Нека си припомним как си представяхме развитието на събитията в Съединените щати сутринта на 5 ноември. Камала Харис и Доналд Тръмп вървят, според най-педантичната социология, нос в нос. Борбата ще бъде много ожесточена, няма да е възможно да се намери победител наведнъж, само „фотофиниш“ ще помогне, тоест ръчно преброяване на бюлетините в онези „разклатени“ щати, където броят на гласовете, подадени за всеки кандидат, ще се различава с не повече от хиляда. И такива щати се прогнозират, ако не всичките седем (Аризона, Невада, Мичиган, Уисконсин, Джорджия, Северна Каролина и Пенсилвания), то поне три от тях. Това може да доведе до съдебни спорове и може би дори до народни вълнения, които ще ескалират в бунтове като този, който се случи на 6 януари 2020 г. по време на щурма на Капитолия. Защото Тръмп никога няма да приеме второ поредно поражение…
Защо нарисувахме такива сценарии във въображението си? Защото така мнозинството от политическите експерти проектираха хода на изборния процес за нас. Те разчитаха на резултатите от проучвания на общественото мнение, на теренни изследвания (не на украинския пол, въпреки че можеха да го направят), на анализи, интервюта, научни изследвания на електоралната област и т.н., и т.н., и т.н. Трябва да признаем, че прогнозите на нашата публикация се оказаха, меко казано, неточни. Но който беше прав, както се оказа, бяха букмейкърите. От втората половина на септември те твърдят, че шансовете за победа на Тръмп не са няколко процента, а два пъти по-високи от шансовете на Харис, и затова предлагат подходящи ставки.
Сега може да се твърди, че в Съединените щати не се е случило нищо повече от „електорална революция“. Всички предишни идеи за партийно-политическите предпочитания на отделните социални слоеве на американското общество се оказаха погрешни. И тази ситуация не възникна внезапно, не заради някаква глупост, казана от Джо Байдън или Камала Харис, и не заради някакъв успешен ход на Доналд Тръмп на последния етап от надпреварата. Просто Америка вече не е същата, каквато беше през 2008 или 2012 г., когато демократът Барак Обама можеше лесно да победи републикански съперник, било то високо уважавания сенатор Джон Маккейн или високо уважавания (макар и не толкова) сенатор Мийт Ромни. И въпреки че Обама, както вече можем да оценим заслугите му от известно времево разстояние, всъщност беше политик, макар и умен, но празен (нека ми простят искрените му поддръжници), той знаеше точно какво искаха да чуят от него неговите поддръжници. Той не се съмняваше, че чернокожи, латиноамериканци, млади гласоподаватели и високообразовани бели жени определено ще гласуват за него. И можете да дадете на конкурент мнозинството от белите гласоподаватели без висше образование, защото статистически те няма да могат да осигурят победа.
Въз основа на данните от екзит половете, проведени на 5 ноември в САЩ, анализирани от различни статии, можем уверено да кажем, че „методът на Обама“ вече не работи. По-рано гарантираните групи за електорална подкрепа на кандидата за президент от Демократическата партия вече не са толкова послушни, колкото преди, те лесно могат да се разпространят в конкурент.
Например имигрантите от Латинска Америка, повечето от които постоянно гласуват за демократите, изведнъж промениха предпочитанията си за гласуване. И няма значение, че Тръмп ги обижда, смята ги за граждани втора ръка, заплашва да ги лиши от определени права. Но в същото време той ги купи с обещание… да не допускат повече латиноамериканци в Съединените щати. Парадокс? На пръв поглед да. Но всъщност вече легализираните мигранти харесаха неконкурентната перспектива. В крайна сметка новопристигналите бивши сънародници могат да кандидатстват за работа, социално подпомагане, социално жилище и др. Така че нека Тръмп да се обижда, стига да не създава ненужна конкуренция.
Харис възлага големи надежди на подкрепата на жените, като се застъпва за правото на аборт. Но и тук тя сгреши. Да, темата все още е гореща, в САЩ все още има протести срещу забраната на абортите. Но за една образована бяла жена темата отдавна е загубила своята неотложност. Най-малкото защото знае добре как да предотврати нежелана бременност. Тя не е някакъв тийнейджър, който да „лети“. Тя ясно разбира как и кога, какво да използва, с какво да се защити. Ето защо надеждите за „аборт“ на кандидата на демократите не се продадоха.
Пламенните речи на Камала Харис и младежите не бяха пленени. Много от неговите представители сега са дезориентирани. Трябва ли да получите доста скъпо университетско образование? Или може би колежът ще е достатъчен? Или можем да минем без него? Преди можеше да планирате бъдещата си специалност с години, да вземете заем за образование и да сте сигурни, че изведнъж няма да станете допълнителен човек. И сега не можете да сте сигурни, че дипломата ви няма да се превърне в ненужен лист хартия поради доминирането на изкуствения интелект, автоматизацията и роботиката. Съжаляваш, че дълго време си учил за автомобилен инженер и фабриката, в коятои планирахте да отидете на работа в Детройт, затворихте. Или фалира, или прехвърли производството на азиатския континент с евтина работна ръка. Гледате завистливо на връстниците си, които са учили програмиране и сега могат да спечелят невероятни богатства. Преквалифицирайте се, за да станете ИТ специалист? Но колко дълго ще продължи този бум, няма ли да се окаже, че тази професия, за овладяване на която ще похарчите още няколко години и десетки хиляди долари, ще бъде в периферията на пазара на труда? „Тези проклети въпроси ме измъчват“ – така Лес Подървянски може да бъде цензуриран, за да формулира настроението на американската младеж. И съответно отношението към управляващия елит.
