На 20 октомври Молдова ще реши проевропейското си бъдеще. На президентските избори преизбирането на Мая Санду е съвсем сигурно. Предпочитаният от Русия кандидат не е регистриран от Централната избирателна комисия, а други проруски претенденти остават разделени. В същото време ще се проведе референдум за включването на интеграцията в Европейския съюз в конституцията като стратегическа цел на Молдова. Вероятният изход от нея ще укрепи президентската Партия на действие и солидарност (ПДС) преди парламентарните избори догодина.
Шансовете на Санду за преизбиране
В края на първия си мандат Мая Санду, въпреки формално ограничените правомощия на президентството, всъщност оглавява Партията за действие и солидарност (PAS), която има мнозинство в парламента и контролира кабинета на министрите на Дорин Речеан. Предизборните проучвания показват, че тя е фаворит за предстоящите избори – според септемврийските проучвания тя вероятно ще получи 25-36% от гласовете на първия тур, но лесно ще победи всеки кандидат на втория тур.
В очите на обществеността настоящият президент се превърна в личен гарант за реализирането на проевропейските стремежи на Молдова. Парадоксално е, че това беше улеснено от нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 г. Той промени отношението на повечето лидери на ЕС, които преди това вярваха, че съгласно член 49 от Договора за Европейския съюз всяка европейска държава може да кандидатства за членство, като в същото време даде да се разбере, че няма надежда за такава перспектива в обозримо бъдеще. В резултат на това Молдова кандидатства за членство през март, получи статут на страна кандидатка през юни 2022 г., а през декември 2023 г. лидерите на ЕС решиха да започнат преговори. Имиджът и проевропейските настроения на Санду бяха засилени от посещенията на лидерите на Европейския съюз в Кишинев, които продължават от края на лятото, носейки със себе си не само обещания за присъединяване, но и средства за подкрепа на реформите – по-специално на 10 октомври Урсула фон дер Лайен обяви отпускането на 1,8 милиарда евро инвестиции за икономически растеж и обществени услуги в Молдова.
Санду и ПДС напълно доминират в прозападния сегмент на политическата сцена, изтласквайки всички останали групи в периферията. В резултат на това дори независимият кандидат Андрей Нястасе, който критикува настоящия президент и правителството за грешки, бившият лидер на платформата „Достойнство и истина“, с която ПДС преди това сформира предизборна коалиция, може да разчита на 0,5-3,5% подкрепа на изборите. Популярният кмет на Кишинев Йон Чебан, който макар и проевропейски политик, е скептичен към Санду и се обръща към лявоцентристкия електорат, по-специално рускоезичния, не посмя да започне кампанията.
Санду обяви, че нейният приоритет ще продължи да бъде борбата с корупцията и подобряването на благосъстоянието на молдовците чрез ускорено икономическо развитие и инвестиции в транспортна инфраструктура, болници, училища и читалища. Тя уверява, че до 2030 г. минималната пенсия в Молдова ще бъде еквивалентна на 171 евро, минималната заплата ще бъде 520 евро, а средната ще бъде 1300 евро. Президентът подчертава, че само членството в ЕС ще гарантира икономическото развитие на страната и ще гарантира нейната стабилност и сигурност. Това е отговор на проруския наратив, че европейската интеграция ще доведе до въвличане на Молдова във война с Русия. Санду, борейки се с пропагандата и дезинформацията, се фокусира и върху рускоезичното (около 14%) население на Молдова, като дава интервюта за медиите на руски език.
Непреодолими проблеми
Правителството на Речан казва, че целта му е членство в ЕС до 2030 г., въпреки че дори много по-добре подготвена Полша е отнело пет години, за да проведе преговори за присъединяване. Междувременно реформите в Молдова напредват по-бавно, отколкото обществеността очаква. Структурната слабост на институциите остава проблем, като някои министерства едва наемат няколко десетки души. Ниските заплати увеличават уязвимостта към корупция и обезкуражават специалистите да работят в публичния сектор. Особено предизвикателство е реформата на съдебната система, която среща съпротива от страна на съдебната и прокурорската общност, което е ключово условие за ефективна борба с корупцията. Именно липсата на зашеметяващ успех в борбата с корупцията и олигархичната система е основният обект на критиките на Санду в настоящата кампания.
Ситуацията се влошава от неефективността на икономиката: БВП през 2024 г. ще достигне само 94,8% от нивото от 1991 г., последната година от съществуването на СССР, а оттогава населението се е свило с една трета. Опитите на ПДС да съживи икономиката, което би допринесло за растежа на благосъстоянието, бяха парализирани от действията на Русия. С началото на отоплителния сезон през 2021 г. Москва едностранно спря доставките на газ за Молдова, причинявайки енергийна криза и социални вълнения. Допълнителни предизвикателства пред икономиката бяха причинени от руското нашествие в Украйна. PAS излезе от това с малко кръв и дори засилва устойчивостта на страната към руското влияние. Това обаче се отрази на портфейлите на гражданите: реалните заплати са се увеличили само с 0,2% между 2021 и 2023 г.
