Миналата седмица Общото събрание на ООН за пореден път прие резолюция „Положението с правата на човека във временно окупираните Автономна република Крим и Севастопол, Украйна“. Тази добра новина изглежда окуражаваща, че положението с правата на човека на полуострова ще се нормализира в обозримо бъдеще. Но не окуражаващо и ето защо.
Няколко дни преди приемането на тази резолюция на Общото събрание на ООН рашисткият режим на Путин извърши поредния акт на безчовечност. Според украинския омбудсман Дмитро Лубенц, слепият кримски политически затворник Олександър Сизиков е прехвърлен от следствения арест в Симферопол на територията на Руската федерация, в град Краснодар, където достъпът до адвокати на гражданин в Украйна ще бъде значително затруднен.
Този случай не бива да бъде пренебрегван от правозащитници и международни организации, тъй като Сизиков е инвалид от първата група и се нуждае от специални условия на задържане. Окупационните власти на Крим отказват да го освободят, въпреки основателните искания за защита.
Нека ви припомня, че руският „съд“ осъди Александър Сизиков на 17 години затвор, въпреки че цялата му „вина“ се състоеше само в протести срещу преследването на жителите на полуострова по религиозни причини. Марионетките на Путин в съдийски одежди не дават такива присъди дори на рецидивистите убийци, които са разведени в „Путинстан“ като бълхи в развъдник.
Ескортът на човек, загубил зрението си в чужда дива държава, за пореден път показа пред какви заплахи са изправени кримчани след анексирането на полуострова от Русия, особено кримските татари. Окупаторите са предубедени към коренното население на полуострова, не само поради тяхната уникална идентичност, но и поради силната си политическа позиция, която се състои в отказ да признае анексията и съпротива срещу всякакви опити за асимилацията.
Редовните служители на Кремъл, диваващи безнаказано, не харесват това. Веднага след незаконното присъединяване на Крим към Руската федерация започнаха целенасочени репресии срещу представители на кримскотатарския народ. На полуострова са затворени кримскотатарски организации, по-специално Меджлис, който е важен политически орган на кримските татари. През 2016 г. окупаторите признаха Меджлиса за екстремистка организация, което доведе до арестуването и преследването на неговите членове.
Лидерът на кримските татари Мустафа Джемилев отбеляза в едно от интервютата си: „Вече не можем свободно да се събираме и да защитаваме правата си. Озовахме се в правен вакуум, в условия на пълен контрол и натиск.“
От 2014 г. насам десетки хиляди кримски татари и обществени активисти от други националности станаха жертви на политически репресии. Безбройните случаи на арести, насилствени изчезвания, изтезания и незаконни обвинения в тероризъм и екстремизъм станаха част от ежедневната реалност за народа на Крим. Известно е, че много представители на кримскотатарския народ, включително обикновени граждани, които се борят за правата си, са обвинени в организиране на „незаконни протести“ или във връзки със забранени в Русия религиозни организации, като Хизб ут-Тахрир. За окупационните власти това е удобен начин да се отърват от хора, чиято политическа позиция и привързаност към тяхната култура възпрепятстват плановете им за асимилация.
Заслужава да се отбележи, че в Украйна Хизб ут-Тахрир, с цялата си специфика, не е забранена организация. Той работи съвсем законно в страната, въпреки че властите се опитват да следят отблизо дейността му. И в това няма нищо лошо: през последните години в Украйна е затегнат контролът върху дейността на религиозните организации, а „ХТ“ е само един от тези, към които се обръща повишено внимание.
Бих искал да добавя, че светът се отнася към тази религиозна организация по различен начин. Освен в Русия на Путин, тя е забранена в Узбекистан, Туркменистан и други страни, далеч от демокрацията. В същото време той има способността да функционира нормално във Великобритания, САЩ, Канада и редица други страни.
За да се оцени ситуацията, е важно да се знае позицията на защитниците на правата на човека по този въпрос. Например международната организация Human Rights Watch многократно е заявявала, че членовете на Хизб ут-Тахрир не трябва да бъдат преследвани само заради политическите си възгледи. Организацията подчертава, че правата на човека трябва да се спазват дори по отношение на тези, които изразяват радикални идеи, стига тези идеи да не водят до насилие.
