Преди няколко дни съветникът по националната сигурност на САЩ Джейк Съливан заяви, че последните проблеми в Украйна на фронта са възникнали не поради липса на оръжия, а поради липса на жива сила. Много украински политици, официални лица и журналисти не бяха съгласни с това твърдение. В украинските медии се появиха редица публикации, напомнящи за обещаните от Запада забавяния в доставките на оръжие и твърде дългото му колебание по отношение на ударите в Украйна дълбоко в територията на агресора. Тази критика до голяма степен е оправдана, но идеята за слабия персонал на въоръжените сили в Украйна също не възникна от нищото.
Сега няма смисъл да се дава конкретен брой хора, от които се нуждае украинската армия. Когато секретарят на Съвета за национална сигурност и отбрана Олександър Литвиненко наскоро обяви цифрата от 160 хиляди, той веднага беше упрекнат от президента.
„Не съм съгласен с цифрите“, каза Володимир Зеленски. – Не можем да говорим за точната цифра, защото има въпрос на задачата. Ако видите, че няма достатъчно хора на фронта, това е отговорът на вас дали стотици хиляди хора са мобилизирани или не. Ако кажа откровено, колко бяха мобилизирани след този закон… Знам ли? Да. Достатъчно ли е? Не. Защото най-важното нещо са хората.“
Персоналът на много подразделения на въоръжените сили в Украйна далеч не е стопроцентов. Понякога е много далеч. В интернет има много видеоклипове, в които украинските войници горчиво говорят за невероятната умора на хората на фронта. Никой не плаче, не. Просто всички защитници на страната се надяват, че темпът на обявената мобилизация не само няма да намалее, но дори ще се увеличи. Дали тези надежди са предопределени да се сбъднат, за съжаление, е отворен въпрос.
Съдейки по редовните медийни съобщения за скандали в TCC и задържане на границите на млади мъже, които са се опитали да напуснат страната незаконно, проблемът с избягването на наборници от мобилизация в Украйна достигна епидемични размери. За да се преодолее тази болест на страната, са необходими усилията не само на властите, но и на цялото общество. Следя тази ситуация много внимателно от 2022 г. насам. Първоначално той дори взе под внимание инциденти, свързани със закупуването на удостоверения за негодност за служба и документи за пътуване в чужбина. След това той напусна тази окупация, защото разбра, че избягването на мобилизацията, съдейки по медиите и социалните мрежи, не се счита за голям морален грях в украинското общество.
Всъщност украинските информационни ресурси са пълни с бележки за това какви наказания заплашват тези, които не се регистрират за военна служба, не актуализират данните си или пренебрегват призовки. Въпросът се разглежда само от гледна точка на законодателството. Моралният аспект обикновено е в сянка.
Междувременно избягването на мобилизацията пред лицето на външно нашествие е най-тежкият морален грях. Така е било по всяко време и във всички страни по света. Здравите мъже трябва да защитават територията на родната си държава, домовете си, съпругите си, сестрите, децата и възрастните си родители. Бягството на здрави мъже в чужбина, когато окупатор управлява в родната им страна, е същото като измяна. Ето защо, в допълнение към изброяването на глоби и наказателни мерки, украинските медии трябва постоянно, ден след ден, да напомнят на гражданите, че бягството от мобилизация по време на война е едно от най-големите морални прегрешения на човек. Той ще я опетни за цял живот.
Но има и друга страна на проблема. Държавата, която е задължила гражданите си да служат, трябва да им осигури подходящи условия за това. Освен това това трябва да се случи, както се казва, априори, а не само под натиска на възмутената общественост.
Ето един типичен пример. Напоследък броят на случаите на неразрешено изоставяне на блока се увеличи значително в Украйна. Това, честно казано, обяви в края на октомври председателят на Върховния съд на страната Станислав Кравченко. „Все още не сме анализирали, не мога да назова цифрите, но има значителна тенденция към увеличаване на неразрешеното изоставяне на военни части“, каза главният юрист на страната.