Референдум за присъединяване към ЕС
Паралелно с президентските избори ще се проведе референдум, обявен от Санду още през декември 2023 г. Обществеността ще реши дали да включи „европейската идентичност на нацията“ в преамбюла на конституцията, интеграцията с Европейския съюз като приоритетна цел на Молдова и добавянето на глава, определяща процедурата за приемане на договора за присъединяване към ЕС. Според Санду това трябва да бъде не само израз на стремежите на народа, но и реална гаранция за поддържане на проевропейския курс на страната, дори ако на власт дойдат проруски партии.
Всъщност проевропейският резултат от референдума трябва да послужи като аргумент за властите в преговорите със Запада, от чиято подкрепа зависи не само ходът на реформите, но и жизнеспособността на молдовската икономика. Тя също така ще послужи за мобилизиране на електората преди парламентарните избори през лятото на 2025 г., тъй като според сегашните проучвания, въпреки че ПДС ги печели като най-голямата партия, тя вече няма да спечели независимо мнозинство и може да отстъпи властта на проруски групи. Никоя конституционна разпоредба няма да гарантира истински проевропейски курс и реформи в такава ситуация. Това ясно демонстрираха правителствата, сформирани от Партията на комунистите и президента Владимир Воронин през 2001-2009 г., Алианса за европейска интеграция през 2009-2016 г. и накрая олигарха Влад Плахотнюк през 2016-2019 г. Всички те, криейки се зад празни баналности, заявиха желанието си да се доближат до ЕС, но всъщност присвоиха държавата и укрепиха олигархичната и корумпирана система.
Молдовските социологически агенции, фокусирани върху президентските избори, обикновено дори не повдигат въпроса за референдум. По изключение iData направи това в средата на септември. Според проучването 46% от гражданите биха подкрепили промените в Конституцията, а 39% биха се противопоставили. Освен Санду и ПДС, в кампанията за проевропейски избор се включиха и малки партии. Единствената голяма група е извънпарламентарното Национално алтернативно движение (РНК) на кмета на Кишинев Йон Чебан. Той се обръща към лявоцентристкия електорат, който е скептичен към Санду, както и към рускоезичния електорат, надявайки се, че това ще му помогне да укрепи партията и да преодолее 5-процентната бариера на изборите догодина. Това ще позволи на РНК да стане единствената група, с която ПДС може да обмисли формирането на коалиция, ако иска да остане в правителството.
Колебаейки се между призива за бойкот и гласуването против конституционните промени, проруските противници на европейската интеграция засилиха кампанията си за дезинформация. Те твърдят, че Молдова може да установи приятелски отношения с Русия и да получи достъп до нейните пазари и евтин газ. В същото време те обвиняват правителството, Санду и ПДС, подкрепяни от Европейския съюз, че са допуснали нахлуването в страната на ЛГБТ+ общности, Румъния и войната с Русия. Молдовската православна църква, която е подчинена на Московската патриаршия и към която принадлежат повечето молдовци, също играе роля в този наратив. Нейните свещеници предупреждават, че Санду ще доведе страната до морална корупция и по примера в Украйна ще се опита да демонтира православните църковни структури.
Проруски, но разделен
Въпреки че проруската опозиция е силна, тя не успя да се обедини и номинира няколко кандидати. Това се дължи не само на амбиции и дългогодишни враждебности, но и на липсата на недвусмислена подкрепа за този или онзи кандидат от Москва. Може би това отношение е резултат от очакването, че никой няма шанс да се състезава със Санду, така че няма смисъл да губите енергия и ресурси и освен това да рискувате срамно поражение. Русия може да гледа на тези избори като на тест за различни стратегии, включително използването от кандидатите на проруски наратив с различна степен на интензивност. Разбира се, това не означава, че Москва само наблюдава. Тя продължава да сее пропаганда и дезинформация чрез говорителката на външното министерство Мария Захарова, дребни шпиони и интернет тролове. Молдовските услуги блокират все повече уебсайтове, но това все още е борба с вятърните мелници.
Василе Болеа, който можеше да стане основният фаворит на Русия, не беше допуснат да участва в изборите. Централната избирателна комисия на Молдова отказа да регистрира избирателния му блок „Победа“, обвинявайки го във финансови нередности и формални грешки. Болеа все пак се опита да заобиколи закона и да се кандидатира като независим кандидат, въпреки че принадлежеше към партията „Възраждане“ (Ренащере), която заедно с партията „Шор“ (забранена в Молдова) и Алтернативните и спасителни сили на Молдова е част от блока. Създаването му, подобно на номинацията на Болеа, е част от политически театър, режисиран от Москваи Илан Шор, който е изправен пред 15-годишна присъда в родината си за организиране на скандал, включващ кражба на милиарди долари от молдовската банкова система през 2014 г. Сега Шор е основният доставчик на руска пропаганда и дезинформация за Молдова, като използва електронни медии за тази цел. Според молдовските служби той е създал мрежа от куриери, които носят пари от Русия, за да финансират незаконно партията му и масово да купуват гласове на предстоящите избори. Той обяви, че в навечерието на изборите ще информира хората чрез месинджъра на Telegram за кого да гласуват. Според полицията през септември той е подкупил около 130 хиляди граждани в размер на 15 милиона долара.
