От няколко седмици ставаме свидетели на самоунищожението на руската опозиция. Скритото стана публично достояние на 12 септември, когато Мария Певчих, ръководител на отдела за разследване на Фондацията за борба с корупцията (ФБК), основана от Алексей Навални, публикува резултатите от новото разследване в YouTube канала на Навални. То показва, че друг руски опозиционер в изгнание, Леонид Невзлин, стои зад неотдавнашните атаки срещу представители на ФБК на Навални. Публикуването на резултатите от разследването обаче не се превърна в катарзис. Вместо да успокои атмосферата, тя отвори кутията на Пандора.
Видеото, публикувано на 12 септември по канала (ФБК), се нарича „Отвличане. Побой. Палеж. Кой иска да унищожи екипа на Навални?“ и се позовава на случая с гангстерското нападение срещу Леонид Волков през пролетта на 2024 г. Руският опозиционен лидер беше нападнат от двама мъже с чук пред къщата си. Удряха го по тялото, удариха го по главата. Той обаче успя да се скрие в къщата си. След инцидента той свидетелства, че нападателите са общували на полски, което е довело разследването до следите на двама фенове на полския футболен отбор Легия, чиито телефони са регистрирани онлайн близо до мястото на нападението. Нападателите са арестувани. От тях следата води до друг поляк, замесен в предишно нападение срещу съпругата на друг руски опозиционер – Максим Миронов. Става дума за Гжегож Дашковски, който сплашва и напада Александра Петрачкова и нейното 10-месечно бебе в Аржентина.
След ареста на престъпниците полските и литовските власти, водени от президента на Литва и министър-председателя на Полша Доналд Туск, обявиха, че полските футболни фенове са изпълнители на заповеди на руските специални служби. Септемврийската публикация на ФБК доказва обратното, като представя доказателства, че мозъкът на атаките е Леонид Невзлин, бивш руски олигарх, който живее в Израел от много години. Невзлин е бизнес партньор и близък приятел на Михаил Ходорковски, който подкрепя руската опозиция и Украйна срещу Русия. Разкриването на предполагаемото му участие в нападения срещу други опозиционни фигури предизвика сътресения на руската опозиционна политическа сцена, чието дългосрочно въздействие е трудно да се оцени.
Източници на руската опозиция
Ако искаме да анализираме последвалите събития, довели до това земетресение в руската опозиционна среда, трябва да се върнем към 90-те години на миналия век, когато започнаха да се оформят основите на това, което днес наричаме путинизъм. Тогава се формират структурните, финансовите и идеологическите условия за възникването на руската политическа опозиция. Михаил Ходорковски и Леонид Невзлин могат да се считат за образцови фигури на трансформацията на съветската система. През трудните години на дивия капитализъм те започват бизнес и създават петролния гигант Юкос с главоломни темпове. Бизнесът процъфтява и през 2003 г. Forbes оценява състоянието на Невзлин на 1,1 милиарда долара, а Ходорковски става един от най-богатите хора в света. През същите години обаче в Русия започна консолидацията на путинизма, която беше съчетана с елиминирането на потенциални и реални противници на Путин. Ходорковски, приказно богат олигарх с политически амбиции, тогава беше най-сериозният опонент на режима. Според конвенционалния наратив това е довело до ареста му през октомври 2003 г. и дълга присъда затвор, официално за данъчни измами. Репресиите срещу ЮКОС трябваше да бъдат тотални, така че Невзлин също беше обвинен. Той обаче е по-предпазлив от партньора си и напуска Русия през 2003 г., намирайки убежище в Израел.
Тогава руската прокуратура го обвини в редица престъпления, но в контекста на информацията, която се появи сега, е важно да се разгледа това, за което той беше съден задочно в Русия през 2008 г. и осъден на доживотен затвор. Става дума за обвинения в поръчване на убийството на четирима души – опоненти на бизнеса и чиновници, включително кмета на Нефтюганск Владимир Петухов. Това е ключов сибирски град за ЮКОС, дом на Юганскнефтегаз, приватизирана компания, от която ЮКОС дори заема първите букви в името си. Прокуратурата предположи, че конфликтът е възникнал поради недостатъчно плащане на данъци от страна на Юкос. Кметът беше застрелян през 1998 г. на път за работа, в деня, в който Михаил Ходорковски имаше рожден ден.
