В началото на 2024 г. към мен се обърнаха полски журналисти с молба да предскажа бъдещите украинско-руски преговори за мир, примирие или поне прекратяване на огъня. Веднага им казах, че не съм Ванга, дори Нострадамус, но не можах да устоя на „vanging“ – в края на краищата моите съсъюзници попитаха. Затова формулирах прогнозата си така: „Състезанието за инициатива във войната ще продължи приблизително до края на тази година. Дотогава не трябва да се надявате на сериозни преговори. Е, освен ако няма някакъв неочакван „черен лебед“ от едната или другата страна.
Тръмп „черен лебед“ ли е?
„Черният лебед“, както вече можем да кажем почти със сигурност, не пристигна. Остава още малко повече от месец до края на годината, но интуицията ми подсказва, че през това време нищо няма да се промени драматично, няма да се вземе епохално решение. Не смятам победата на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ за „лебед“, нито черен, нито бял. Освен това встъпването му в длъжност ще се състои едва в края на януари следващата година. А дотогава тя няма да има значително въздействие върху мироопазващия процес. Обещанието му да спре войната „за 24 часа“ и дори преди да встъпи в длъжност трябваше да бъде оценено от самото начало като нищо повече от предизборна патица (не лебед).
Ще се промени ли нещо с преместването на Тръмп в Белия дом? Тук вече са възможни опциите. От най-лошото, което предполага, че руският диктатор Владимир Путин ще успее да набута идеята за „втора Ялта“ в „приятеля“ на Тръмп, той ще го нарече „втори Рузвелт“. Тоест сценарият включва завръщане към прословутите „зони на влияние“, в които всеки „световен владетел“ има право да прави каквото си иска. И все още не сме забравили как по време на срещата им в Хелзинки през 2018 г. Тръмп изведнъж избухна, че се доверява повече на руския си колега, отколкото на собствените си разузнавателни служби.
В най-добрия случай обаче може да има сценарий, при който Тръмп започва да интерпретира своя лозунг (или всъщност лозунга на Роналд Рейгън) – „Да направим Америка отново велика“, по-специално като връщане към ролята на главния „световен полицай“, който поставя на тяхно място арогантните и наказва нарушителите на глобалния мир. Така че защо новата администрация на САЩ да не може да предостави в Украйна всички оръжия, от които се нуждае, за да нанесе такъв опустошителен удар на Русия, че тя да не може да се възстанови дълго време? След това Тръмп не можеше да направи нищо друго, защото вечната слава на победителя над „империята на злото“ щеше да му бъде гарантирана.
Защо смятам, че първият, най-лошият сценарий е малко вероятен? Защото ако не самият Тръмп, то поне мъдрите глави в неговата администрация ясно са наясно, че е просто неприемливо да се даде на Путин Украйна, която е една от най-надеждните и, както се вижда от десетгодишните военни действия и особено почти три години след пълномащабна инвазия, един от най-ефективните военни съюзници. Нито само по отношение на репутацията и политическите амбиции, нито от гледна точка на практическите предимства. Е, защото защо? Ако има възможност с малко кръв (в сравнение с афганистанската, иракската и сирийската кампании) да запази влиянието си в стратегически важен регион, да премахне опасностите за съюзниците и да елиминира основната заплаха за глобалната архитектура на сигурността.
Защо мисля, че този най-добър сценарий е малко вероятен? Защото е твърде мил. Както казват скептиците, не с нашето щастие. Нещо повече, в екипа на Тръмп, някак си така се случи, се събраха твърде много от нашите недоброжелатели. Някои от тях са болка в очите, защото помагат в Украйна, други ужасно се страхуват от избухването на Трета световна война, която според тях определено ще започне, ако Русия е твърде раздразнена, а трети просто искат да зачеркнат всичко, което са направили техните предшественици, включително в областта на украинската политика.
Следователно, както каза един несистемен украински политик, ще трябва да се сближим някъде по средата. Най-вероятно това ще бъде замразяване на конфликта по линията на контакт. Ако въоръжените сили в Украйна успеят да задържат Курския плацдарм до това време, тогава може да е възможно да се извърши еквивалентна размяна на територии. Украйна може да се пазари за Курска област, най-вероятно Кинбурнската коса, която е част от Николаевска област, а също така да си върне временно окупираните територии на Харковска област.
Така че ще трябва да се примирим с факта, че украинските територии ще бъдат под руска окупация за неопределен период от време. Нещо повече, той е под практическа анексия. Москва ще ги счита за свои земи, вписани в конституцията, и следователно ще провежда съответна политика в областта на културата и образованието, както и в другите си територии. Тъжно е, горчиво е, дори е духовно непоносимо, но това е, което кремълските политици обичат да казват „реалности на място“. Нашето военно-политическо ръководство призна, че в момента няма нито сили, нито средства за деокупация на тези територии.