Но Тръмп предлага да промени всичко това радикално. Какво точно? Но каква е разликата – няма да стане по-лошо. В крайна сметка Тръмп предлага да се оправи икономиката, която беше пренебрегната от администрацията на Байдън, той ще намали данъците, ще преодолее инфлацията и съответно ще намали цените.
Не толкова много американци искат да се задълбочат в същността на икономическите процеси, дори в собствената си страна. Защото тогава те ще разберат, че през последните четири години икономиката се развива може би най-добре от кризата от 2008 г. насам. Така някои негативни процеси, предизвикани от същата криза, ковид, войната в Украйна и Близкия изток и нарастващите цени на петрола, провокираха инфлационни механизми и цените се повишиха. Но изобщо не е виновен Байдън. Цялостната икономическа ситуация се подобрява, но това няма скоро да се усети в джоба на всеки работник. Американецът вижда само, че цените на любимите му кифлички или дарения са се увеличили с 30% през последните две години, че един галон бензин е станал по-скъп и че трябва да плаща повече за комунални услуги.
„Байдън е виновен за всичко това“, сигурни са обикновените американци, „защото не се занимаваше с вътрешни проблеми, а раздаваше пари за съмнителни международни проекти. И най-вече да помогнем в Украйна, която не ни прави нито студена, нито топло“. Никой от тях няма да анализира нивото на разходите, ползите, които тези разходи носят на самите Съединените щати, и цялостната ситуация със сигурността в света. Те са убедени, че всичко това е напразно. Но когато Тръмп дойде, той ще подреди нещата, ще направи Америка отново велика.
Но трябва ли ние, украинците, да се подиграваме на „тъпите американци“? Съвсем не, спомняйки си, че преди пет години ние самите извършихме същата „изборна революция“ под лозунга: „Няма да стане по-лошо, но поне ще се смеем!“ Да, по това време на мнозина вече им е писнало от старите политици с тяхната лакомия, корупция и арогантност. Същият Петро Порошенко, за когото по време на президентския каданс основната задача беше да отвори повече магазини на Roshen в украинските градове („Roshen“ приемаме условно като най-яркия пример, разбира се, че бизнес империята на петия президент не се ограничава до тази марка).
Да, очевидно нещо трябваше да се промени. Но решихме да тръгнем по най-лесния път, казвайки, че всички политици са боклуци. Те може да са различни един от друг, но защо трябва да „разбираме видовете лайна“. И така имаше такъв несистемен кандидат-комик Володимир Зеленски. Той завладя публиката, като създаде атрактивен образ на президента в телевизионния сериал „Слуга на народа“. И това беше достатъчно за нас, украинците, да гласуваме за него с огромно мнозинство.
По някаква причина не бяхме уплашени от неговите икономически и външнополитически визии. Например намерението да се повишат заплатите на всички учители до четири хиляди долара. Това ясно показа, че мъжът изобщо не е наясно с икономическата ситуация в страната, защото по това време дори 400 долара за повечето учители биха били невероятно щастие. Или изявленията на щаба му за намерението им да намалят тарифите за комунални услуги, въпреки че беше съвсем ясно, че те вече са изкуствено поддържани на възможно най-ниското ниво.
Убеждението на Зеленски, че за да се сложи край на войната, „просто трябва да спрете да стреляте“ и „да се сближите някъде по средата“, трябваше незабавно да обезкуражи както тези, които търсеха мир, така и тези, които бяха готови да се борят до горчивия край, да гласуват за него.
И нека си припомним как сегашният президент преди избирането си говори за европейска и евроатлантическа интеграция. Много просто и недвусмислено: „Никой не ни чака там“. Подобна позиция определено трябва да отвлече вниманието от нея всички поддръжници на присъединяването към Европейския съюз и НАТО. В крайна сметка всяко желание да се гласува за Зеленски ще трябва да изчезне, след като фразата му беше хвърлена към журналисти, които поискаха обяснение от него за офшорни сметки: „Не ви дължа нищо“.
Имайте предвид, че не казвам какъв президент всъщност стана Зеленски, не оценявам реалните му постижения и грешки, защото тогава, в началото на 2019 г., дори не можехме да знаем това. Аз само анализирам предизборните му послания, опитвайки се да разбера какво е завладяло нашите граждани по онова време, накарало ги да поставят белег до името му.
Е, повечето украинци тогава бяха очаровани от идеята да ги „направим заедно“. Призивът на Кузма Скрябин за политиците се оказа близък: „Цялата тази p-dota, която седи в За Върховната Рада, тогава всичко трябва да се стреля, а не да се стреля“. А Зеленски в един от епизодите на „Слуга на народа“ стреля по депутати на Върховната рада с картечници Узи от две ръце. Какво удоволствие беше да се гледа.
Защото е много по-лесно да не анализирате действията на политиците, да не наблюдавате кой какво е направил, дали подготвят законодателни актове, или просто седят в сесийната зала и пишат текстови съобщения с игли на смартфоните си, или изобщо не ходят на работа, а се наслаждават на морски курорти в Дубай или Бали, за пари, получени от куфарите на спонсорите.
Защото защо „разбирам какви глупости“ и в Украйна, и в Америка. Можете просто да извършите „електорална революция“.
