Началото на зимата в света беше белязано от две събития, които изглежда не са свързани. Всъщност какво общо може да има между протестите на грузинската опозиция и гражданското общество срещу прекратяването на процеса на европейска интеграция и офанзивата на протурските въоръжени групировки, противопоставящи се на режима на Асад в Северна Сирия? Междувременно тук има връзка – и тя е много интересна. По-специално за нас.
Не е тайна, че сирийският диктатор Башар Асад беше спасен от поражение от Владимир Путин. Той изпрати в тази близкоизточна страна не само редовни войски, чиято основна ценност играеше авиацията, но и части от частната военна компания „Вагнер“ (която, както по-късно научихме от самия Путин, не беше изцяло частна – или изобщо не беше частна). Именно този ход на Русия помогна на Асад да остане в Дамаск и удължи гражданската война, която по това време продължи три години, с почти още десетилетие.
Но дори зад сегашното грузинско правителство, нека си признаем, руските уши стърчат навън. И как би могло да бъде иначе, когато действителният собственик на тази южнокавказка държава е руският бизнесмен Борис Иванишвили – който едва след като се върна в родината си, си спомни, че всъщност е Бидзин. Смятате ли, че Федералната служба за сигурност би могла да се заинтересува от бизнесмен, който е печелил добри пари в Русия в продължение на почти две десетилетия? Моля ви да считате въпроса за риторичен.
И за да направите това, няма нужда да търсите някакви мистериозни връзки – достатъчно е просто да погледнете действията на грузинските власти под прякото или косвеното ръководство на Иванишвили. Тази последна стъпка, която е много позната на всички украинци, е отхвърлянето на европейската интеграция на страната. Това е чист косплей на Виктор Янукович. Както и всичко, което се случва тези дни по улиците на Тбилиси – както протестите на дисидентите, така и действията на властите. (Отделно тук могат да бъдат откроени действията на реформираната грузинска полиция, която не се различава от украинската полиция от 2013-1 г., но това не е темата на тази статия.)
Така че и в Сирия, и в Грузия, по един или друг начин, открито или тайно, имаме геополитическите интереси на Русия. И сега на тези интереси на Кремъл е нанесен сериозен удар. И този удар не е случаен. В Южен Кавказ Иванишвили доведе ситуацията до точка на кипене с действията на своите марионетки на власт по време на парламентарните избори. Но някак си неприязънта на някои грузинци към бившия президент Михаил Саакашвили и неговата партия някак му изигра в полза. А в случая с европейската интеграция – точно както в Украйна преди 11 години – грузинското общество вече не е до теснопартийните интереси. Всъщност сега в Тбилиси имаме, образно казано, точка на раздвоение – и сега, за първи път от последните години, позицията на Иванишвили не е толкова силна, колкото му се иска.
В Сирия ситуацията е още по-интересна. Защото тук самият сирийски конфликт беше наложен върху войната в Южен Ливан, където Израел всъщност победи Хизбула. И тези терористи, които израелските военни експерти директно наричат ирански прокси сили, бяха партньори на режима на Асад в региона. Сирийският диктатор загуби подкрепата на тези партньори – които сега не са до Дамаск, те биха искали да оцелеят тук сами – от което веднага се възползваха неговите стратегически противници. Говорим за турския президент Реджеп Тайип Ердоган, който стои зад бунтовниците, които превзеха Алепо и отидоха на изток, и за САЩ, които подкрепят други, по-умерени опозиционни фигури, а също така имаше някои движения в региона, контролирани от американски войски заедно с тези опозиционери.
А какво е Южен Кавказ и Близкият изток? Някога Балканите са били наричани „барутният склад на Европа“. Така че тези региони също са такива прахови складове. Отвъд Кавказките планини Русия постоянно създаваше различни проблеми – като се започне от карабахския проблем, който не без участието на съветското ръководство прерасна в пълномащабна война. Последиците от което позволиха на Кремъл да контролира не само Армения (където контролът беше почти пълен, до военната база в Гюмри), но и Азербайджан – кой иска да се справи със страна, която има неразрешен териториален конфликт и всеки момент може отново да се хвърли в пламъците на войната? Няма нужда да се говори за Грузия с окупирана Абхазия и Южна Осетия.
Но дори след победата над Саакашвили, Бидзина-Борис Иванишвили беше принуден да играе по определени правила на Запада. С неохота, но все пак и сега ситуацията е достигнала точка, в която вече не е възможно както за вашата, така и за нашата. Картите най-накрая бяха разкрити, така че тогава или Грузия напълно ще се върне в орбитата на Руската федерация, или Кремъл най-накрая ще загуби и тази страна.
Близкият изток е барутният склад на целия свят. Тук са ивицата Газа, югът на Ливан, хусите и Сирия. Но палестинският анклав и окупираната от Хизбула част от Ливан всъщност вече са решени от Израел. Ръцете на силните все още не са достигнали до хутите, но няма съмнение, че ще го направят. Баб-еМандебският проток е много важен логистичен маршрут за цялата световна икономика, за да остави този въпрос нерешен.
Русия обаче не е пряко замесена във всички тези конфликти. И в Сирия го направих. Затова поражението на режима на Асад не е просто удар по геополитическите планове и амбиции на възрастния кремълски диктатор. Това е и удар директно за Русия, за нейния „ограничен контингент“. Удар, на който Русия като цяло няма какво да отговори.
Да, нищо. Защото ЧВК „Вагнер“ всъщност беше унищожена след месомелачката в Бахмут и въстанието на Пригожин. Авиацията на руските ВВС, която изигра важна роля за спасяването на Асад през 2015 г., вече не може да си позволи такива мащабни действия – защото войната в Украйна е на преден план. Войната в Украйна не само показа мизантропския характер на режима на Путин, но и върза ръцете на Русия в други региони на света, след като се проточи три години. Защото Владимир Путин просто няма достатъчно ресурси за всичките си капризи, за всичките си приятели-диктатори. Какво да кажа – за собствените си нужди в Донбас той краде снаряди и ракети от Северна Корея, които Русия просто не забелязваше преди.
Сега не можем да знаем какъв ще бъде резултатът от събитията в Грузия, Русия, какво ще се случи с Хизбула, хутите и в крайна сметка колко дълго ще продължи войната в Украйна (дали ще бъде засегната от завръщането на Доналд Тръмп на власт). Но сега изглежда, че в света постепенно започва да се разгръща „антируска зима“, за разлика от „руската пролет“ от 2014 г. в Украйна.