Предполага се, че основният конкурент (10-12% подкрепа) ще бъде официално независимият, но подкрепен от Социалистическата партия Александър Стояногло. Това е бивш главен прокурор, който беше уволнен по време на ерата на Санду по обвинения в незаконно обогатяване, корупция и злоупотреба с власт, които все още не са доказани. Той призовава за връщане към „истинското правосъдие“ и необвързания статут на страната. Що се отнася до европейския въпрос, той избягва ясен отговор и от една страна се застъпва за присъединяване към ЕС, а от друга страна дава абсурдни аргументи срещу него. Според социалистите той е надпартиен професионалист и „народен кандидат“, който може да сплоти опозицията около себе си и ще може да се конкурира със Санду. Номинацията му най-вероятно е инициатива на бившия президент Игор Додон, който би бил естествен кандидат за мнозинството от проруския електорат, но се страхува от загуба и евентуално прехвърляне на подкрепата за Москва към Шор. Дори комунистическата партия, която формира единен блок в парламента със социалистите, отказа да подкрепи Стояногло и номинира бившия премиер Василе Тарлев (2-6% в социологическите проучвания), който обещава да реиндустриализира Молдова и да поддържа паралелни отношения с ЕС, Русия и Китай.
Влизането на Стояногло във втория тур на изборите не е сигурно. Ренато Усатий също има сравними шансове с 6-13% подкрепа. Той е популистки лидер на извънпарламентарната партия „Наш“ и бивш кмет на град Балци (всеки път подаваше оставка в средата на мандата си), популярен особено в северната част на страната и в умерено проруските кръгове. Самият Усатий остава непримирим враг на Додон. Той завърши трети на президентските избори през 2020 г. (със 17% от гласовете) и призова за гласуване срещу Додон на втория тур, което допринесе за победата на Санду. Сега той обещава на избирателите да обединят молдовците въпреки политическите различия и нарича националното развитие единствената си цел.
Второстепенните кандидати, които симпатизират на Русия, включват бившия губернатор на традиционно проруската автономна Гагаузия Ирина Влаг, която загадъчно заявява, че ще се съсредоточи върху проблемите на обикновените хора, мира и просперитета (може да разчита на 2-6% от гласовете), и бившият социалистически премиер Йон Кику, който има 2-4% подкрепа. Основното му искане е да се увеличат социалните помощи и да се възстановят ефективните държавни институции.
Диаспората решава всичко
Вероятно резултатите от Санду и проевропейския референдум ще бъдат много по-добри, отколкото показват социологическите проучвания. Всички молдовски статистически институти страдат от структурен проблем, който е, че не могат да достигнат до диаспората, което изкривява предизборните проучвания. Междувременно диаспората наброява повече от един милион души, живеещи в Италия, Франция, Германия, Испания и Румъния, както и във Великобритания и само в малка степен в Русия, в сравнение с 2,4 милиона молдовци, живеещи в самата Молдова (с изключение на Приднестровието). Диаспората остава очевидно прозападна: на втория тур на президентските избори през 2020 г. тя си осигури 15,5% от гласовете, 93% от които подкрепиха Санду. При тазгодишното гласуване ще бъдат отворени 60 избирателни секции, по-специално в Италия, 26 в Германия, 20 във Франция, 17 във Великобритания, 16 в Румъния, 10 в Ирландия и само две в Русия (първоначално бяха планирани пет, но Министерството на външните работи на Молдова не можа да създаде такъв брой комисии).
Президентските избори и конституционният референдум вероятно ще завършат с категорична победа на проевропейския избор. До голяма степен това ще бъде улеснено от молдовската диаспора, която вече е уредила живота си в страните от ЕС и в по-голямата си част никога няма да се върне в Молдова за постоянно. Когато прахът се уталожи след кампанията, молдовските власти и обикновените граждани ще имат ежедневна, трудна и невпечатляваща работа по възстановяването на собствената си държава. Резултатите от него ще определят напредъка на Молдова в преговорите и потенциалното й присъединяване към ЕС.
Превод от полски
Текстът е публикуван като част от проект за сътрудничество между нас и полско списание Nowa Europa Wschodnia.
Оригинално заглавие на статията: Trwa wyścig o prezydenturę w Mołdawii