Но основната причина до голяма степен лежи на повърхността. Мобилизираните често са изпращани в горещите точки на войната без подходящо обучение. В продължение на месец (доскоро това беше периодът на основно обучение) хората, често обременени с възрастови заболявания, които загубиха военни умения, просто нямаха време да станат квалифицирани и физически подготвени войници. Шансовете им да умрат бързо бяха твърде големи. Именно срещу това гражданите „гласуваха с краката си“. Сега започнаха да го оправят. Онзи ден периодът на основна подготовка на мобилизираните беше увеличен с един и половина пъти. Но не можеше ли този въпрос да бъде обмислен от самото начало? И достатъчно ли е увеличена?
Разбира се, проблемът с честото избягване на мобилизацията е много по-дълбок от тесногръдието на отделните генерали, които седят в гащите си в тила. По време на своята независимост Украйна се сблъсква с предизвикателства, които подкопават доверието между държавните институции и народа. Бунтовете от 2004 и 2013 г. ясно демонстрираха: исканията на хората от ПрСправедливостта и зачитането на правата им бяха пренебрегнати, така че хората трябваше да отидат на Майдана.
Днес много граждани са загрижени, че борбата с корупцията е твърде бавна. Но още по-голям проблем е социалната несправедливост, тя се е превърнала в негласна „норма“. Да, космическите заплати на много държавни служители толкова контрастират с бедността на мнозинството от населението, че човек просто се чуди: как Володимир Зеленски понася всичко това, след като по време на предизборната кампания се позиционира като пламенен защитник на социалната справедливост? Къде отиде всичко?
Много по-голяма социална пропаст сред населението, отколкото в много западни страни, беше присъща в Украйна още преди началото на пълномащабна война. Но тогава не беше толкова разрушително, колкото е сега. В условията на война корупцията, която изобщо не намалява, непропорционално високите заплати на държавните служители и депутатите бавно създават атмосфера на недоволство и пораждат желание да се дистанцират от гражданските си задължения.
Освен всичко друго, социалното неравенство води до факта, че тежестта на войната, като правило, пада върху плещите на обикновените хора. Роднини и деца на „елита“, избягвайки мобилизацията, често демонстрират двойни стандарти, парадирайки с красивия си живот в западните страни. Това също силно дразни обществото.
Освен това трябва да се добави, че изявленията на украинските власти често не отговарят на реалността. Такъв беше случаят например преди началото на пълномащабната инвазия на Русия: западните разузнавателни служби биеха тревога, а президентът Зеленски увери населението, че няма такава опасност… Подобен инцидент се случи в навечерието на изстрелването на ракета от Русия, която диктаторът Путин по-късно нарече „Хейзъл“. Пред лицето на такава опасност редица чуждестранни посолства в Киев временно преустановиха работата си и това беше съвсем разумно. Но Министерството на външните работи в Украйна нарече тази стъпка на посолствата „информационно изпомпване“. Такива доброволни или неволни „пробивания“ увеличават недоверието на гражданите към местния управляващ елит. Неговите представители трябва още по-внимателно да следят какво излита от устата им. В крайна сметка дума в устата на чиновник, политик също е бизнес.
Разбира се, за да бъде народът готов да защитава страната си, са ни необходими не само думи, но и реални действия, които потвърждават грижата на държавата за всеки гражданин. Особено внимание трябва да се обърне на мигрантите от военни зони – те вече платиха много висока цена за грешките на властимащите. Властите трябва също така да покажат засилена грижа за многодетните семейства, възрастните хора, децата и хората с увреждания. Това винаги трябва да бъде така във всяко нормално състояние. Но във военно време цената на такова внимание се увеличава многократно: кой иска да плати неблагодарност на чернокожите към родната си страна при такова състояние на нещата?
За съжаление сега в Украйна има съвсем различна картина. Без подходяща подкрепа от държавата хората са принудени да се върнат дори в окупираните територии. Това, по-специално, обяви предишния ден народният депутат от „Слуга на народа“ Максим Ткаченко. Според него вече има около 150 хиляди такива „завърнали се“. По-специално, около една трета от жителите се върнаха в окупирания от врага Мариупол. Но е ужасно. Това може да означава, че украинските власти не се интересуват от своите граждани… Иска ми се да вярвам, че това не е така, в противен случай Украйна очакват още по-трудни изпитания.
