Руските опозиционни политици и активисти, които са принудени да останат в страните от Европейския съюз, излязоха с друга антивоенна инициатива. Бившите затворници на Кремъл Иля Яшин и Владимир Кара-Мурза (това лято Западът ги размени за руски убийци и диверсанти), както и Юлия Навална (вдовица на известен политически затворник, убит в путинския Гулаз), която се присъедини към тях, обявиха нова протестна акция. Планира се да се проведе на 1 март 2025 г. в Берлин под лозунга „Путин, спри да убиваш!“.
Лозунгът на акцията, разбира се, предизвиква асоциации с времената, когато противниците на нацизма в Германия са използвали лозунга „Хитлер, спрете да убивате!“. В този смисъл инициаторите на планираното събитие удариха, както се казва, в бика: в края на краищата паралелите между руския диктатор Путин и подбудителя на Втората световна война са абсолютно очевидни.
Целта на декларираното действие също не подлежи на съмнение: да привлече вниманието към престъпната война на Русия срещу Украйна и вътрешните репресии в страната. Този призив има ярък и емоционален вид, който, изглежда, трябва да резонира със световната общност и да подкрепи духа на съпротива сред онези, които се противопоставят на нехуманния режим на Путин. Въпреки цялата си външна ефектност обаче, лозунгът предизвика критики дори сред някои опозиционни фигури в Руската федерация. Така известният руски социолог и публицист Игор Ейдман отбеляза, че прекомерната емоционалност и несигурност на този призив го правят не само безполезен, но и опасен, особено в контекста на настоящата политическа ситуация и глобалните реалности.
„Самите те не са смешни да призовават сериен убиец да спре да убива“, иронично написа Айдман в социалните мрежи. – Чикатила, колко се срамуваш, достатъчно е да убиеш! Хитлер, бой се от Бога, спри да убиваш! Сталин, имай съвест, спри да убиваш! Путин, спри да убиваш! Овцете отидоха на демонстрацията с плакати: „Вълк, спри да убиваш!“.
Гледайки поведението на Путин като най-висш служител на огромна държава, е трудно да се каже с пълна сигурност, че този човек е психически здрав. Остава впечатлението, че той, подобно на гореспоменатия кървав маниак, се наслаждава на масовото избиване на хора и причиняването на страдания. Съвсем очевидно е, че по отношение на този индивид думите „достатъчно, за да убие“ изглеждат твърде абстрактни и слаби.
Важно е да се разбере, че сегашният лидер на Кремъл, бивш шпионин с прякор „Мил“, се е вкарал в задънена улица. Той вече е извършил много престъпления, разрушил е цели градове в Украйна и е оставил след себе си милиони жертви. За всичко това той със сигурност заслужава международен процес и най-тежкото наказание – вероятно ще бъде екзекуция чрез обесване. Затова съска и щраква като прокаран плъх. В настоящата ситуация такъв прост призив като „спрете да убивате“ не е в състояние да спре „плъха“, защото той вече не вижда други възможности, освен да съска и да се втурва към другите. Този лозунг не може да промени хода на събитията, тъй като не предлага ясен план за действие.
Целият ход на историята е доказал, че злонамерени нарушители на международния ред като Путин не реагират на емоции, мирни протести или дори дипломатически усилия. Уставът на ООН е ненужен лист хартия за тях. Такива неадекватни управници могат да бъдат спрени само с езика на силата, а не с морални призиви.
„Тези, които мислят, че можем да спрем Путин с думи, грешат. Той разбира само силата“, казва руският политолог Андрей Пионтковски.
Тези думи напълно отразяват критичната гледна точка към подхода на някои руски опозиционери и западни политици, които се надяват, че техните призиви ще могат да променят нещо в поведението на Кремъл. Според Пионтковски „Путин възприема протестите като слабост и само засилва репресиите“.
