Наблюдавайки драматичния ход на президентските избори в Съединените щати, ние напълно загубихме от поглед политическите и правителствени смущения в Германия, което също е много важно за нас. И там се срина, не по-малко от правителствената „светофарна коалиция“. Нека ви напомня, че той беше наречен „светофар“ заради цветовете на партиите, които го създадоха: Социалдемократическата партия на Германия (ГСДП) – червено, либералната Свободна демократическа партия (СвДП) – жълто, и Съюз-90/Зелените – разбира се, зелено.
Възникнаха проблеми с „жълтите“, т.е. либералите. Разногласията назряват от дълго време, но всеки път е възможно повече или по-малко да се уредят или поне да се отложат. Но на 6 ноември пламъците не могат да бъдат потушени – избухва пожар. Може би ситуацията беше повлияна от резултатите от изборите в Германия, победата на Доналд Тръмп. Европа ужасно се страхуваше от това, спомняйки си негативния опит от първия си мандат, когато трябваше да замрази много американо-европейски програми, дори такова грандиозно въображение на Барак Обама като свободна трансатлантическа търговска зона.
Този път европейците не очакват нищо добро от президентството на Тръмп, особено след като той обеща много „подаръци“ на европейските си партньори по време на предизборната си кампания. От заплахи да не се защитават европейските партньори в случай на външна (разбирай руска) агресия до обещания за денонсиране на Парижкото споразумение за климата. А също и – да се увеличат митата за европейски стоки.
Очевидно в ситуация на такава нервност в германската политика настъпи нервен срив, който доведе до правителствена криза. „Светофарната коалиция“ на практика се разпадна, фракцията на СвДП в Бундестага я напусна, а четирима либерални министри напуснаха германското федерално правителство: министърът на финансите, министърът на правосъдието, министърът на транспорта и министърът на науката и образованието.
Споровете в правителството започнаха миналата седмица, след като финансовият министър и лидер на либералите Кристиан Линднер представи политическия документ на партията си за икономическата политика. В него председателят на СвДП призова за „икономически обрат с частично фундаментално преразглеждане на ключови политически решения“. На първо място, ставаше дума за намаляване на данъците за компаниите, отслабване на климатичните изисквания и регулации, намаляване на субсидиите и социалното подпомагане.
Твърди се, че в документа, представен от Линднер, нищо не е писано за помощ в Украйна, но всъщност се предполагаше, че в бюджета за следващата година няма да има отделна „украинска“ позиция на разходите.
Германският канцлер Олаф Шолц и ГСДП остро критикуваха програмата на Линднер и самия него. Шолц обвини либералите в неспособността им да играят в отбор, да правят компромиси, да правят тактически отстъпки с оглед на стратегическа победа. „Всеки, който откаже решение или компромисно предложение в такава ситуация, действа безотговорно. Като канцлер не мога да понасям това“, категорично каза той.
Зелените подкрепиха и колегите си от коалицията. Германският вицеканцлер и министър на икономиката Роберт Хабек, който представлява Зелените, потвърди, че партията му продължава да бъде част от правителството на Шолц.
Заслужава да се отбележи, че именно Хабек ясно артикулира присъствието на „украинския въпрос“ в коалиционния спор. Той свърза разпадането на коалицията, по-специално с въпроса за предоставянето на помощ в Украйна и нежеланието на бившия финансов министър Линднер да предостави повече средства в бюджета за 2025 г. в подкрепа на Киев. „Най-доброто решение би било да се предостави в Украйна повече подкрепа. СвДП не беше готова да тръгне по този път“, каза Хабек.
Кристиан Линднер от своя страна обвини бившите коалиционни партньори на ГСДП и Зелените, че не приемат предложенията на СвДП за стимулиране на икономиката „дори като основа за дискусия“. „За съжаление Олаф Шолц показа, че няма сили да даде на страната ни ново начало. Шолц постави ултиматум с искане да оставя дълговата спирачка на бюджета. По този начин той поставя Германия във фаза на несигурност“, критикува Линднер.
Колко дълбока може да бъде кризата на германското правителство? Ще разберем за това в близко бъдеще. В момента Олаф Шолц запълва свободните министерски постове с нови хора, които ще останат действащи, докато правителството не бъде преформатирано. Едва на 15 януари следващата година той планира да постави въпроса за доверието в правителството на гласуване в Бундестага. И ако депутатите гласуват за доверие, ще бъде възможно да се работи с правителство на малцинството до следващите парламентарни избори, които ще се проведат в края на септември 2025 г. Ако Бундестагът гласува за недоверие, той ще трябва да проведе избори предварително, най-вероятно през март.
Междувременно опозицията е за това да не се отлага разрешаването на правителствената криза до януари. Например лидерът на най-голямата опозиционна партия Християндемократически съюз (ХДС) – (EN) Фридрих Мерц настоява за гласуване в парламента още следващата седмица.
„Светофарът вече не се решава от мнозинство в германския Бундестаг и затова трябва да призовем канцлера, с единодушно решение на парламентарната група на ХДС/ХСС, да поиска вот на доверие сега, не по-късно от следващата седмица“, каза Мерц.
Обявяването на вот на недоверие към правителството от Бундестага позволява на федералния президент да разпусне парламента в рамките на 21 дни. „Разбира се, ние сме готови да преговаряме, разбира се, готови сме да поемем отговорност за страната си тук и сега“, увери Мерц. Това е разбираемо, той вече вижда себе си в стола на федералния канцлер. В крайна сметка ХДС, според съвременната социология, е неконкурентен лидер на електоралните симпатии на германците.
От една страна, всички тези притеснения в германското правителство в никакъв случай не са в полза в Украйна, защото Германия сега е най-големият ни европейски спонсор. И както по отношение на военната помощ, така и по отношение на финансовите инжекции върху бюджетните разходи. Следователно правителствената криза в Берлин може да попречи на германската помощ за Украйна, което ни заплашва с изключително неприятни последици.
В същото време кризата, както обикновено се случва, може да породи добър шанс за Украйна. Нека си припомним колко често се оплаквахме от Шолц, който забавяше военната помощ. Той не смееше да даде гаубици, зенитни системи или танкове Leopard. Повече от две години той танцува около ракетите TAURUS, измисляйки всякакви извинения защо не трябва да се дават в Украйна. И защо на въоръжените сили в Украйна не трябва да се позволява да използват германско оръжие за поразяване на военни цели дълбоко на руска територия.
Междувременно вече споменатият Мерц критикува Шолц за това, застъпва се за увеличаване на военната помощ за Украйна, предоставяне на тези многострадални ТЕЛЕЦ и премахване на всички ограничения за използването на германско оръжие. Следователно може да се предположи, че правителствената криза дава в Украйна определен шанс, дори и да се забави във времето. Не е известно обаче какво ще пее същият Мерц, седнал в креслото на канцлера.
