Войната свърши. За съжаление, не нашата, а Близкия изток, войната на Израел срещу… Всъщност срещу кого? Споразумението, според което е обявено примирие на израелско-ливанската граница, засяга съответно Израел и Ливан. Но ливанските власти отдавна са несубективни, поне на част от територията си, където една от най-големите терористични организации в света, Хизбула, на практика създаде своя собствена паралелна държава. Разбира се, това не беше признато от никого – и те не се стремяха особено към това, те, подобно на своите ирански господари, имат съвсем различна цел – не собственото си развитие, а унищожаването на Израел. Ние обаче не говорим за тях и до голяма степен не за Израел. И за тези, които прокараха тази сделка. За администрацията на настоящия президент на САЩ Джо Байдън.
Защо Израел и Съединените щати се нуждаят от всичко това? С Израел е ясно – каквото и да се каже, те зависят от отвъдморския си съюзник. А демократите остават на власт – макар и без контрол над Конгреса – още два месеца. Интересното е, че това споразумение, за което израелският премиер Бенямин Нетаняху вече беше критикуван от част от местното общество (това обаче се случва редовно в Израел, един от предшествениците на Биби дори беше застрелян за сключване на сделка с арабите), гласи, че израелската армия има право да остане в Южен Ливан за два месеца. Точно навреме за встъпването в длъжност на Доналд Тръмп, който, подобно на цялата Републиканска партия, има, за разлика от Демократическата партия, ясна произраелска позиция. Между другото, невъзможно е да не споменем, че Камала Харис не избра губернатор на Пенсилвания с красноречивото фамилно име Шапиро за кандидат за вицепрезидент – за което всъщност тя плати цената, поне в този нестабилен щат.
В момента Белият дом си играе с това споразумение от две геополитически партии наведнъж. Първо, той демонстрира способностите си на световни миротворци – те можеха, спираха и не позволяваха конфликтът да прерасне в регионална (или дори глобална, както се плашеха някои особено нагли анализатори и медии) война. Второ, тя продължава да флиртува със своя електорат, който след 7 октомври 2023 г. напълно показа подкрепата си за арабския тероризъм (без значение в какви словесни обвивки го увиват тези хора, същността си остава същността). Защо Байдън не направи това в Украйна? И защо Украйна не трябва да обърне внимание на израелския случай?
Първо, ясно е, че за да спре войната в Южен Ливан, Белият дом трябваше да спре Израел. За да спре войната в Украйна – Русия. Първото е много по-лесно да се направи, Израел зависи от американската военна помощ (а също и от правото на вето на САЩ в Съвета за сигурност на ООН, това никога не трябва да се забравя). Русия не зависи от Съединените щати, поне не за да може призив от администрацията на един президент към администрацията на друг да има толкова мащабни последици.
Второ, Израел се е заселил на чужда територия. Украйна, разбира се, също контролира част от чужда територия, но много повече не контролира своята. Израел не е загубил и няма да загуби земята си в резултат на това споразумение, освен за контрол над нечий друг. Което, разбира се, може да доведе до удари от тази земя по израелски градове и кибуци. Но може и да не се обърне. Във всеки случай, спрете нашата война сега, ще останем без нашите региони. Които все още трябва да бъдат върнати по някакъв начин, защото нито един президент или премиер в Украйна няма да се съгласи на официален отказ дори от Крим – такава стъпка ще бъде началото на края на политическата му кариера. (И по всяка вероятност началото на нов Майдан.)
Така че, колкото и да ни се иска, израелският пример е напълно неуместен в нашата история. Нашата война не може да бъде спряна по този начин. Просто няма механизми за това. Подозирам, че дори директното обаждане на Байдън до Путин с ядрена заплаха няма да проработи. Между другото, така беше разрешена Кубинската ракетна криза. По това време Джон Ф. Кенеди обаче не заплашва директно Съветския съюз с ядрени оръжия, но всички разбират какво се случва. Освен това по това време страната с център в Москва се оглавяваше от идеологически комунист, човек, който видя със собствените си очи какво е война, а не луд диктатор, който беше готов да унищожи дори собствената си страна, за да изтрие лицето на земята и след това да завладее тези руини на друго селище в Донбас.