Това е гангстерско съвпадение, типично за Русия през 90-те години на миналия век, своеобразен подарък от тези, които са поръчали убийствата на своите приятели или покровители. През 2006 г. Анна Политковская, журналистка, критикуваща режима, беше убита на рождения ден на Путин по същото гангстерско съвпадение. По делото за убийствата, в които е обвинен Невзлин, много коментатори по онова време и израелските съдилища не вярват на обвиненията, повдигнати срещу него в Русия. Те видяха в това още една проява на репресиите на Путин. Ходорковски, който беше затворен в колонията, се превърна в символ на непоколебимостта и съпротива срещу диктатурата. След освобождаването си от затвора, вече в изгнание, той се превръща в един от основните играчи на руската опозиционна сцена.
Разследване на собствения ви случай
Фондацията за борба с корупцията публикува видео на журналистическо разследване, доказващо, че именно Невзлин е поръчал нападения срещу хора, свързани със структурите на Навални. Той ръководи процеса с помощта на руския адвокат, живеещ в Полша, Анатолий Блинов, и различни сенчести лица с неясни връзки с руските служби за сигурност. Основното доказателство, представено във филма на ФБК, е дешифрирането на кореспонденцията от месинджъра Signal. Според констатациите на екипа на Навални в тази кореспонденция участват Невзлин и наетият от него координатор на атаката. Друго важно доказателство са видеозаписите на атаките, извършени от бандитите. Тези видеоклипове могат да се съдържат само на устройства, които са принадлежали на нападателите.
Въпреки че всичко изглежда ясно, тук започват въпросите. На първо място, ФБК не крие, че е получила материалите от някой си Андрей Матус, така наречения „ришала“, т.е. специалист по разбирателство в трудни случаи между бандити и силите за сигурност. Матус очевидно е работил за всички – от ФСБ до опозиционните разследващи центрове, финансирани от Ходорковски. Самият той се обърна към фондацията на Навални с предложение да продаде мръсотия за Невзлин. След няколко телефонни разговора представители на ФБК се срещнаха с него в Черна гора, където той им показа видео на сканирана кореспонденция от месинджъра на Signal. Всичко това е показано във видеото и прилича на нискобюджетен фалшификат на филма „Казино Роял“, в който няма Джеймс Бонд. Така че Певчич и нейните спътници не са имали достъп до оригиналния препис на кореспонденцията и не са искали да плащат за оригиналния материал. След срещата в Черна гора Матус изчезва, но същият материал скоро се появява в публикация на кремълския пропаганден телевизионен канал RT. Тогава хората на Навални разбраха, че не могат да отлагат повече и публикуваха собствено разследване, изстрелвайки медийна и политическа бомба.
Публикацията удря Невзлин, предизвиквайки лавина от коментари и спомени. Оказва се, че всички в руските опозиционни кръгове са знаели, че той е неуравновесен и отмъстителен човек. Журналисти и политици ясно започват да си спомнят как на конференция във Вилнюс Невзлин нападна, след това устно, хора от ФБК и лично Волков. Във филма самата Певчих представя част от собствената си кореспонденция с Невзлин, където той уж заплашва Волков с несигурни последици. За да разсее съмненията, ФБК се обръща за помощ към известните разследващи журналисти Христо Грозев и Михаил Маглов от руското разследващо списание „Проект“. Те щателно анализират данните, изучават времевото съвпадение на събитията, странични графики, които могат да бъдат проверени с помощта на други данни, и стигат до извода, че с такова количество данни е невъзможно да се фалшифицира кореспонденция. Според тях има 98% вероятност кореспонденцията да е истинска.
За да се разбере какво се е случило, е важно да се отбележи, че проблемът не е, че Леонид Невзлин се оказа човек с психопатични черти, психически заседнал през 1990-те години. Мария Певчих веднага цитира Ходорковски, който казва, че се отнася към Невзлин като към човек, който е „повече от семейство, отколкото брат“ за него. По този начин публикуваните факти водят до въпроса: Знаел ли е, че неговият „повече от брат“ има навика да поръчва побои и убийства на хора, които му се намесват? Знаел ли е Ходорковски също, че неговите организации си сътрудничат с хора с гангстерски интереси с ФСБ? Защото ако е така, тогава може би образът на Ходорковски като демократ и заклет враг на Путин също е фалшив.