Условните лозунги в този контекст са опасни и защото, ако разчитаме само на тях, международната общност само символично ще осъди действията на руските власти, но няма да осигури подходящо практическо противодействие на агресора. Това вече се е случило в навечерието на Втората световна война, по времето на Хитлер, и всички знаят как е завършило…
Плодовете на словесното убеждаване на руския агресор по време на продължаващата война също са добре известни. Западните лидери трябва да имат смелостта да признаят, че помощта в Украйна в противопоставянето на агресора беше предоставена със значително закъснение и далеч от необходимата сума. В първите етапи на войната западните страни доставиха в Украйна каски, бронежилетки, аптечки, остарели оръжия, хуманитарна помощ… Благодаря, разбира се, в условията на война също има нужда от това. Но в онези дни Украйна се нуждаеше преди всичко от танкове, ракетни системи, системи за противовъздушна отбрана, модерни бойни самолети… Западните партньори не предоставиха най-необходимите неща. Почти през цялата първа година на войната в западните страни имаше странни дискусии за някакви „червени линии“ при предоставянето на военна помощ в Украйна, която беше атакувана от агресор, въоръжен до зъби. В резултат на това Украйна, която тогава имаше много реална възможност даизтласка врага от територията му, не успя да развие контраофанзива, а Путин спечели време да изгради руската икономика по военен начин и стана още по-злобен.
Тази грешка на САЩ, Германия, Франция и редица други страни не е напълно преодоляна и до днес. Междувременно военните на Путин се втурват напред с дива ярост, изобщо не щадят живота на войниците си, унищожават и превземат нови населени места и нанасят удари по градовете в Украйна.
Нещо не е наред с вербалното убеждаване на непоправимия морален изрод на Путин. Ако се замислите, те само отвличат вниманието от делата за предоставяне на пълноценна военна помощ в Украйна и засилване на международния натиск върху Русия.
Сега Украйна е в ситуация, в която успехите на въоръжените сили в Украйна на бойното поле могат да определят както бъдещия изход от войната, така и позицията й в предстоящите мирни преговори, за които Западът настоява. За да бъде в изгодна позиция, Украйна трябва да осигури военно превъзходство на фронта. Това не е просто въпрос на отбрана, а въпрос на това, че Русия се намира в ситуация, в която не може да продължи войната със същото темпо, понася тежки загуби и е принудена да се съгласи на мирно споразумение, което би било справедливо към Украйна.
В този контекст ролята на руската опозиция не е в банални лозунги, а в практическо противопоставяне на режима на Путин с всички налични средства: от оказване на практическа помощ на кремълските затворници и жертви на руски садисти в униформа до набиране на средства за закупуване на дронове, автомобили и други необходими неща за подразделенията на въоръжените сили в Украйна.
Подпомагането на жертвите на режима в Русия и принудителните бежанци от страната също отслабва режима на Путин. Необходимо е да се направи всичко възможно, така че колкото се може повече млади хора, учени и специалисти да спрат да работят за военната машина на Кремъл и да компенсират загубите на „пушечното месо“ на армията на нашествениците.
Всички, които се стремят да спрат тази война и да изправят пред съда нейния подбудител и други военни престъпници, трябва да положат всички усилия, за да гарантират, че Украйна може да заеме по-силна позиция за мирни преговори. Това е възможно само ако Путин се отърве от ресурсите, които използва за провеждане на агресия. Руските политици, икономисти, художници и журналисти, които се намират в изгнание, също могат да дадат своя принос за тази кауза. Сред тях има хора, които се радват на заслужен авторитет в западните страни, и то не само в западните. Техният глас също има значение. Само не търсете признаци на съвест в Путин и компания и не викайте за здравия разум на тези, които не я помиришат.
Спешните лозунги за всички поддръжници на мира сега трябва да варират, мисля, около следните призиви: „Ударете агресора в лицето!“, „Изправете Путин пред съда!“, „Запад, дайте в Украйна всички оръжия, от които се нуждае, за да победи!“, „Червените линии са само за Кремъл!“.
