След като окупационните руски войски пробиха позициите на украинската армия в южната и източната част на страната, която страдаше от болезнена липса на боеприпаси и жива сила, те отново се насочиха към основната си цел – превземането на Киев. Дори и да отне повече от два-три дни, този път „специалната операция“ по „демилитаризация и денацификация“ беше проведена успешно.
Президентът Зеленски и неговото правителство бяха свалени. В най-добрия случай украинските лидери успяха да се евакуират на Запад. В най-лошия случай те са заловени и заловени или елиминирани от специалните части на армията на Кадиров. На тяхно място, по милостта на Москва, беше назначен авторитарен марионетен владетел.
Но дори и след победата над Украйна руската държава не планира да почива на лаврите си, тя се подготвя за следващите победи. Икономиката и обществото продължават да преминават на военна основа. Вече закалената в битки руска армия завършва последните си приготовления. Мобилизацията и набирането на персонал продължават. Размерът на руските въоръжени сили нараства до няколко милиона. Редиците му също бяха попълнени с украински колаборационисти.
А Генералният щаб на Руската федерация направи всички необходими изводи от грешките си, допуснати в ранния етап на „специалната военна операция“ в Украйна. Освен това Китай, Иран и Северна Корея продължават да въоръжават руските си съюзници.
В същото време американците, както обеща Доналд Тръмп, до голяма степен изтеглят войските си от Европа. Вашингтон вече не се интересува от Стария свят. Белият дом концентрира всичките си сили във войната с Китай не само в контекста на намеренията на Пекин да окупира Тайван, но и в борбата за господство в Азиатско-тихоокеанския регион като цяло. Необходимо е също така да се влезе във все по-разгорещена битка с КНДР, която, вдъхновена от победата над Украйна като съюзник на Русия, реши, че лесно може да осъществи старата си мечта за превземане на целия Корейски полуостров.
Германия и Франция не успяха да създадат силен европейски съюз за сигурност. Великобритания се задълбочава в собствените си проблеми и се надява, че островното й положение отново ще я спаси от всички военни смущения на континента.
И тогава една приятелска мартенска сутрин, например, през 2028 г., руски танкове, щурмови самолети и бомбардировачи, подкрепени от масиран ракетен огън, пресичат границите на балтийските държави. Беларус на Лукашенко вече няма да може да „замръзне“, ще трябва да започне война срещу Литва.
В централата на НАТО в Брюксел има паника. Никой не знае как да действа, какво решение да вземе…
Този апокалиптичен хипотетичен сценарий е описан от Карло Масала, професор по политически науки в Бундесвера в Мюнхенския университет и един от най-добрите военни експерти в Германия, в книгата му „Ако Русия спечели: сценарий“ (Wenn Russland gewinnt: Ein Szenario).
Г-н професор ясно е наясно какъв е залогът днес. Той разбира, че бъдещето на Европа зависи от това как ще се развият събитията на украинските бойни полета. „Колкото повече Русия напредва в Украйна, толкова по-вероятно е европейският пожар да погълне Германия и Европа като цяло“, предупреждава той. И затова сега единственият изход е да се помогне в Украйна и нейната армия, доколкото е възможно. Помощ не на остатъчна основа, а като че ли това са собствените въоръжени сили на всяка страна от НАТО. Не бива да изключваме възможността на някакъв етап западните армии да трябва да влязат директно във войната.
Карл Масала беше припомнен в неотдавнашно предаване на немско-италианския журналист Маркус Ланц в германски социален канал ZDF. Политическото токшоу обсъди въпроса за руско-украинската война, военната помощ за Украйна и умората на западното общество от двете. Мюнхенският професор срещна противопоставяне на миротворците и Putinversteers. Те твърдяха, че Германия вече е помогнала твърде много в Украйна, похарчила е милиарди евро за нея и никой в Европа не е предоставил толкова мащабна помощ. „Колко още мога да издържа?“, попитаха те риторично.
„Колкото е необходимо за победата в Украйна“, отговори внимателно Масала. И обясни, че дори не става въпрос за Украйна, колкото и скъпа да е тя на германското сърце. Става въпрос за сигурността в Европа, за глобалната сигурност. В края на краищата европейската общност напълно пренебрегна този въпрос през последните десетилетия. И особено западноевропейските страни, които възлагаха всичките си надежди на военната мощ на Съединените щати.
