Миналата седмица израелската армия, по-известна като израелската армия, извърши една от най-поразителните и успешни операции в настоящата война в Близкия изток. В резултат на въздушни удари по обектите на терористичната групировка „Хизбула“ в Ливан целият връх на тази структура беше разрушен. Основният успех беше, разбира се, елиминирането на лидера на Хизбула Хасан Насрала, който оглавяваше тази организация в продължение на 32 години.
Интересното е, че той стана ръководител на „Хизбула“ на Насрала през 1992 г., след като израелската армия елиминира предшественика му Абас ал Мусави. Той, между другото, остава на поста (формално в Сталин се нарича генерален секретар; по никакъв начин не намеква за влиянието на съветските специални служби върху формирането на световния и особено близкоизточния тероризъм) по-малко от година – през май 1991 г. ал-Мусави оглавява Хизбула, а през февруари следващата година е ударен от израелски ракети „Апачи“.
Както виждаме, Насрала имаше късмета да живее в ролята на главния ливански терорист много по-дълго време. Историята обаче завърши по същия начин. В интерес на истината, как иначе би могъл да завърши житейският път на един терорист, макар и един от най-важните?
Сама по себе си войната на Израел с различни терористични групировки не е нещо сериозно забележимо за Украйна – нищо повече от поредния информационен повод, който ще бъде забравен според каноните на журналистиката още на следващия ден. Но Хизбула, както и Хамас от ивицата Газа, както и хутите от Йемен, открито държат ушите на Ислямска република Иран. И тук вече можем да говорим за определен украински отпечатък. По-точно украинският интерес.
Какво е това? Разбира се, не и в унищожаването на Насрала или дори на целия връх на Хизбула като такъв. Ислямският тероризъм все още не е достигнал до Украйна – за разлика, за съжаление, от съседна Русия – (и, надяваме се, никога няма да стигне). Интересът в Украйна е другаде. Това е в иранския фактор.
Не е тайна, че основната цел на техеранския режим на аятоласите не е развитието и просперитетът на собствената им страна – там, където се търси, хората не биват вкарвани в Средновековието и не биват екзекутирани за безумни, по стандартите на 21 век, „престъпления“. Основната цел на Иран е унищожаването на държавата Израел. И това не са ничии измислици или интерпретации – това са официални изявления на ирански официални лица, като се започне от Рахбар, върховният владетел на страната Али Хаменей.
За това е създадена цялата държавна система, особено военно-промишления комплекс. Самите дронове Shahed, които Иран започна да внася в Русия малко след провала на операцията за блицкриг, бяха създадени специално за атаки срещу Израел. А доставката на дронове за Техеран е не само възможност да се получат пари или други облаги от Москва (да речем, за ядрената програма), но и да се провери готовността на тези оръжия в бойни условия. Няма по-добра тренировъчна база от нашата война.
Но факт е, че Иран няма общи граници с Израел. Следователно, волю-неволю, Техеран трябваше да създаде или да поеме контрола над определени сили в покрайнините на Израел. На първо място, Хизбула. Но сега тази ливанска терористична организация, ако не е унищожена, е, образно казано, в кома. И настроението в ръководството на Ислямска република Иран не е по-добро. Защото Израел показа, че е готов за всякакви решителни мерки. Нищо чудно, според слуховете, само няколко дни преди елиминирането на Насрала, Иран отказа да се застъпи (във военен смисъл) за Хизбула.
Затова е много вероятно Иран да бъде поне временно успокоен – и определени споразумения с Израел, а по-скоро със Запада, който под своите гаранции за сигурност, поне за Хаменей и неговото обкръжение, ще поиска отстъпки на съвсем друг фронт – украинския.
От началото на септември се носят слухове, че Иран уж планира да достави или вече доставя на Русия балистични ракети. За разлика от севернокорейските оръжия, които вече са унищожени от украинската противовъздушна отбрана, иранско оръжие от този вид все още не е открито на територията в Украйна. Нещо повече, новият президент на Иран Масуд Пезешкен директно отрече да е предоставил на Русия тези ракети. Разбира се, не си струва да вярвате на думите на такива прекрасни хора, но такова неочаквано миролюбие на иранския президент (който освен това каза на заседание на Общото събрание на ООН, че Иран никога не е подкрепял агресията на Русия срещу Украйна) ви кара да се замислите.
Атаките на Израел срещу Хизбула и хутите (а преди това срещу Хамас в ивицата Газа) показаха, че една демократична страна също има зъби. И тази демонстрация изплаши Иран толкова много, че той може би реши да не се бие, а да преговаря. По един или друг начин – но задължително! – ще удари и сътрудничеството на Техеран с Москва.
А Русия няма много истински съюзници, нито такива лепкави риби като Виктор Орбан. Като цяло във военната сфера те бяха само две – Иран и Северна Корея. Ако един от тях еНе можете да се биете много само с ракетите на Ким Чен-ун. А в самата Русия икономическата ситуация се влошава все повече и повече всеки месец, Централната банка вече почти директно казва, че е възможно да се запази бюджетът и икономиката само след незабавното прекратяване на войната.
Разбира се, Путин едва ли ще се вслуша в ръководителя на Централната банка Набиулина, но борбата със законите на икономиката е почти като борба със закона за универсалната гравитация. Можете, но резултатът… Следователно, ако Иран бъде изхвърлен от тази малка група за подкрепа на руската армия, разочароващият (за Путин) край само ще се ускори.
Така че украинците трябва да елиминират Насрала и неговите поддръжници. Глобалният свят е глобален, защото дори войните в различни части на планетата са по някакъв начин взаимосвързани.
