На новия президент на САЩ трябва да се напомни, че не иска друг Афганистан по време на мандата си. Той не иска да бъде поредният президент на САЩ, който изоставя съюзник, оставяйки го да се оправя сам за кауза, която някога сме защитавали. В крайна сметка това би било провал за Америка и, както би казал светът на Тръмп, няма да изглежда добре. Това може да е най-обещаващият начин да убедим Тръмп през следващите месеци. Както знаем, той не уважава тези, които губят. Тамар Джейкъби, известна американска журналистка и директор на проекта „Нова Украйна“ в Института за прогресивна политика, дава такива съвети в интервю с Ивон Райхард, редактор на New Eastern Europe.
От Съединените щати, където наблюдавахте последните етапи на президентската кампания, се върнахте в Европа, по-специално в Украйна, където прекарахте изборната нощ в очакване на резултатите от гласуването. Новината за победата на Доналд Тръмп изненада ли беше за вас?
– Да, това беше удар за мен. Но не трябваше да се изненадвам. Сега, когато погледна резултатите, мисля, че всички трябваше да го предвидим. Казахме си, че шансовете са 50/50, но това не беше така. Тръмп спечели със значителна преднина. Не обвинявам социолозите. Не мисля, че това беше основният проблем. Мисля, че хората просто не искаха да видят Тръмп да спечели. Определено не исках да го видя. Сега трябва да признаем, че американският народ го избра.
Трудно е да се разбере защо се случи това. Дали защото гласоподавателите не вярват, че той ще направи всички луди неща, които обявява? Или просто не им харесва посоката, в която демократите водят страната? Откъде идва този ентусиазъм за Тръмп? Все още се опитвам да го разбера. Но е ясно, че американският народ го одобрява, така че всички ще трябва да приемем този избор и да живеем с него през следващите четири години.
– Говорейки за лудите неща, които обяви по време на предизборната кампания, едно от обещанията на Тръмп е да сложи край на войната в Украйна за един ден. Което изглежда невероятно…
– Да, украинските социални мрежи веднага след обявяването на изборните резултати подхванаха това по всякакъв възможен начин. „Часовникът тиктака. Дони, къде е мирът?“, пишат хората. Но нека се шегуваме. Не мисля, че Тръмп ще може да сложи край на войната за един ден. Мисля, че ще бъде по-трудно, отколкото той предполага.
Най-важният въпрос е: какъв вид сделка ще предложи той? Много съм загрижен за някои от предложенията на неговите съветници. Вторият въпрос е: как ще реагира Путин? През последните дни Русия не е много симпатизирана на тези идеи. Третият въпрос е: Колко сериозно Тръмп ще се придържа към собственото си предложение? Спомняме си разговорите му със Северна Корея по време на първия му мандат, когато той се отказа от въпроса след няколко дни преговори.
Има много въпроси относно обещанието му да сложи край на войната в рамките на 24 часа. Когато казва, че ще спре да помага в Украйна – той всъщност не го каза директно, но хората интерпретираха коментарите му по този начин – не знаем какъв план има предвид. Дали има предвид липсата на нови доставки на оръжие от Съединените щати или прекратяването на всякаква подкрепа? Или САЩ ще продължат да предоставят разузнавателна информация и ще позволят на европейците да предоставят военна помощ, включително чрез закупуване на американски оръжия?
В заключение, има много версии за това, което може да се случи сега. Мисля, че хората трябва да се съсредоточат върху представянето на аргументи, които биха могли да убедят Тръмп да направи правилните ходове, вместо веднага да предполагат, че той ще направи най-лошото.
Така ли тълкувате поздравителния туит, публикуван от президента Зеленски малко след обявяването на победата на Тръмп на президентските избори?
–Да. Зеленски също така набляга на концепцията за „мир чрез сила“. Това е препратка към Роналд Рейгън и фраза, често цитирана от Джон Маккейн. Тръмп се гордее с това, че е силен лидер, така че нека го поласкаем малко и да му напомним как Рейгън се справи с Русия. Мирът не се постига чрез отстъпки. Мирът се постига, като бъдете силни и постоянни в исканията си. Отстъпката на тиранин никога не работи и никога няма да работи с Путин. Украинците се надяват, че това е аргумент, който Тръмп ще хареса.