Как стана така, че Западът, който доскоро държеше Русия здраво на причинно-следствените места, сега всъщност си размени ролите си с нея? Ето какво каза Карло Масала, обяснявайки сегашното лошо състояние на нещата в областта на глобалната сигурност на фона на руско-украинската война: „Ако бях богослов, щях да кажа, че ние поехме голям грях върху душите си. Като политолог ще кажа, че това е голям необясним скандал. Че сме с тези икономически възможности, която притежаваме, позволихме тази война, която, нека бъдем реалисти, представлява заплаха за цялата европейска система на сигурност и стабилност. За въпроса за украинската територия и унищожаването в Украйна отдавна не се говори. В крайна сметка става дума за факта, че Русия и сегашното й ръководство напълно разрушават европейската архитектура за сигурност, изградена след 1990 г. Не успяхме да мобилизираме икономическата си мощ по такъв начин, че да създадем индустриална база за постоянна подкрепа в Украйна. Не успяхме да създадем стратегия, която да не предполага, че започваме да подкрепяме Украйна едва когато е застрашена от колапс. Затова всичко това ми изглежда като необясним скандал не само на Германия, но и на целия западен свят. Не можахме да се справим и не можем да се справим с него сега.“
Това е упрекът към западния свят. Справедлив? От гледна точка на украинец, дори много. Не сме забравили как на Москва беше простено нахлуването в Грузия през 2008 г., анексирането на Крим и хибридната война в Донбас. А по-рано, по време на президентството на Борис Елцин, войната в Абхазия, войната в Молдова, Ичкерия, провокирана от Русия… Западът като цяло наблюдава безразлично как Кремъл налага контрол над съседните държави чрез създаването на „бунтовни“ анклави. А онези политолози, които предупреждаваха за унищожаването на системата за сигурност в Хелзинки, бяха изложени само на подигравки.
Едва след „кримската операция“ на Путин Западът започна да подозира, че нещо не е наред. Мнозинството обаче остава на мнение, че нищо страшно не се случва – всичко е в рамките на традиционната концепция за сфери на влияние. Доста цинична съвременна версия на тази концепция беше формулирана през 2015 г. от британския политолог, писател, професор в университета в Кеймбридж Анатол Ливен: „Ние не се биехме за Украйна през 2014 г. (както и за Грузия), но Русия не завзе напълно южната и източната част в Украйна, въпреки че лесно можеше да го направи. Много удобно негласно споразумение беше сформирано тайно: ние не защитаваме тези, които са нападнати от Русия, и Русия не напада тези, които ще защитаваме“.
Всъщност подобна концепция е доста удобна за циничния западен мирянин. Въпреки че не, вече не е „е“ – беше. Деактуализиран. Малко вероятно е разумни хора, дори комарджии, да заложат в букмейкърска кантора, че Русия ще се ограничи до Украйна и няма да отиде по-далеч. Досега всички разбират, че Европейският съюз и НАТО са в опасност.
Ето защо книгата на Карло Масала, публикувана през март, все още е изненадващо популярна. Затова концепцията трябваше бързо и радикално да бъде преформулирана. Как звучи сега? Гореспоменатото токшоу на Маркус Ланц, в което тази концепция многократно е озвучавана от „миротворците“, ще ни позволи да отговорим на този въпрос. Като цяло тя може да бъде формулирана по следния начин: Русия е опасна, може да не се ограничава само до Украйна и постсъветското пространство като цяло, така че е по-добре да не я ядосвате. И не бива да наричаме умиротворяването на агресора „нова мюнхенска конспирация“. В крайна сметка по това време Хитлер все още нямаше оръжие, способно да унищожи цялата земя. И Путин има такива оръжия. Затова е необходимо да бъдете търпеливи с неговите желания, да му правите отстъпки, когато е възможно. Да, предполага се, той блъфира, осъзнавайки, че самият той може да умре в ядрен апокалипсис. Или може би не. Не искаме да го тестваме.
Затова подобен ядрен шантаж на Кремъл наистина работи и ще продължи да работи. До момента един от двата сценария не е реализиран. Или Путин най-накрая ще огъне целия Запад и най-накрая ще може да обяви победата си над него, или Западът най-накрая ще плюе в изнудване и ще играе остро срещу Кремъл.
