Антивоенният митинг на руската опозиция в изгнание, който се проведе предишния ден в Берлин, беше остро критикуван от представители на украинското правителство и общество. Когато антивоенните митинги са критикувани, това е изненадващо. Който и където и да провежда шествия, митинги или пикети с искане за прекратяване на военната агресия, това винаги е от полза за каузата на мира. Търсенето на врагове сред приятели и симпатизанти е занимание за тесногръди и мигащи хора. Или скрити съучастници на агресора.
Разбира се, в контекста на агресивната война на Русия на Путин срещу суверенв Украйна чувствата на много украински граждани са напълно разбираеми. Но никоя не трябва или не може да замъглява благоразумието, ако то съществува.
Проблемът е, че някои хора имат интелигентност, но им липсва преценка. Подобен механизъм изглежда действа и в съзнанието на Зеленски, който стана президент с помощта на олигархични пари.
Например, неговият добре известен призив да не допуска руснаци в западните страни показва, че той има ум (той е успял да възприеме съответната информация), но поставя под съмнение здравия му разум (той не може да разбере критично получената информация).
***
За справка. Основната разлика между разума и благоразумието се крие във функцията на първия да получава информация, а вторият да разсъждава по темата. Умът принадлежи на духовната материя, благоразумието се определя от способността да се мисли рационално.
***
Създаването на трудности за руснаците, които не са съгласни с политиката на Путин, да избягат от страната, е мълчалива помощ за агресора. В крайна сметка, колкото повече руснаците не могат да се преместят на Запад, толкова повече данъкоплатци, квалифицирани специалисти и „пушечно месо“ ще има диктаторът.
Украинците често обвиняват руснаците, че са твърде търпеливи към лудориите на Путин и компания. Но може да се обвини и украинците, че са твърде толерантни към корупцията, която прониква в целия държавен механизъм. Важно е обаче да се има предвид, че гражданската отговорност има граници, особено в условията на небалансирани държавни системи.
В Русия дисбалансът на държавната система се формира в продължение на десетилетия с мълчаливото съгласие на Запада. Между другото, украинците също помогнаха на режима на Путин да се укрепи, като му предоставиха възможност да продава въглеводороди на чужди пазари и по този начин да получава огромни суми пари за бъдещи войни.
В Украйна дисбалансът на държавната система съществува до голяма степен като съветско наследство. По време на съветската епоха държавните структури са били използвани за лично обогатяване на елитите, което е създало плодородна почва за корупция. Украинският президент Кучма не само не унищожи тази практика, но и я укрепи из основи. И всички следващи президенти се интересуваха само от запазването на статуквото. Зеленски не прави изключение.
Затова украинското общество не бива да бъде упреквано, че не е в състояние да изкорени корупцията. Защото в тази млада и обещаваща страна, въпреки наличието на по-голяма политическа свобода, отколкото в чекистка Русия, няма инфраструктура за мащабни реформи. Борбата с корупцията изисква не само волята на гражданите, но и наличието на независими съдилища, прозрачна система на управление и строга отчетност. Тези елементи все още са (до голяма степен умишлено) слабото място на украинската държавност.
Има много фактори, които показват, че както руското, така и украинското общество едва ли ще успеят да променят статуквото сами през следващите години. Международната общност може да играе много по-голяма роля, отколкото сега, в подкрепата за антикорупционните реформи в Украйна и отслабването на нехуманния режим в Русия. Но за това действията му трябва да станат по-последователни.
В случая с Украйна ключовите инструменти на Запада в тази посока бяха финансовата помощ и техническата подкрепа. Санкциите срещу украинския корумпиран елит обаче не се налагат и на действащия президент е простено това, което във всяка цивилизована страна би излетял моментално от голямата политика.
Свързани ли са такива „облекчения“ с войната? Но, извинете, корупцията не приближава мира, а го отдалечава. Днес Западът разполага с лост, който да принуди украинските власти да извършат реални реформи – финансовата зависимост на страната от външни донори. Ако Западът не използва този лост, това ще бъде същата грешка, която направи през 90-те години на миналия век с Русия: помогна с пари и „не забеляза“ имитация на реформи. Всеки знае какво се получи от това.
В случая с Русия Западът също не действа съвсем рационално. Западните санкции отслабиха руската икономика, но засега не успяха да подкопаят авторитарния режим. Според историка и политолог Тимъти Снайдър санкциите ще бъдат ефективни само ако са насочени не само към елитите, но и към създаването на алтернативни източници на информация за Граждани. И това не се наблюдава.
Вместо заключение
Украйна и Русия са примери за това как изкривените държавни механизми могат да попречат на развитието на обществото. В тези страни обаче се вижда и началото на промяната: относително висока гражданска активност в Украйна и скрито недоволство от режима в Русия, протести на опозицията, дори и да бъдат изтласкани от страната.
Напълно съм съгласен, че след престъпленията на Путин и компания украинците руснаци НИКОГА повече няма да бъдат братя. Е, може би след сто години.
Но това не означава, че враговете на Путин трябва да станат врагове на украинците. Здравият ми разум подсказва, че все пак трябва да бъде така: врагът на моя враг е мой приятел.
