В историята има дни, за които се говори: те са разделили живота на „преди“ и „след“. За Съединените американски щати това е 11 септември 2001 г. За Украйна, разбира се, 24 февруари 2022 г. За Израел, с всички войни и терористични атаки, които тази малка близкоизточна страна е преживяла за по-малко от осем десетилетия от съществуването си, това е 7 октомври 2023 г.
За мнозина в Израел и извън него животът наистина е разделен на преди и след атаката на Хамас. Но има и друг аспект в историята от 7 октомври насам, който трябва не само да се помни, но и постоянно да се напомня. В този ден светът, нашият съвременен западен свят, беше разделен.
За украинците това не е лесно за разбиране, защото в нашия случай, в случай на нахлуване на друг азиатски агресор, Руската федерация, западният свят бързо стигна до определен консенсус. Не сами, разбира се, си спомнете думите на украинския дипломат Андрий Мелник, как част от германския политически елит в първите часове на пълномащабната руско-украинска война вече се готвеше да признае новото „правителство“ в Украйна, контролирано от Москва. Но смелостта на отбранителните сили в Украйна и разузнаването на тогавашното командване на въоръжените сили в Украйна извадиха този избор от дневния ред.
Тогава цивилизованият свят застана на страната в Украйна. Дори открито проруските политически сили бяха принудени да вземат това предвид. Спомнете си изявленията на де факто лидера на крайнодясната „Национален сбор“ Марин льо Пен преди изборите във Франция през 2024 г. Тя изрази подкрепата си за Украйна, защото се страхува да не провокира обвинения от опонентите си, че заема позиция, която само ще навреди на шансовете на партията й в деня на изборите. Ако има някакви антиукраински трикове, извършвани от парламентарните сили в Европа, това са само демарши като тези, използвани от германските десни (Алтернатива за Германия) или левите (Алиансът на Сара Вагенкнехт) радикали, които не гласуват за проукраински резолюции. Не е изгодно открито да се противопоставяме в Украйна. По-скъпо е за себе си.
С Израел ситуацията е различна. Западните, особено европейските, общества имат дълга, може да се каже стабилна традиция на леви, антиизраелски действия. Освен това, колкото и неприятно да е за европейците да признаят, друга традиция на антисемитизма е много по-дълга, много по-вкоренена в колективното подсъзнание. Разбира се, след Холокоста, след Втората световна война и разкриването на случващото се в многобройните гета и концентрационни лагери на Третия райх, антисемитизмът за известно време (от гледна точка на човешкия живот, доста дълго време, между другото) се превърна в истинско табу в цивилизования свят. Но историята на цивилизацията е по-дълга от всеки живот.
И вече в американския Колумбийски университет студентите не само говорят в подкрепа на Палестина (без да разбират какво всъщност е Палестина, каква роля играе Хамас там, която, по същество, е цялата ивица Газа, държаща условно мирното население на тази част от Палестинската автономия, която всъщност е заложник, точно както другите терористи – Хизбула – държат за заложник цялата страна, Ливан), но и „високо оценяват“ поредния терористичен акт. което се случи онзи ден в Тел Авив. А във Франкфурт, Германия, съдът разрешава пропалестински митинг на 7 октомври – сякаш не разбира за какво ще бъде тази акция, планирана специално за годишнината от нахлуването на Хамас в Израел.
Докато в случая с Украйна западният свят като цяло остана монолитен, войната на Израел с Хамас го раздели почти наполовина. И последиците от това въздействие върху демократичната част на планетата Земя ще бъдат много по-осезаеми от руско-украинската война. Нека си припомним поне Германия. Основният проблем на Берлин след нахлуването на руските войски на територията в Украйна беше практическият проблем – как и с какво да се замени руският газ. Тогава някои украински анализатори прогнозираха почти поредния триумф на Путин, който отново „надигра всички“ с искането да плати за газ в Но какво виждаме към момента? Фактът, че Германия успешно замени руския газ с норвежки и не само, и ако някой седи на газовата игла на Кремъл, това са открито проруските слуги на Европейския съюз – Унгария (докато народният гняв там не свали „Путин за минималната работна заплата“ на Виктор Орбан) и Словакия. Оказа се, че икономическите проблеми не са толкова трудни, колкото всички се страхуваха. Но ситуацията с проблемите на мирогледа е съвсем различна.
И тук Западът демонстрира своята слабост в най-голяма степен. Защото част от цивилизования свят не само не подкрепи Израел, всъщност единствената демократична държава в Близкия изток, но и зае открито антиизраелска позиция. Припомняме, че през май прокурорът на Международния наказателен съд в Хага Карим Хан поиска от МНС да издаде заповед за арест на израелския премиер Бенямин Нетаняху. Същият Нетаняху, който ръководи страна, която се защитава от Хамас и Хизбула, от хусите и Иран. Намерете поне елементите на демокрацията сред собствените имена, споменати в предишното изречение. И в ситуация, в която Израел държи фактаИскат ли да осъдят лидера на тази страна? За какво? Ако искате да осигурите спокоен и безопасен живот на гражданите на вашата страна? Представете си, че МНС преследва военно-политическото ръководство в Украйна, например, за офанзивата на Курск. Или за атаки с дронове на територията на Руската федерация. Можете ли да си представите? Така че не го правя. Защото е невъзможно. Поне тук и сега. А Израел, който е във война с арабските си съседи още от първия си ден като независима държава, е възможен.
Що се отнася до Нетаняху, бих искал да ви напомня, че той дойде в политиката с причина, но след като по-големият му брат Йони загина по време на освобождаването на заложници на летището Ентеб в Уганда. За сегашния министър-председател на Израел войната срещу терористите е не само свещен дълг на лидера на нацията, но и лична болка. И искат да го осъдят за това. Странни са вашите дела, цивилизация.
Западният свят многократно е предавал своите аванпостове в Азия. Например Южен Виетнам е лош, корумпиран, беден, но все пак много по-демократичен от северните си съседи. Всички знаем как се оказа. Наскоро, точно преди войната, Съединените щати оттеглиха подкрепата си за светското правителство на Афганистан – сега талибаните са на мястото на страната. След няколко години американските войски планират да напуснат Ирак. Можете ли да си представите в какво ще се превърне тази страна, около която, ако не иранският режим на аятоласите, то „Ислямска държава“, в най-добрия и мек вариант – авторитарният владетел на Турция Ердоган, за когото кюрдският въпрос (а именно в Ирак кюрдите получиха широка автономия, всъщност независимост, а в Турция, Иран и Сирия, където също живеят кюрдите – диктаторите нямаше как да не забележат това) като кост през гърлото.
В случая с Украйна демократичният Запад показа, че може да бъде единен и дори силен. Но израелската война ни напомни за проблемите, които например в Германия вече се превърнаха в триумф на „Алтернатива за Германия“ на местните избори тази есен. И това наистина е само началото. Ако демократичните лидери не разберат, че поражението на Израел ще удари Запада дори по-силно от това в Украйна, тогава те ще загубят в крайна сметка. Те и техните страни. И дори не искам да теоретизирам какво ще се случи след това…