Срещнах същите мисли и от моя американски приятел от обкръжението на Тръмп. Той подчерта, че на новия президент трябва да се напомни, че не иска друг Афганистан под негова администрация. Той не иска да бъде поредният президент на САЩ, който изоставя съюзник, оставяйки го да се оправя сам за кауза, която някога сме защитавали. В крайна сметка това би било провал за Америка и, както би казал светът на Тръмп, няма да изглежда добре. Това може да е най-обещаващият начин да убедим Тръмп през следващите месеци. Както знаем, той не уважава тези, които губят.
Какво мислите, че ще означава успехът на Тръмп по отношение на прекратяването на войната в Украйна?
„Все още не го знаемНапример в случая на Съединените щати Тръмп е много реактивен, емоционален човек. Следователно много зависи от това как се развиват събитията. Разбира се, Тръмп няма да реагира добре, ако почувства, че Путин не го уважава. Това може да играе в полза в Украйна. И няма да му хареса, ако изглежда, че Америка по някакъв начин се е провалила и е предала своя съюзник. Така че просто трябва да изчакаме. Има много неизвестни и много неща, които трябва да се случат. Сега е важно да помогнем на Тръмп да види Украйна в положителен контекст.
Това ни води до отношенията между Тръмп и Путин. Кой е Путин за Тръмп? Приятел или враг?
„Никой не знае. Но Путин все още е враг в Украйна и останалата част от Запада. Също така няма признаци за промяна в отношението на обикновените руснаци към Америка. Украинските социални медии следят руските социални медии много отблизо и през последните дни се говори много за това, че Америка все още е и винаги ще бъде враг на Русия. Едно украинско заглавие цитира руснак, който казва: „Същият глупак, различно лице“. Това означава, че Тръмп по тяхното възприятие не се различава от Байдън. Много от тези настроения се подхранват от Путин и неговите съюзници.
Най-важният въпрос в преговорите е каква сделка ще постави Тръмп на масата за преговори. Ако Путин напусне масата, мога да си представя последствията. Тръмп може да го удари много силно. Въпросът е защо Путин трябва да направи това. Ако Тръмп предложи замразяване на фронтовата линия и обещание Украйна да не се присъединява към НАТО, защо Путин би отказал такава сделка? Това е, което ме тревожи най-много. Но още веднъж повтарям, че в момента просто не знаем как ще се развият нещата.
Също така, нека не забравяме за четвъртия голям играч – Европа. Освен Украйна, САЩ и Русия, в тази мозайка имаме и Европа, която трябва да събере мислите си и да стане по-активна. Мога да си представя сценарий, при който Тръмп се изтегля от Украйна, но казва: „Европа, сега това е ваша отговорност“. Тогава Европа трябва да намери парите, оръжията и да се намеси. Европейците говорят за тези ангажименти от началото на войната, но не са направили много, за да увеличат военните си способности. Полша харчи повече за въоръжаване, но Германия все още не харчи почти нищо, а след това германското правителство току-що се срина. Ето защо съм толкова загрижен за това, което се случва в Европа, колкото и за това, което се случва в Съединените щати.
Смятате ли, че Европа, особено страни като Полша или балтийските държави, трябва да се притесняват сега? Означава ли победата на Тръмп, че сме станали по-уязвими за пряк военен конфликт с Русия?
Изводът е, че Европа трябва да засили действията си. Без значение кой ще бъде президент на Съединените щати. Дори и Камала Харис да беше спечелила, Европа трябва да действа. Не е достатъчно да повтаряме: „Трябва да харчим повече“. Да, трябва да инвестирате в отбраната и да работите заедно, за да гарантирате, че всяко евро се изразходва възможно най-ефективно. Много се говори за това, но засега цялата пара отива в канализацията. Разбирам, че решенията в Брюксел отнемат време и са трудни. Но все пак, побързайте. В Източв Украйна умират хора. Тази война ще стигне до прага на Европа. Опасността е близо. В този смисъл мисля, че изборът на Тръмп всъщност може да помогне. Тя може да подтикне европейците да действат по начин, по който ситуацията на фронтовата линия не би ги подтикнала.
