начало авторът съветва читателите да забравят за Украйна в границите на 31 декември 1991 г. не по-малко от веднъж завинаги. Такава Украйна, според него, „отдавна не съществува“.
Какво следва? Следва вече известната ни от кремълската пропаганда глупост, че Украйна е част от „руския свят“. Дори онези войници от въоръжените сили в Украйна, които смело се борят срещу расистките нашественици, според Тренин, са „всъщност руски хора“. Що за чудо е това – ще възникне резонен въпрос. Авторът обяснява: защото те „се бият на руски – ревностно, изобретателно и яростно, въпреки огромните загуби“. Е, добре.
Но все пак каква е целта на „специалната военна операция“? В отговор на този въпрос Тренин дава своите три вероятни сценария за края на войната. Според първия, най-радикален сценарий Русия окупира цялата територия в Украйна, включително Лвов и „достъп до границите със страните от НАТО“. Случва се своеобразно „второ обединение в Украйна с Русия“. А украинската държавност де факто е премахната и не се възстановява дори под формата на някаква псевдорепублика или автономия. Това е, Украйна вече не е там – забравете я!
Самият автор обаче разбира абсурдността на подобно развитие на събитията. Не, не по начина, по който ние разбираме този абсурд. В крайна сметка знаем със сигурност, че рашистите никога няма да завладеят цяла Украйна, освен в мокрите си мечти. Тренин, от друга страна, вижда недостатъка на подобен план по различен начин: „Има основателни съмнения относно способността да се запази цяла Украйна под контрола на Москва и след това да се интегрира напълно в Руската федерация, както и материалните разходи за Русия от такова решение на въпроса“. Тоест, би било хубаво да се погълне цяла Украйна, но самият автор разбира, че агресорът ще се задави с такова прекомерно парче.
Вторият сценарий, който Тренин смята за най-малко приемлив и най-опасен за Русия, е да се спре войната приблизително на тези сегашни позиции и да се очертаят граници по демаркационните линии. „Това е огорчена бандеровска прозападв Украйна в малко намалени граници в сравнение с 2022 г. Това е яростно антируска държава, инструмент на Запада за постоянен натиск върху Русия и провокиране на нея, а след това, в удобен момент, плацдарм за нова война за „освобождение на окупираните територии“. Основната идея на тази „непобедена“ Украйна ще бъде отмъщението“, оценява авторът тази възможност.
Има и трети сценарий – да се напусне Украйна, която все още не е завладяна, дори и да се огъне. Нека се превърне в голямо „гулаи-поле“, изоставено както от Запада, така и от Русия. По някаква причина авторът е убеден, че както през 1920 г., Украйна ще бъде управлявана от различни бащи и чичовци, като Махно, Зелени Григорев, Ангел и др., които ще разкъсат страната на парчета. И Русия умело ще манипулира този хаос чрез влиянието си. Така Украйна ще се превърне в сигурен буфер за Русия със страните от НАТО.
Но в тази връзка авторът формулира две съществени съмнения: „Първо, че Западът ще се „оттегли“ от украинското „гула-поле“ и няма да използва своите „герои“ за борба с Русия, която няма да спре след края на военните действия в Украйна. Второ, че Москва ще може да управлява тази махновщина“. Е, човек не може да не се съгласи с подобни резерви.
И така преминаваме към четвъртия сценарий, за който е написана тази статия. Струва си да дадем по-голям цитат тук, за да не ни обвини никой, че изваждаме думи от контекста:
„Най-добрият и не съвсем фантастичен вариант за нас би бил да изтласкаме антируските, реваншистки елементи в западните региони в Украйна. Там те могат да създадат своя „свободв Украйна“ под протектората на Запада или да станат зона на влияние на съседните държави – Полша, Унгария и Румъния. Западът може да се утеши с факта, че част от страната избягва да попадне под контрола на Москва и да спекулира, че Западв Украйна, състояща се от пет или седем региона, ще стане аналог на Германия по време на Студената война. Нека. Не е страшно да се поддадем на това, което е не само скъпо за нас, но и опасно да имаме. Грешката на Сталин, който анексира Галиция и Волиня и по този начин зарази Съветска Украйна с вируса на национализма, не може да се повтори.