И ако е така, то цялата му опозиционна империя, заедно с канала „Живот на Ходорковски“, Центъра за досиета, МБК Медиа или в крайна сметка Руския антивоенен комитет, е прикритие за реализирането на не граждански, а авторитарни амбиции на откъснатия и обиден милиардер. В публикувани изявления Ходорковски се кълне, че не е знаел нищо и призовава за разследване, твърдейки, че Невзлин е предал всички материали на следователите.
Ходорковски формулира изявлението си по този въпрос по следния начин: ако се окаже, че всичко това е вярно, това би означавало, че Невзлин е полудял. Самият обвиняем също отрича това, твърдейки, че това е провокация от страна на руските специални служби.
Брутална конкуренция в опозицията
Антуражът на Навални – Мария Певчих, Леонид Волков, Иван Жданов и вдовицата на Навални, Юлия като лице на движението – се конкурират с антуража на Ходорковски на политическия пазар на руската опозиция в изгнание. Във филма си Певчих не крие предположението, че Ходорковски може да е знаел за престъпната дейност на Невзлин. Ето защо публикуването на разследването неочаквано се превърна от удар към една цифра в удар по целия опозНапример в случая на Съединените щати Оказа се, че марката „Руска демократична опозиция“ всъщност е картонена структура, покрита само с красив медиен лак. Това, което наистина се случва вътре, е ожесточена борба за това кой ще седне на масата за преговори със Запада за бъдещето на Русия без Путин. И това е ожесточена борба във всеки смисъл. Изведнъж всички разбраха, че това е игра на живот и смърт и нито една от страните не се поколеба да прибегне до драстични мерки. Докато някои удрят с чук, защото това е политическият им темперамент, други отвръщат със смъртоносни медийни обвинения.
В процеса се появи нещо друго. Нападението срещу Украйна изглежда очертава непроходими политически граници и разделя обикновените хора и политици на поддръжници на Путин и Русия и неговите опоненти. Пред лицето на такава агресия беше невъзможно да седнеш на два стола. Скандалът с изданието обаче показа, че тази линия все още е нестабилна и човек с връзки с ФСБ може да стане информатор на опозиционните следователи. Това е патологично отношение, което доведе до загадъчния Матус, описан в разследването на ФБК като неясен тип, да постави под въпрос бъдещето на руската опозиция, която години наред изгражда своите структури.
Във всичко това руските медии в изгнание все още не са разбрали и не са решили позицията си. Оттук и прибързаността на анализите и прегледите на ситуацията в руския YouTube и в онлайн публикациите. Екатерина Котрикадзе, ръководител на новинарския отдел на руския независим телевизионен канал „Дожд“, обобщава ситуацията, като разделя реакциите на хората на три типа. Някои бяха шокирани и веднага поискаха разследване на заповедта за побой. Други не вярват на информацията, съдържаща се във видеото на ФБК, и го виждат като разкриване на задкулисната борба в държавата на опозицията. Третата група реагира със смях и проклина и двете страни в спора, както ФБК, така и антуража на Ходорковски. Самата Котрикадзе, както и други видни политически коментатори като Михаил Фишман, са съгласни, че доказателствата от филма са много силни, докато оправданията на Невзлин и Ходорковски са изключително слаби. И Фишман, и Котрикадзе подчертават фундаментален проблем: не е ясно кой ще бъде партньор в преговорите със Запада за бъдещето на Русия.
Котрикадзе пита директно: Коя е истинската руска опозиция днес? Досега този въпрос е заседнал във вакуум. Западните политици също нямат отговор на него. Котрикадзе анонимно цитира събеседниците си от европейските политически кръгове. За много от тях е очевидно, че съдебното обяснение на скандала с побоя над Волков ще бъде невъзможно, тъй като Signal не съхранява кореспонденция на сървърите си, а Невзлин е известен с това, че постоянно сменя телефонни номера, устройства и автоматично изтрива съобщения в месинджъра. Оригиналната кореспонденция вероятно не съществува. Затова събеседниците на журналиста твърдят, че институциите, които финансират руската опозиция и работата на опозиционните медии, са признали опозицията за токсична. Никой няма да мисли и да разлага ситуацията на фактори, търсейки някой виновен. Информатор, с когото Котрикадзе разговаря, й каза директно: „Ако по-рано беше възможно да се направи снимка (с опозиционен политик от Русия) след среща на ПАСЕ, сега не всеки ще го иска“.
