Нищо не се е променило в добрата стара Европа от дните на император Карл Велики. В съзнанието на диктатори и тирани светът също е функционирал според единни и установени закони от съществуването на Асирийската империя. И в двата случая винаги има по-силна, правилата за която се различават от общите. Този порочен кръг донякъде напомня на реалностите от времената на съсловните монархии, когато всеки е определил и предписал роли, има установен ред на нещата и всякакви промени са аномалии. Само украинците не седят неподвижно в тази координатна система. От време на време обръщат всичко с главата надолу и търсят своето място под слънцето. Поне напоследък.
В учебниците по история в Украйна ние наблюдаваме образа на лишения от права украински народ от десетилетия. Потисничество, полонизация, русификация, потисничество… Светът обаче е малко по-различен. Той е непредсказуем и несправедлив и съдържа много подлост и непоследователност. Въпреки това, дори и без да го забелязваме, живеем до невероятни хора. Те са достойни за възхищение и писане на книги за тях, правене на филми. Оспорването на установения ред и несправедливостта, дългогодишните пропагандни клишета са кредото на много от нашите сънародници. Всъщност това е начинът Украйна да придобие субективност. Не всеки го харесва, но не може да бъде иначе.
Реалност и приказки за диария на дядо
Провъзгласяването на независима Украйна се състоя фактически и юридически, но не достигна веднага до съзнанието на хората (често самите украинци). Дълго време ни възприемаха като руснаци и много украинци виждаха себе си като такива. И двамата използваха странни и ефимерни конструкции като „руснаци“. Те вярваха, че говорят за всички, които са живели в Руската империя и Съветския съюз. За тези, които по тяхно възприятие случайно и обстоятелства не са станали част от Руската федерация. В същото време те споменават и някакъв вид „Русия“. Самата „Русия“ обаче никога не е съществувала. В Украйна, Беларус, Казахстан и т.н. има хора, които се смятат за „руснаци“ и виждат в това връзка с „Русия“, но името на тази държава в блатата е Руската федерация. Преди това имаше СССР. Още по-рано Руската империя. Московия е пред нея. „Русия“ не е съществувала и не съществува сега. Има Украйна, Беларус и Руската федерация. „Русия“ е само в схемите на руските пропагандисти.
За тях е изгодно да разпространяват глупости за княз Владимир, „владетеля на Русия“ или за единен исторически път и обща люлка, тоест лъжи за украинци, беларуси и руснаци, които уж са един народ. В това се инвестират много пари, пропагандата им говори за това непрекъснато, произволно интерпретира събитията от миналото по благоприятен за тях начин. „Изследвания“ в този дух се пишат и в Руската федерация, и на Запад, и у нас. Доскоро това беше доминиращият политически наратив, когато се говори за Източна Европа. Това пространство се смяташе за руска сфера на влияние. Такава матрица, установена и вкоренена, но изградена върху лъжи и несправедливост, не предвиждаше корекции и устройваше всички. На някои места хората все още се страхуват да се оттеглят от подобно мислене. Например на Запад.
Диалог с „децата на Сталин“
Действията и позицията на Руската федерация могат да бъдат обяснени, ако човек е наясно с политическото мракобесие, което се надига там. Имперска диария, която е характерна за политиците, елитите и значителна част от тяхното население. Поведението на цивилизования свят е странно. Непрекъснато апелирайки към рационалното мислене и универсалните ценности, колективният Запад не смее да постави под въпрос фикцията, възпроизведена от руснаците. Въпреки че не всички от тях са исторически или неутрални. Повечето са ксенофобски и противоречат на ценностите на Запада, а значителна част са политически и открито насочени срещу Европа. Въпреки това, никой никога не се интересуваше. Арогантните руснаци се отличаваха със своята арогантност и подлост, където и да ги подхвърли съдбата. Пристрастията и деспотизмът бликаха сред руските официални лица в международен план. Всички бяха доволни от всичко. Това се приема за норма. „Децата на Сталин“ могат. Едва когато ръцете на руснаците бяха до лактите в кръв, адекватна част от света осъзна, че това вече не може да продължава.