Основното е, че „Галиция“, като се вземе предвид цялата възможна помощ от Запада, не представлява опасност за Русия, тоест ще има подкритична маса. Останалата част от Украйна – изолирана от огнищата на ултранационализма, както и без региони, които вече са се присъединили или все още може да се присъединят към Руската федерация – ще се превърне в нова суверенна украинска държава. В същото време държава, която не е под наша окупация. Има смисъл да предложим такава перспектива на украинците, обяснявайки колко е полезна за тях.“
Най-интересното (най-смешното) нещо в този пасаж е твърдението, че фрагментацията в Украйна е от полза за нея. Защото тази кастрирав Украйна ще получи невероятна икономическа помощ за Русия, както и достъп до пазарите на Евразийския съюз.
Авторът хвърля и следната културна и цивилизационна „примамка“ на украинците: „В същото време Нова Украйна ще бъде твърдо отделена от чуждия бандеровски елемент, който исторически се е формирал изолирано от Русия и на антируска основа. Новата Украйна като държава и общество беше създадена на широка общоруска – или, ако щете, източнославянска – основа. Такава Украйна щеше да стане наследник на Киевска Рус и запорожките казаци; тя би се гордяла с приноса на своя народ за укрепването и просперитета на руското царство и Руската империя, както и на Съветския съюз, от който малоруските земи са важен компонент. Той най-накрая ще въплъти историческата мечта на няколко поколения украинци за независимост.“
Просто фантастично! Авторът иска да продаде идеята за осакатена, псевдодържавна, напълно независима формация като реализация на „историческата мечта на няколко поколения украинци за независимост“. Сериозно? И къде е логиката? Въпрос към автора на запълването: защо украинците мечтаеха за тази независимост? И независимост от кого?
Освен това авторът някак небрежно направи една сериозна пункция. Той съблазнява украинците със славата на запорожките казаци, но вижда Запорожие и целия регион като част от Русия. Между другото, в допълнение към четирите споменати по-горе региона, които Путин побърза да включи в руската конституция (Луганск, Донецк, Запорожки и Херсон), Русия, според четвъртия сценарий, трябва да има поне Николаевска, Одесска и Харковска области (Сумска и Днепропетровска области не са задължителни).
Така Украйна в мечтите на руските имперци трябваше да бъде разделена на три части – чисто руска, марионетно-руска и „бандеровска“. Спомнете си, че не толкова отдавна видяхме такова разделение някъде. По едно време одиозният, но вече починал руски политик Владимир Жириновски говори за него още през 90-те години. Спомнете си известната му поговорка: „И ще дадем Лвов на поляците“. След това тази теза се появи по време на президентската кампания през 2004 г. По това време кремълските политически стратези на Янукович сплашваха избирателите в Източна и Централв Украйна, че ако Виктор Юшченко спечели, Украйна ще бъде разделена на три степени. Първият сорт е Галиция и Волин (дори без Закарпатието и Буковина), вторият е Централв Украйна, третият е Южна и Източв Украйна.
Ако руските пропагандисти бяха по-добре преподавали историята на ХХ век, те поне щяха да знаят, че истинското разделение в Украйна се е случило по време на Втората световна война. Нацистките окупатори го разделят на окръг Галиция, Райхскомисариат в Украйна и фронтовите украински територии, където управлява Вермахтът. Е, кремълските пропагандисти вземат за ориентир „достойните“ предшественици. В същото време те действат по подобен начин.
Сега на всички е ясно, че подобен план с марионетв Украйна с център в Киев е пълен абсурд и никога няма да бъде осъществен. Виждаме колко напредва Русия в Донецка област, колко хора и техника губи за всеки спечелен километър. Следователно, за да постигне този план, Кремъл няма да разполага с хора, включително севернокорейски легионери, нито с оръжия и боеприпаси, включително боеприпаси от КНДР.
Защо и за кого кадетът Дмитрий Тренин написа тази статия. Предполагам, че за онези псевдомиротворци на Запад, които искат Украйна да сключи мир с Русия при всякакви условия. Като, вижте, украинци, не правете мир, Русия ще ви раздели на три части и тогава ще трябва да забравите за суверенитета.
И на първо място, това е послание към Доналд Тръмп, с когото Владимир Путин е толкова нетърпелив да преговаря. Не бива да се отрича, че новоизбраният президент и дори под натиска на Илон Мъск, който е толкова уязвим за руската пропаганда, може да се хване на стръвта на Кремъл. Затова нашите дипломати трябва да положат всички усилия, за да предотвратят това.