Но режимът на Путин не може да приеме факта, че „Хизб ут-Тахрир“ действа законно в демократичните страни и на тази основа Кремъл постоянно обвинява Украйна, че подкрепя екстремистки групировки. Подобна позиция не може да се нарече нищо друго освен политическа спекулация.
Превръщайки всичко това в претекст за елиминиране на политическите опоненти, окупационният режим премина граница, отвъд която трудно може да се нарече хуманен. Международни организации, включително Human Rights Watch и Amnesty International, многократно съобщават за фактите на насилствени отвличания на кримски татковции изтезания в руските затвори, но руската страна отрича тези обвинения и оправдава действията на правоохранителните органи с необходимостта от борба с екстремизма. Под наказателната статия за екстремизма в съвременната Руска федерация се обобщава всичко, което противоречи на мизантропската политика на Путин и компания.
Но, разбира се, ако някой се счита за нарушител, в контекста на тази тема това са само различни садисти на режима на Путин. В края на краищата, само нечовеци, например, могат да откажат да предоставят медицинска помощ на политическите затворници. В руските затвори и колонии в окупирания Крим това се превърна в негласна норма.
Един от тези случаи е по-специално ситуацията с кримския татарин Рамазан Даудов. Той е арестуван за участие в мирни протести и дълго време страда от сериозни заболявания, включително сърдечно-съдови проблеми. Вместо да осигурят на болния подходящо лечение, руските власти систематично пренебрегват молбите му за медицинска помощ и създават непоносими условия в затвора. В крайна сметка всичко това доведе до рязко влошаване на състоянието на мъжа и заплаха за живота му.
Скорошни изследвания на правозащитници също показват, че много затворници, особено членове на кримските татари, са подложени на злоупотреби и пренебрегване от страна на „медицинския“ персонал на руските затвори и колонии. Фактът, че наказателното право в Русия се прилага избирателно, е известен отдавна. Но за да се превърне медицинската помощ в инструмент за натиск върху нежеланите затворници, това може да се случи само на хора, които са загубили всички морални насоки. За точност трябва да се каже, че безчовечността на затворническите лекари в Руската федерация се насърчава и дори се налага „отгоре“.
Разбира се, не може да се каже, че международната общност не реагира по никакъв начин на тези прояви на варварство и мизантропия. През 2022 г. върховният комисар на ООН по правата на човека Мишел Бачелет изрази дълбока загриженост относно положението с правата на човека в Крим, включително потисничеството на правата на кримските татари. „Репресиите срещу кримските татари продължават. Получаваме съобщения за незаконни арести, насилствени отвличания и брутални изтезания, както и за насилствено изчезване на лидерите на кримскотатарския народ. Русия трябва незабавно да спре тези нарушения на човешките права“, каза правозащитният.
През последните години подобни изявления неведнъж са правени от ООН, Европейския съюз, международните правозащитни организации Амнести Интернешънъл и Хюман Райтс Уоч. Но, за съжаление, на практика абсолютно нищо не се променя. Това трябва честно да се признае, а не да се преструваме, че устните резолюции могат да бъдат използвани за обучение на путинистите.
Положението с правата на човека срещу проукраински активисти в Крим достигна такава степен, че с горчивина може да се заяви, че международната общност, въпреки изявленията в подкрепа на правата на кримските татари, не успя да предложи ефективни мерки за спиране на репресиите. Санкциите, наложени на Русия след анексирането на Крим, се оказаха неефективни. Много страни осъждат действията на Кремъл, но не предприемат решителни стъпки за защита на конкретни представители на кримскотатарския народ, както и на много други политически затворници на Кремъл.
Ето защо, честно казано, не мога да нарека гореспоменатата резолюция на Общото събрание на ООН реална стъпка за предотвратяване на нарушенията на правата на човека срещу кримските татари и други политически затворници на Путин. За да могат главният кремълски бандит и неговите съучастници да спрат да показват своите мизантропски навици, срещу тях трябва да се приложат по-решителни и ефективни мерки.