– Говорейки за фронтовата линия и цялостната ситуация в Украйна, прогнозата не е оптимистична…
– Положението е лошо. Руснаците все по-често използват планерни бомби. Това е жестока тактика. Те унищожават мястото, което се опитват да окупират, и след това вкарват войски. Досега никой не е измислил как да се противопостави на тези атаки. Руснаците изстрелват стари въздушни бомби с крила, те са огромни. Когато ударят целта, те могат да унищожат цели сгради. Точно това правят руснаците – унищожават град след град.
Междувременно украинските запаси от боеприпаси намаляват и войниците се уморяват. Тазгодишната мобилизация до голяма степен е изчерпана, а броят на дезертьорите се е увеличил. Въпреки всичко това украинското обществено мнение все още се държи. Проучванията показват, че отношението към войната се е променило малко през последните шест месеца. Животът в Киев е изненадващо нормален. Радвам се, че се върнах тук. Но хората очевидно са уморени и мисля, че чакат динамиката да се промени с победата на Тръмп.
Украинците са уморени да се бият с вързани зад гърба ръце, когато им дават някакво американско и европейско оръжие, но не достатъчно, и не могат да ги използват, както намерят за добре. Много хора тук са готови да предприемат по-смели стъпки. И мнозина вярват, че Тръмп може да е човекът, който ще го позволи. Да, много украинци имат притеснения за това, но някои са обнадеждени. Може би Тръмп най-накрая ще доведе до пробив.
– Има ли чувство на самота в Украйна? Чувстват ли се украинците изоставени от Запада, Полша и Съединените щати?
– ТИ страните са различни една от друга. Мисля, че мнозинството поляци разбират какво се случва в Украйна, те разбират екзистенциалната заплаха от Русия. Повечето европейци разбират това. Но повечето американци, за съжаление, не разбират. Те не осъзнават колко висок е залогът и колко голяма е заплахата. За американците тази война е много далеч и те я възприемат като транзакционна, а не като екзистенциална. Но дори и в Европа, нека бъдем честни, има повече приказки, отколкото действия. Изоставянето е голяма дума, но може би не е далеч от истината. Украйна става все по-самотна в тази борба.
– Какво ще прави Америка сега, през този период, когато мандатът на Джо Байдън приключи и Доналд Тръмп стане новоизбран президент?
– Не мисля, че Конгресът ще приеме друг пакет за подкрепа в Украйна. Просто не виждам това да се случва. Републиканците сега имат надмощие както в Камарата, така и в Сената и го дължат на Тръмп. Някои неща обаче могат да се случат преди януари. Все още не сме похарчили всички пари от предишния пакет и трябва да побързаме с него. Сенатор Линдзи Греъм има интересна идея. Той иска да даде в Украйна същия статут като Израел, което ще проправи пътя за много по-голям достъп до стари американски оръжия. Това не е точно членство в НАТО, но е много по-добро от това, което Украйна има сега. Трябва също така да разгледаме правилата, уреждащи сътрудничеството между американските оръжейни компании и дружествата от други страни.
Това може да изглежда като малки стъпки, но е твърде рано да се откажете. Има неща, които могат да се направят както в Съединените щати, така и в Европа. Може би най-важното е, че това, което правят Зеленски и други проукраински политици, е да търсят аргументи, които ще бъдат най-убедителни за Тръмп и неговия екип. Всички тези стъпки могат да променят нещата. Трябва да продължим напред. Войната не е приключила. Украинците все още се бият, а Русия все още представлява голяма заплаха за останалата част от Европа.
Превод от полски
Текстът е публикуван като част от проект за сътрудничество между нас и полско списание Nowa Europa Wschodnia.
Оригинално заглавие на статията: Ukraina jest coraz bardziej osamotniona w walce