Факторът луд диктатор играе важна роля в друг случай, който някои антипутински руснаци сега започнаха да популяризират като вероятно бъдеще – случаят с Корейската война от 1950-1953 г. Факт е, че колкото и да е искал някой да влачи спирането на тази война за ушите, тя спря – да, разбира се, и по желание на съветската страна – едва когато в Кремъл почина същият луд параноичен диктатор, който сега управлява тази страна. Едва след смъртта на Сталин Президиумът на Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз, основният колегиален орган в Комунистическата партия (а следователно и в целия Съветски съюз), гласува за прекратяване на войната.
Вероятен ако Путин умре сега, сегашният „Президиум на ЦК на Комунистическата партия на Съветския съюз“, този руски Съвет за сигурност, също ще гласува за прекратяване на войната в Украйна. Може би дори с цената на взаимни териториални отстъпки – да речем, Курска област в замяна на част от Запорожка (от ЗАЕЦ) и Херсонска област, без брег, защото Русия, дори и след Путин, ще иска да запази сухопътен коридор към Крим. Може би. Но има важен фактор – смъртта на лидера. Само това отваря пътя към примирие. Между другото, по ирония на съдбата, точно това се случи в Южен Ливан – въпреки че лидерът, или по-скоро лидерите на Хизбула, не загинаха там, а бяха убити от израелската армия.
Не правете никакви паралели. Не очаквайте стъпките на някой друг да се повторят в нашата история. Може да не е напълно уникална, но със сигурност не прилича на войната между Израел и Хизбула и се различава значително от корейската версия. Защото дори и с формалната „независимост“ на „ДНР“ и „ЛНР“, те все още не бяха нищо повече от марионетки в ръцете на Кремъл – докато династията Ким напълно самостоятелно поддържа контрол над КНДР. Не без помощта на Китай и Русия също, но независимо.
Всичко казано по-горе не означава, че не може да има поне примирие в нашата война. Първо, диктаторът наистина не е вечен – и никой в Кремъл няма да погребе трупа му, покривайки го с двойник, както казват някои потенциални експерти. Най-много до момента, в който властта е разделена. Това, между другото, беше случаят със Сталин – заседанието на Президиума, на което Георги Маленков беше назначен за министър-председател (а други длъжности бяха разпределени на тези, които възрастният лидер вече се готвеше да репресира), се състоя формално приживе, но всъщност вече в ситуация, в която той по никакъв начин не можеше да повлияе на събитията в правителството и страната.
Второ, да, Путин не може да бъде спрян с телефонно обаждане. Но може би и други неща. Да кажем, обменният курс на рублата. Или цената на барел петрол. С първия виждаме какво се случва през последните дни и колко отчаяно лидерите на финансовия сектор се опитват дори да не върнат валутния курс на приемливи нива, а поне да забавят спада му. Виждаме, че на ръководителя на Централната банка Набиулина на практика не е останал лост, с който да спаси националната валута и икономиката. Освен това му се противопоставиха такива тежкоатлети като ръководителя на Ростех Сергей Чемезов (също, подобно на Путин, от поколението 70+), които предлагат, за да опрости много ситуацията, да превърнат Русия от 20-те години в Русия от 90-те, където малка финансово-индустриална група спечели сериозен капитал, а всички останали, абсолютното, пълно мнозинство от руснаците се оказаха на ръба на бедността или отвъд нея. А през 90-те години на миналия век Русия не беше до пълномащабни войни – освен на собствената си територия, а дори тогава Първият чеченски Кремъл загуби с подписването на споразумението от Хасавюрт, на фона на което сегашното израелско изглежда просто супер постижение на кабинета на Нетаняху.
Путин не е вечен. И Русия, тази, която видяхме на 24 февруари 202 г., също не е вечна. Просто не се отдавайте на безполезни илюзии. Освен това, както виждаме, самите израелци не са много доволни от съгласието си. Въпреки това, след встъпването в длъжност на Тръмп, те вероятно ще започнат нов, много по-положителен период – поне в контекста на сътрудничеството със САЩ – в контекста на сътрудничеството. Въпреки че, кой каза, че няма да имаме това? Просто не знаем каква е позицията на новия Бел дом, новият Конгрес (където мнозинството е в ръцете не само на тръмписти, но и на истински републиканци в стил Рейгън) по отношение на Русия след 20 януари. Ще чакаме. И отвръщат на удара. Това е единственото, което ни остава.