Колко дълго Русия ще има достатъчно?
С Божията воля поне да запази онези територии, които все още са под контрола на Киев, а това вече е най-трудната задача. В края на краищата руските войски все още напредват и увеличават темповете на настъпление. Колко дълго ще продължат? Въпроси, както се казва, със звездичка. В момента в руската армия има достатъчно новобранци, въпреки че е необходимо постоянно да се повишават еднократните им плащания и месечни заплати до небесни суми за средния руснак.
Ще издържи ли руската икономика на нарастващото финансово бреме на войната? Това също е доста труден въпрос. Наскоро сравнително независими експерти публикуваха статии, в които се твърди, че Русия все още е финансово способна да се задържи години наред и да води война. Те твърдят, че западните санкции са нанесли малко или никакви значителни щети на Русия, че тя е успяла да се адаптира и дори да използва наказателни мерки в своя полза.
Други икономически експерти твърдят, че Русия няма да издържи дълго, че положителната икономическа статистика е блъф и промиване на очите. Но всъщност руската икономика е прегрята, страната вече е на ръба на социално-икономическа катастрофа. Това се доказва от високата реална инфлация, рекордния дисконтов процент на Централната банка, обезценяването на рублата, съкращаването на социалните програми и др.
Кой от тях е прав – ще разберем по-късно. Разбира се, бих искал последното да е правилно…
Къде е миротворецът Арахамия?
Преди около година излезе телевизионен сериал Интервю ръководителят на проправителствената фракция „Слуга на народа“ във Върховната рада Давид Арахамия, която той даде на телевизионната водеща Наталия Мосейчук. И в този случай фразата „публикуван“ не е просто медийно клише, а констатация на факт. Това интервю наистина беше цитирано по целия свят и особено в Русия. На първо място, частта от него, която се отнасяше до украинско-руските преговори, които се проведоха в Истанбул през март 2022 г. И този разговор не беше цитиран в благоприятна за Украйна светлина.
И така, в това интервю Арахамия зашемети всички с новината, че кървавата руско-украинска война можеше да приключи почти преди да е започнала, още през март 2022 г. Цената на мира за Украйна, според него, е практически нула: да обещае да не се присъединява към НАТО. И ние не бързахме да бъдем приети в Северноатлантическия алианс, меко казано.
Това е, ако вярвате на думите на Арахамия. И как да не му повярвате, защото той оглави украинската преговаряща делегация от името на президента в Украйна Володимир Зеленски? За точност на тезата цитираме дословно казаното от самия Арахамия, отговаряйки на въпроса на интервюиращия за целта на руската делегация на преговорите:
„Целта на руската делегация, според мен… Всъщност те почти до последно се надяваха, че ще окажат натиск върху нас да подпишем такова споразумение, за да вземем неутралитет. Това беше най-голямото нещо за тях. Те бяха готови да сложат край на войната, ако приемем, както някога направи Финландия, неутралитет и поемем ангажимент, че няма да се присъединим към НАТО.
— Само една точка?
– Е, всъщност това беше ключовият момент. Всичко останало е козметични, политически подправки.“
Така че, според Арахамия, войната можеше да бъде спряна почти в началото, и то невероятно просто – да обещаем да не се присъединяваме към Северноатлантическия алианс, в който, повтарям, не сме особено поканени.
Защо тогава Украйна всъщност прекъсна преговорите при толкова благоприятни условия? Според Арахамия тогавашният британски премиер Борис Джонсън е виновен за всичко.
„Когато се върнахме от Истанбул, Борис Джонсън дойде в Киев и каза, че изобщо няма да подпишем нищо с тях – и нека просто се бием“, каза той. каза Арахамия.
Тоест, според Арахамия, украинското ръководство е агресивно, не му пука за живота на украинците, които вече са загинали и ще умрат на фронтовете и по време на руските бомбардировки, не се нуждае от мир, ако е възможно да се бие. И най-важното е, че украинското ръководство не е независимо. Борис Джонсън или друг лидер на западна държава може толкова лесно да дойде в Киев и да даде инструкции как трябва да действа Украйна. И никой не може да му противоречи.
Между другото, някой забелязал ли е, че ръководителят на проправителствената и най-голяма парламентарна фракция отдавна не се появява в ефир? Можем да предположим, че кабинетът на президента най-накрая е осъзнал, че Арахамия очевидно трябва да бъде лишен от статута на авторитетен оратор. Надявам се, че той също е бил лишен от статута на бъдещ преговарящ. Защото по един или друг начин, рано или късно ще започнат преговори. Защото всички страни осъзнават, че войната най-накрая трябва да приключи. Дори руснаците разбират това, както показва съвременната социология.