Не можем обаче да критикуваме света за идеологическа незрялост или липса на принципи. Дори след обявяването на независимостта много украинци дълго време вярваха на руската пропаганда, гледаха руски филми и слушаха музика, възпроизвеждана от руснаци. Украинските продукти се считат за нискокачествени и те не забелязват, че руските продукти са отровени от пропаганда и презрение към всичко човешко. Мащабът на тези процеси беше такъв, че се чувствахме така, сякаш за нас се приготвя топла вана. Целта е друга Беларус, тоест деполитизирана пустиня, с жителите на която можете да правите каквото си искате. Тогава съзнателните украинци взеха думата. От 2004 г. досега украинците многократно променят хода на историята. Това бяха вътрешни проблеми. Като предизвикателство към резултатите от изборите през 2004 г. Събитията са мащабни. Като Революцията на достойнството и отблъскването на руската агресия, която попадна в зрително поле на целия свят.
Този момент често е зад кулисите, но украинците многократно са поемали инициативата в свои ръце в най-неочакваните моменти и са променяли установения ред. Това разруши „споразуменията“ и разби плановете на политиците, които „решаваха“ проблемите по начина на Чембърлейн. Когато изглеждаше, че няма изход, украинците казаха думата. Съветският съюз е свален, по-специално, от руснаците. Например, когато Борис Елцин призова поддръжниците си да излязат на протести. СССР обаче е погребан, наред с други неща, от украинци, които гласуват на референдум за независимост през декември 1991 г. Впоследствие тази карта се превърна в политически коз на Леонид Кравчук. Демократичните протести на украинците през 2004 г. позволиха на Виктор Юшченко, може би най-успешният премиер в историята на страната ни, да възстанови справедливостта и да стане президент. Украинците промениха хода на събитията по време на Революцията на достойнството и по време на престъпната агресия на Руската федерация срещу нашата страна. В първия случай не се очакваше да имаме такава сплотеност и воля, във втория – стабилност.
За съжаление украинското общество не успя да превърне нито една от тези неочаквани маневри в систематични и последователни политически реформи, които да позволят създаването на ефективни държавни органи, справедливи съдилища и равни правила за всички.
Още един скок…
В момента с обявяването на държавната независимост в Украйна през 1991 г. имаше фактор на изненада и нарушаване на установения ред. Факторът изненада проработи и по време на събитията от 2004, 2013-2014 г., както и през 2022 г. По време на Оранжевата революция бандитите от Партията на регионите, които искаха да дойдат на власт чрез изборни измами, не вярваха в потенциала и самоорганизацията на украинците. По време на Революцията на достойнството украинците развълнуваха целия свят, показвайки на най-демократичните страни, чиито елити са забравили значението на думите „ценности“ и „демокрация“, какво представляват свободата, принципите и идентичността. Блокирайки пътя на чумата на Путин, украинците разбиха циничните планове и очаквания на колективния Запад за окупацията на част от Украйна от руските войски и последвалата партизанска война в тези територии.
Пример за внезапни и неочаквани действия на украинците може да се счита операцията на въоръжените сили в Украйна в Курска област. Все още не знаем какви точно бяха целите на тази операция и в какъв контекст Генералният щаб на въоръжените сили в Украйна вижда тези събития, но тази офанзива беше изненада за хората в Украйна, на Запад и в Русия. Имаше много критики към операцията от украинска страна. Безспорно е обаче, че той повдигна духа и даде надежда на украинците. Също толкова важно е, че тези внезапни мащабни действия разсеяха редица митове на руската пропаганда. Гордиевият възел на настроенията на Запад също беше прерязан, който, изглежда, започна да търси начини за помиряване на страните – дори чрез значителни отстъпки към Украйна.
Операцията „Курск“ продължава и има определени положителни последици за украинската страна. Еуфорията от него обаче утихна. Над нас отново е заплахата от замразяване на войната при несигурни (считай – неблагоприятни за Украйна) условия. На Запад постепенно се връщат към политиката на вдигане на ръце и тичане между капчиците. За пореден път украинците преобърнаха всичко с главата надолу, но дали това ще бъде от полза за страната ни в дългосрочен план? Ситуационното прекъсване на модела работи, но не толкова дълго, колкото бихме искали. Украинците имаха много възможности да видят сами. И двете изискват стратегически и добре обмислен план и визия. Ако това не е така, ще продължим да се сблъскваме с промени в настроението и очакванията. Люлеене между еуфорията, която достига до облаците, и непоносимата рутина, която те дърпа на дъното. Ние, разбира се, се надяваме на първото, но в един момент второто може да надделее.