Нож с две остриета
Гъсти облаци се сгъстяват над всички сили на руската опозиция, за което може да се съди не само по анонимни изявления, но и от официални позиции, които показват как се възприема публикуването на разследването на ФБК срещу Невзлин на Запад. Най-добрият пример е изявлението на генералния докладчик на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа за демократичните сили на Русия Ерик-Нийл Крос, публикувано на страницата му в социалната мрежа X. Крос пише:
„Видеото, публикувано от ФБК, в което се твърди, че са се появили нови доказателства по случая, трябва да бъде разследвано от компетентните органи. Според правилата на Съвета на Европа в държавите членки, които зачитат върховенството на закона и личната свобода, престъпленията трябва да се разследват от полицията и да се преследват от съдилищата. (…) ФБК, като организация, добре запозната с методите на дезинформацията и използването на компрометиращи материали срещу своите опоненти, може да има затруднения да се довери на правоприлагащите органи на демократичните държави. Но в името на бъдещето на Русия те трябва да преодолеят това пристрастие“.
Това е много симптоматична ситуация, която напълно показва същността на скандала в руската опозиция. Много е вероятно опонентът на Путин, който се отказа от руско гражданство и открито подкрепя Украйна, да е наредил отвличането и побоя на личните си опоненти, да доказва, че не само сред функционерите на режима на Путин, но и сред опонентите му от бившите бизнес среди има гангстерски стандарти, взети живи от дивите 1990-те години. Крос обаче упреква „добрите момчета“ от руската опозиция с подобни стандарти, които, оказва се, също използват компромисни методи, характерни за авторитарните общества. Ето защо, в очите на политиците, които са свикнали със стандартите на вер.Всички страни в този спор са „изгорени“, защото не са израснали от постсъветщината.
Две седмици след избухването на скандала емоциите малко утихнаха и на хоризонта се появява по-ясна картина на случилото се. Христо Грозев, който помогна да се установи автентичността на кореспонденцията на Невзлин, днес твърди, че цялата тази история е провокация от страна на ФСБ, тъй като в края на краищата материалите са били предадени на медиите на кремълския концерн RT. Но дори и това не е краят на скандалите и разделенията сред руската опозиция в изгнание. В началото на октомври Максим Кац, противоречив политик, който отдавна враждуваше с обкръжението на Навални, публикува разследването си във филмова форма. Кац твърди, че Фондацията за борба с корупцията има финансови връзки с двама руски банкери, Александър Железняк и Сергей Леонтиев, които доведоха банката им до фалит, оставяйки хиляди клиенти в затруднено положение. След като избяга от Русия, отношенията на Навални с опозицията трябваше да му помогнат да се представи за жертва на режима, а Железняк участва в развитието на чуждестранните структури на фондацията на покойния опозиционер. Хората на Навални заявиха, че ще отговорят на разкритията, публикувани от Кац, добавяйки, че за съжаление това ги обезкуражава от по-важните въпроси, които разследват, а именно разкриването на корупцията и престъпленията на режима на Путин.
Разглеждайки тези скандали в по-широкия контекст на текущите международни събития, е трудно да не се съгласим с тезата на Грозев, че кремълските служби не са пропуснати от този пай. Докато на най-високо ниво се водят преговори за бъдещето в Украйна и последиците от войната за Русия, докато наближават изборите в САЩ, които могат (но не непременно) да доведат до повратна точка в ситуацията, руската опозиция, която се стреми да представлява всички антипутински руснаци, е потопена във вътрешни спорове, които подкопават доверието на външните партньори. Поуката, която може да се извлече от това, е, че в борбата срещу тоталитарната власт не са приемливи никакви инсинуации, задкулисни споразумения или неформални споразумения. Политическите цели и средствата за постигането им, според закона и политическия обичай, трябва да бъдат абсолютно прозрачни, защото това е единственият начин да се противодейства на деморализираното правителство, без самото да се деморализира.
Превод от полски
Текстът е публикуван като част от проект за сътрудничество между нас и полско списание Nowa Europa Wschodnia.
Оригинално заглавие на статията: Rosyjska opozycja popełnia medialne seppuku
